Президентът на САЩ Доналд Тръмп разполага с още две години, за да постигне мир, да затвърди "Доктрината Донро", да се противопостави на Китай и да помогне на САЩ да доминират в областта на изкуствения интелект, пише американският историк и колумнист на Bloomberg Opinion Хал Брандс, цитиран от news.bg. Към средата на своя президентски мандат Доналд Тръмп вече не доминира на световната сцена по начина, по който го правеше преди. Първата му година беше изпълнена с амбиции, провокации и активна външна политика. Стратегическият "блицкриг" на Тръмп разгърна мощта на САЩ и разклати установения световен ред. Втората година обаче донесе обратен ефект и разочарования: продължителната война с Иран, от която няма лесен изход, сериозно отслаби позициите на Тръмп както в страната, така и на международната сцена. Сега републиканците претърпяха тежко поражение на междинните избори - резултат, който до голяма степен е свързан с провала около Иран. Но не очаквайте, че един политически отслабен президент ще стане геополитически пасивен или сдържан. Тръмп ще трябва да се изправи срещу враждебно настроено демократическо мнозинство в Конгреса. Политическите сблъсъци около външната му политика ще се засилват. В края на мандата си президентите често обръщат по-голямо внимание на външната политика, тъй като ситуацията във вътрешен план става все по-сложна. Тръмп - президент, който обича да е в центъра на вниманието и държи да остави трайна следа в историята - ще се бори ожесточено, за да не изпадне в пълна политическа несъстоятелност (т.нар. "куца патица"). Не разчитайте и на това, че светът ще даде глътка въздух на Вашингтон: Тръмп е изправен пред кризи и предизвикателства, които ще погълнат последните две години от управлението му. Президентът трябва да сложи край на войната с Иран, без да унищожи американските позиции в Близкия изток. Пред него стои и нерешената задача да постигне мир в Украйна, където изходът от още един продължителен конфликт ще определи бъдещето на стратегически важен регион. Той ще се стреми да затвърди "Доктрината Донро" - своя план за гарантиране на американското първенство в Западното полукълбо, дори когато нараства рискът от разпадане на отношенията в Северна Америка. Тръмп трябва също да управлява съперничеството между САЩ и Китай, което все още може да поеме в опасна посока. И накрая, той обеща да възстанови американската мощ чрез победа в надпреварата за изкуствен интелект, но рисковете за сигурността и политическата съпротива нарастват, докато технологичните иновации продължават. Начинът, по който Тръмп ще се справи с тези пет предизвикателства, ще определи стратегическото му наследство. Това също така ще определи колко нестабилен свят и колко силна позиция на САЩ ще наследи неговият приемник. От непрестанна офанзива към загуба на посока Темпото на действията през първата година на Тръмп беше изключително високо и често носеше резултати. Президентът промени отношенията със съюзниците на САЩ, като ги принуди да увеличат значително разходите си за отбрана. Той пренареди световната икономика, като наложи най-високите американски мита от времето на Голямата депресия и впоследствие сключи едностранно изгодни търговски споразумения с партньори от Южна Корея до Великобритания. Той предприе кратки, целенасочени и до голяма степен успешни военни операции срещу Иран и Венецуела, като унищожи ключови елементи от иранската ядрена програма и буквално измъкна от леглото му венецуелския диктатор Николас Мадуро. Операцията във Венецуела беше част от мащабна стратегия за възстановяване на американското господство в Западното полукълбо. Тя включваше удари по плавателни съдове, заподозрени в трафик на наркотици, икономически субсидии за приятелски настроени правителства и други мерки. Междувременно Тръмп договори трайно прекратяване на огъня в Газа и връщането на всички живи израелски заложници - постижения, които се оказаха непосилни за неговия предшественик. Имаше обаче и провали, както и ситуации на патова безизходица. Тръмп се опита да нанесе съкрушителен икономически удар на Китай, започвайки търговска война през април 2025 г., но ответните мерки на Пекин го принудиха да приеме несигурно търговско примирие. Опитът му да постигне мир в Украйна се провали заради прекомерните искания на Москва и отказа на Киев да капитулира. И все пак, основната характеристика на този период беше: един президент и една свръхдържава, действащи без никакви ограничения. Преломният