Част от българските производители на храни са принудени да доставят стоки на големите търговски вериги на цени под себестойността си, докато веригите трупат икономически ползи. Това заяви членът на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Жельо Бойчев в телевизионно интервю. Той коментира наложената на „Кауфланд България“ санкция от близо 76 млн. евро за три нелоялни търговски практики спрямо доставчици.

По думите на Бойчев особено притеснително е, че производителите са подложени на постоянен натиск да правят отстъпки, а цените на рафтовете в същото време продължават да растат.

Печалбата остава при търговците

Регулаторът е проверил целия пазар на селскостопански и хранителни продукти и е установил сериозен дисбаланс в отношенията между производители, доставчици и големи търговци. Според Бойчев голяма част от икономическата изгода се събира при веригите, а финансовата тежест все повече се прехвърля върху фирмите, които произвеждат храните.

„При някои продукти се стига до продажба под себестойност. Българските доставчици работят нерентабилно и не може да се постигне устойчивост на производството“, предупреди той.

Членът на антимонополния орган определи явлението като трайно и посочи, че паралелно с него потребителите в България плащат все по-високи крайни цени. Подобен модел, по думите му, дава възможност на големия търговец да заздравява пазарните си позиции, като за целта жертва финансовите резултати на своите доставчици.

Трите механизма на натиск

Първата практика, открита при „Кауфланд“, са ежегодните преговори за намаляване на цените, на които веригата закупува стоките. Когато бъде постигнато съгласие, по-ниските цени се прилагат и със задна дата, с което приходите на производителите се свиват допълнително.

Второто нарушение е свързано с формирането на доставните цени. По-рано веригата и доставчиците са сключвали отделни договори за услуги като реклама, промоции, подреждане на стоките в магазините и логистика. Впоследствие тези договори са премахнати, а стойността на услугите започва да се удържа направо от доставната цена. Според КЗК така търговецът си осигурява трайна отстъпка, която вече не е свързана по същия начин с конкретна извършена услуга.

Бойчев подчерта, че намаляването на цената и плащането за услуга са две отделни икономически и правни отношения. Подмяната на едното с другото поставя доставчиците в неизгодно положение.

Третата практика засяга опитите на производителите да повишат цените си заради нарасналите разходи. Вместо исканията да бъдат разгледани навреме, според комисията започват дълги процедури, изисква се допълнителна обосновка, а решенията се отлагат. Бойчев описа това като умишлено протакане, целящо поскъпването изобщо да не се случи или да бъде максимално забавено, и го квалифицира като нелоялна практика, която уврежда интересите на доставчиците.

Така, по оценка на регулатора, се стига до неравнопоставеност: веригата може да настоява за по-ниски доставни цени, включително със задна дата, а производителите срещат сериозни препятствия, когато поискат увеличение.

Размерът на глобите и следващите стъпки

Общата сума на рекордната санкция срещу „Кауфланд“ е 75 653 706 евро. Най-голямата отделна глоба – 31 854 192 евро – е за неправомерното удържане на възнаграждения за услуги от доставните цени. Другите две са по 21 899 757 евро и се отнасят до натиска за поевтиняване и до възпрепятстването на поскъпванията.

Бойчев напомни, че европейското право изисква свободно договаряне и равнопоставеност във веригата на доставки на храни, и се позова на Директива 2019/633 на ЕС, която защитава по-слабата страна в търговските отношения. По думите му мащабът и икономическата сила на една компания не ѝ дават право да налага условия, вредящи на производителите. Той уточни, че санкциите се определят според тежестта и продължителността на нарушенията. „Стремежът ни не е да търсим максимални глоби“, заяви Бойчев, който и преди това защити глобата за веригата.

Комисията поддържа постоянна връзка с европейските органи по конкуренция и ги е информирала за решението. Регулаторът припомни и за по-ранна санкция срещу веригата – решение на КЗК от 2020 г., окончателно потвърдено от Върховния административен съд през 2023 г. Последното решение от ноември 2026 г. подлежи на обжалване пред съда.

По повод публичните реакции на компанията, сред които и смяната в ръководството на „Кауфланд България“, Бойчев призова спорът да се води с юридически аргументи и доказателства, а не с демонстрация на икономическа мощ. „България е правова държава. Има аргументи, факти и доказателства и съдът се произнася по тях“, каза той.