момент настъпи в началото на 2026 г. След впечатляващия успех срещу Мадуро във Венецуела Тръмп стана прекалено алчен. Той въвлече трансатлантическата общност в криза със заплахите си да анексира Гренландия. Отстъпи едва след като разклати финансовите пазари и предизвика твърда европейска реакция, а накрая прие споразумение, което би могъл да постигне и просто чрез дипломатически преговори. През февруари Тръмп атакува Иран с надеждата да постигне бърза и впечатляваща победа, подобна на американската операция във Венецуела. Вместо това той се оказа въвлечен в скъпоструваща патова ситуация, която изчерпа американските военни запаси и същевременно възпрепятства статегическите усилия на САЩ по целия свят. През същия месец Върховният съд отмени въведените от Тръмп мита (наречени от него "мита за Деня на освобождението"), което го принуди да прибегне до алтернативни правни основания и показа, че президентът е достигнал пределите на своята власт - както у дома, така и в чужбина. Оттогава насам външната политика се превърна в тежко изпитание за един притиснат в ъгъла президент. Съюзниците поставят под въпрос американската мощ и компетентност, а противниците изглеждат по- скоро окуражени, отколкото възпрени. Лесните победи вече са постигнати: останали са само сложни проблеми и упорити съперници. А геополитическото надценяване на собствените сили доведе и до политическо възмездие. Глобалната активност на Тръмп беше улеснена от републиканското мнозинство в Конгреса, което до голяма степен избягваше конфронтация с президента, въпреки че някои негови членове изпитваха сериозни съмнения относно политиките му. Но сега демократите си върнаха контрола над Камарата на представителите и Сената, както и спечелиха редица губернаторски постове - до голяма степен заради крайните действия на Тръмп на международната сцена. Митата засилиха опасенията относно достъпността на живота. Войната с Иран повиши потребителските цени и лихвените проценти, като същевременно свали рейтинга на Тръмп. "Причината да загубим е войната", написа вицепрезидентът Джей Ди Ванс в X - твърдение, което може би е донякъде в негов личен интерес, но не е лишено от основание. Президентът, който се стремеше към имперска власт, сега се изправя пред враждебно настроен Конгрес и трудна, дезорганизирана международна среда. Разследвания, импийчмънт и блокиране Разбира се, Конгрес, контролиран от демократите, не може да наложи фундаментални промени по повечето политически въпроси. Ежедневният контрол върху дипломацията и армията е силно концентриран в Белия дом. Тръмп никога не е проявявал склонност да се съобразява със законодателната власт. Самите демократи ще бъдат разделени по ключови въпроси, например политиката в Близкия изток и отношенията с Израел. Вероятно няма да успеят да съберат необходимото квалифицирано мнозинство, за да отнемат правомощията на Тръмп за налагане на мита или да принудят президента да прекрати войната с Иран. Най-силните институционални механизми за сдържане на Тръмп ще останат съдилищата, които биха могли допълнително да ограничат правомощията му за налагане на мита, както и широката опозиция в рамките на Републиканската партия; организацията, която Тръмп трябва да контролира, за да запази влиянието си, след като напусне поста. Всъщност дори е възможно Тръмп да удвои усилията си във външната политика. Президентите, които са подложени на вътрешнополитически натиск, често възприемат външната политика като област, в която все още могат да упражняват доминиращо влияние. Дипломацията с високи залози може да бъде начин за бягство от вътрешните политически конфликти. Барак Обама например сключи две исторически споразумения - ядреното споразумение с Иран и отварянето на отношенията с Куба - след като демократите претърпяха поражение на междинните избори през ноември 2014 г. Докато обмисля края на своето президентство, Тръмп вероятно ще бъде фокусиран върху наследството, което оставя след себе си. Възможно е да бъде привлечен от стратегически хазартни ходове, обещаващи мащабни резултати Тръмп няма да се превърне в смирен президент, който се е поучил от грешките си и се е съсредоточил върху вътрешните проблеми. Демократите обаче ще му създават трудности по три начина: чрез разследвания, импийчмънт и блокиране. Контролът върху ключови комисии ще позволи на новото мнозинство да разследва активно юридически съмнителните удари срещу плавателни съдове, заподозрени в трафик на наркотици, непрозрачните петролни сделки във Венецуела или потенциално корупционни договорки с участници от Карибския регион до Персийския залив. Очакват се изслушвания относно решението на Тръмп да облекчи ограниченията за износ на полупроводници към Китай, както и относно често унизителните и контрапродуктивни начини, по които той се опитва да оказва натиск върху Украйна. Камарата на представителите, ръководена от демократите, може също да започне процедура по импийчмънт срещу членове на кабинета, ако не и срещу самия Тръмп. Очаква се основна мишена да стане ръководителят на Пентагона Пийт Хегсет, който ръководи политически мотивирана чистка на висши военни лидери. Демократите вероятно няма да успеят да съберат необходимите две трети от гласовете в Сената, за да отстранят Хегсет. Но заплахата от разследвания и импийчмънт може да направи работата в администрацията на Тръмп непривлекателна и да предизвика напускането на висши служители през следващите месеци. Накрая демократите могат да блокират Тръмп по ключови политически въпроси. В сътрудничество с републиканци с по-твърда позиция по националната сигурност, те могат да ограничат свободата му да отменя санкции срещу Русия или да изтегля още американски войски от Европа. Те могат да усложнят дипломацията с китайския лидер Си Дзинпин чрез приемането на по-строги ограничения върху износа на чипове и оборудване за тяхното производство. Разбира се, демократическият контрол ще предизвика нови конфликти. Служители на администрацията може да игнорират призовките на Конгреса. Президент, който твърди, че може да прави каквото си пожелае, може да се противопостави на ограниченията върху правомощията си като главнокомандващ. Тръмп обича конфронтацията с демократическите си опоненти. Политическите сблъсъци около външната политика ще се изострят, докато той се опитва да се справи с множеството стратегически проблеми. Две войни и една доктрина Най-фундаменталното предизвикателство остава войната с Иран. Президентът, който обеща да намали ролята на Близкия изток в американската стратегия, сега е въвлечен в конфликт, който наруши свободата на корабоплаването и погълна огромна част от американската военна мощ. Ако войната с Иран дерайлира външнополитическите планове на Тръмп, нейното прекратяване - без да се позволи на Иран да доминира над Персийския залив - е предварително условие за възстановяване на стратегическата му инициатива. Тръмп иска сделка, която напълно отваря отново Ормузкия проток и слага белезници на ядрената програма на Иран. Той изгради лостове за натиск чрез морска блокада, която ограничава износа на ирански петрол, и интензивни, макар и тихи, военни операции за защита на корабоплаването през Ормузкия проток. Но Техеран не отстъпва. През октомври той засили атаките срещу корабоплаването в протока. Иранските лидери възприемат загубите на Тръмп на междинните избори като победа за собствената си стратегия да накажат американския президент и да причинят икономически щети на света. Ако Техеран не отстъпи, Тръмп може да се окаже принуден да се примири с продължителна и икономически скъпа конфронтация, периодично съпътствана от насилие, с надеждата постепенно да изтощи режима. Но тази стратегия не предлага гаранция за бързо разрешаване на конфликта. Възможно е Тръмп да предприеме още по-голям риск, за да постигне още по-голяма победа. В периода до януари, когато новото демократическо мнозинство ще положи клетва, Тръмп няма да се притеснява толкова, че по-интензивни бойни действия могат да провалят изборните шансове на републиканците. Изглежда, че той е изкушен да предприеме кратка, изключително интензивна бомбардировъчна кампания, която да принуди Техеран да се подчини. След изборите обаче е трудно да се твърди, че съществува политическа подкрепа за подобна ескалация. А рисковете са огромни: по-мащабна война, която може да обхване целия регион и да увеличи икономическите и стратегическите щети от първоначалната грешка. Вторият приоритет на Тръмп ще бъде прекратяването на още една война - тази в Украйна. Тук политиката му отчаяно се нуждае от корекция след междинните избори. През последните седмици Тръмп се опита да неутрализира едно от най-ефективните оръжия на Украйна срещу руската военна машина - ударите по руските петролни рафинерии - като същевременно сключва нови икономически договорки с Москва. Ако продължи по този път, през следващата година ще се сблъска с по-силна съпротива в Конгреса. Той ще затвърди убеждението на руския президент Владимир Путин, че в крайна сметка САЩ ще му поднесат Украйна на тепсия. Освен това ще насърчи опитите за убийства, насилствения саботаж и други тайни атаки, чрез които Путин тормози Европа и се опитва да раздели НАТО. По-добър вариант би бил да използва санкционните правомощия, приети от Конгреса през септември, за да увеличи максимално натиска върху руската икономика, като същевременно помогне на Украйна да засили кампанията си от далекобойни удари. По-тясното сътрудничество с Европа за подпомагане на Украйна на бойното поле в крайна сметка може да убеди Путин, че победа няма да има и че загубите на Русия само ще нарастват. Тази стратегия би могла да създаде мостове между Белия дом и новия Конгрес. Но тя би изисквала от Тръмп да се откаже от предпочитанието си към бързи решения на изключително сложни проблеми - както и от погрешното според автора убеждение, че Украйна, а не Русия, е основната пречка пред мира. Третата задача е затвърждаването на "Доктрината Донро". Независимо от самохвалното название, това е задача с историческо значение. Необходимостта САЩ да затвърдят регионалното си господство нараства, когато останалата част от света е в безпорядък. Президентът започна с бързи действия: залови Мадуро, намали китайското влияние в Панама и установи по-тесни отношения с държави от Централна и Южна Америка. Но пред него стоят сериозни препятствия. Тръмп се възползва от вълната на десни изборни победи в Латинска Америка, която доведе на власт група лидери, близки до движението MAGA. Тази инерция обаче отслабна след неочакваната победа на Луис Инасио Лула да Силва в Бразилия. Южноамериканският гигант "не би се вписал в ничий заден двор", заявява Лула. Тръмп се опита, но засега не успя, да свали комунистическите управляващи в Куба чрез икономически натиск. Ако твърдолинейните лидери в Хавана продължат да се съпротивляват, той ще трябва да избира между военна намеса и отстъпление. Търговските спорове с Канада и Мексико заплашват да разпокъсат Северна Америка - икономическото и стратегическото ядро на Западното полукълбо. Политическите отношения в региона няма да стават по-лесни. Републиканците от граничните щати се противопоставят на търговската война на президента с Канада, а демократите виждат в петролното завладяване на Венецуела от Тръмп корупция и откровено лично облагодетелстване. "Доктрината Донро" е една от емблематичните инициативи на Тръмп. Но остава открит въпросът дали той ще създаде по-единно Западно полукълбо, или ще остави след себе си разрушени отношения и неизпълнени мисии. Надпреварата с Китай в областта на изкуствения интелект Четвъртото изпитание пред Тръмп е управлението на отношенията между САЩ и Китай. Повърхностното разведряване прикрива нарастващо напрежение. Надпреварата между САЩ и Китай в областта на изкуствения интелект се ускорява. Натискът на Пекин върху Тайван, Япония и Филипините се засилва. А свръхпроизводството в китайската индустрия нанася щети на производителите в държави по целия свят. Си Дзинпин не си прави илюзии относно посоката, в която се развиват отношенията между САЩ и Китай. Наскоро той предупреди ръководните кадри на Комунистическата партия да се подготвят за "силни ветрове и бурни вълни, дори яростни бури". Американски представители твърдят, че дипломацията между Си и Тръмп печели време за укрепване на американската отбрана в Тихия океан и на устойчивостта на САЩ срещу китайския икономически натиск. Не е ясно обаче дали това е реалистична оценка, или просто оправдание. Разведряването със Си накара Тръмп да отслаби ограниченията върху продажбата на високотехнологични чипове на Китай и да забави оръжейните доставки за Тайван. Сенатори демократи, които заемат твърда позиция по въпросите на националната сигурност, като Крис Кунс, обвиняват Тръмп, че на практика продава американските интереси. Близките отношения между Белия дом и Nvidia, която настоява Тръмп да премахне ограниченията върху износа на чипове, ще бъдат подложени на по-голямо внимание от Конгреса през 2027 г. Динамиката на отношенията между САЩ и Китай също може да се усложни. Срещите на високо равнище със Си ще изкушават Тръмп, особено когато политическата му власт у дома отслабва. Но реалните пробиви са малко, тъй като фундаменталното съперничество между двете държави се задълбочава. Тръмп ще трябва да намери начини да укрепи американските позиции чрез доставки на оръжие за Тайван, по-строг контрол върху чиповете и по-високи военни разходи, като същевременно продължава диалога със Си. Той трябва също да се подготви за потенциална криза около Тайван в последните месеци от президентството си. Ако Пекин не получи резултат, който да го удовлетворява, след президентските избори в Тайван през януари 2028 г., Китай може да засили натиска върху острова - например чрез частична морска или търговска карантина, или други мерки, които ще изискват твърд американски отговор. Чиповете и Китай са пряко свързани с последния проблем на Тръмп: спечелването на надпреварата за изкуствен интелект. Тръмп последователно твърди, че който спечели надпреварата за AI, ще спечели всичко. Ежедневните дипломатически битки бледнеят пред въпроса коя държава ще доминира в тази революционна технология. Подходът му досега се състои основно в насърчаване на американските лаборатории и най-големите технологични компании да "строят, строят и пак да строят", като същевременно се противопоставя на по- строгото регулиране. Но той отслаби защитната част на американската стратегия, като избирателно облекчи ограниченията върху износа, които могат да държат Китай в значително неизгодно положение по отношение на изчислителната мощност. В същото време тревогите в американското общество относно изкуствения интелект предизвикват все по-силна ответна реакция. Противопоставянето на изграждането на центрове за данни обединява избиратели както от Демократическата, така и от Републиканската партия. В Конгреса подкрепата за регулиране на AI се засилва. Законодателите предлагат мерки, вариращи от антитръстови изключения, които биха позволили на водещите компании за изкуствен интелект да забавят разработването и внедряването на най-мощните модели, до пълни забрани върху създаването на свръхинтелигентни системи. Нови инциденти, свързани с опасно поведение на автономни модели или неправилно проектирани среди за обучение, могат допълнително да засилят натиска за регулации. Тръмп вярва, че изкуственият интелект ще отключи нова ера на американско господство. Стратегията му обаче ще бъде застрашена, ако опасностите и сътресенията, причинени от тази технология, настъпят по-бързо от очакваните ползи. Последният акт на Тръмп Това е изключително трудна програма. Тя може да бъде допълнително усложнена от нови сътресения през следващите две години. Международната обстановка може да стане още по-опасна, ако например хибридните атаки на Путин предизвикат директен сблъсък с Европа или хутите възобновят мащабните нападения срещу корабоплаването в Червено море. Северна Корея, която изглежда стои зад мащабната кражба на криптовалути през миналия месец, може да излезе от относителното си затишие с агресивни ракетни изпитания или други провокации. Индия и Пакистан могат отново да влязат в опасен цикъл на военна конфронтация. Би било неразумно да се предполага, че през последните две години от мандата на Тръмп няма да възникне нова голяма международна криза. Вътрешнополитическата обстановка също ще става все по-напрегната с приближаването на президентските избори през ноември 2028 г. Републиканците вероятно ще започнат да се дистанцират от президента, ако той остане толкова непопулярен. Демократите ще засилят критиките си, докато започват подготовката за собствените си кампании за Белия дом. Тръмп ще продължи да бъде доминиращата фигура в американската политика. Но неизбежно чуждестранните лидери постепенно ще започнат да гледат отвъд него, когато политическото му влияние започне да намалява. Може да се предположи, че Тръмп ще бъде обсебен от въпроса за своето историческо наследство. Мястото му в историята действително ще бъде определено до голяма степен от начина, по който ще се справи с тези стратегически изпитания. Но залогът е много по-голям от личното му наследство. Последните две години от президентството на Тръмп ще повлияят върху баланса на силите в определящото за нашата епоха съперничество между САЩ и Китай. Те ще оформят перспективите за война и мир в стратегически важни региони и ще определят развитието на технология с потенциално огромни последици за човечеството. Следващите две години ще покажат дали Тръмп ще остави след себе си трудна, но управляема ситуация, в която опасностите са многобройни, но американските позиции остават силни, или ще си тръгне, оставяйки след себе си прекомерно американско разширяване и задълбочаващ се глобален хаос. След едно бурно десетилетие ерата на Тръмп наближава своя край. Последният ѝ акт със сигурност няма да бъде скучен.