В неделния ден, когато чиновническите кабинети традиционно пустеят, а политическият живот привидно затихва, екипът на www.toppresa.com не почива, защото горещите следи от последните часове изискват безпощадно осветляване. Зад сухите институционални съобщения за възложени екологични оценки на бъдещата автомагистрала „Рила“ в участъка от Гюешево до Дупница се разгръща мащабен сценарий с колосален финансов и обществен залог. Истинската новина, която масовият информационен поток пропусна, не е самият факт, че държавата е наела фирма за екодоклади срещу 133 305 евро без ДДС. Голямата тема, която засяга пряко хиляди жители от региона, се крие в детайлите на проектната документация, чертаеща два коренно различни пътя през земите на Югозапада, в които вече прозират тежки конфликти на интереси, имотни притеснения и съмнения за предварително предрешен избор.

Официалните данни очертават сблъсък между два основни варианта, наречени условно зелен и светлосин. На хартия разликата в дължината им изглежда пренебрежимо малка – зеленият се простира на 61,49 километра, а светлосиният е с малко над километър и половина по-къс, възлизайки на 59,97 километра. Още по-примамливо на пръв поглед изглежда отчуждаването на територии, където по-късото светлосиньо трасе изисква 4482 декара земя, докато зеленото поглъща 4729 декара. Тази илюзорна икономия от 247 декара обаче крие фундаментален инженерен и финансов парадокс, който би трябвало да бъде подложен на щателен обществен контрол. Докато зеленият вариант предвижда само един виадукт и 17 моста, то при светлосиния броят на виадуктите скача рязко на седем, заедно с 19 мостови съоръжения. Всеки строителен експерт е наясно, че изграждането на тежки виадукти умножава цената на километър в пъти, превръщайки по-краткия път в потенциална златна мина за бъдещите строители и тежко бреме за държавния бюджет.

Въпросът за крайната сметка виси с пълна сила, тъй като до този момент публично достъпните документи упорито мълчат за точните прогнозни стойности на строително-монтажните работи за всеки един от проектите. Държавата спестява на данъкоплатците сравнителната икономическа експертиза, от която да стане ясно защо се бута напред трасе с толкова сложни и скъпи съоръжения, след като съществува алтернатива с минимален брой мостови структури. Още по-съществено е защо от масата са свалени други първоначални подварианти и какви са били конкретните мотиви на експертните съвети в Агенция „Пътна инфраструктура“ да оставят в състезанието точно тези две конфигурации.

На фона на тези инженерни уравнения вече се надига реално социално напрежение, което потвърждава, че трасето не се чертае на празен лист, а през живата плът на населени места и съдби. В Министерството на околната среда и водите тихомълком са входирани официални възражения под номера ОВОС-97-7 и ОВОС-97-8. Зад тези сухи деловодни знаци стоят реални хора, включително представителката на жители и собственици от община Невестино Полина Чернева, както и разтревожени притежатели на имоти в махала Синорска и района на Долна Козница. Хората по места виждат как проектираните пояси минават в непосредствена близост или направо през техните наследствени земи и домове, заплашвайки ги с фактическо обезлюдяване или с тежки процедури по принудително отчуждаване на безценица.

Паралелно с имотната драма тече и институционална маневра, която за пореден път повдига въпроса за прозрачността при мегапроектите у нас. От официалната кореспонденция на екологичното ведомство става ясно, че държавата е склонна да обедини екологичната оценка на подробния устройствен план с общата процедура по оценка на въздействието върху околната среда. Макар законът да допуска подобна симбиоза при определени хипотези, обединяването на двете стъпки на практика свива прозореца за реакция на гражданите и отнема възможността за поетапен, дълбок обществен дебат, в който всяко възражение да бъде претеглено преди окончателното циментиране на регулационните планове. Когато процедурите се форсират на един дъх, гласът на местната общност обичайно остава изолиран и нечут, заглушен от институционалния натиск за бързо усвояване на средства и стартиране на търгове.

Екологичният аспект на бъдещата магистрала носи допълнително взривоопасно напрежение. Самите документи на екоминистерството предупреждават за опасност от значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, защитените зони за птиците и естествените биокоридори. Тук възниква нов парадокс: зеленият вариант пресича четири защитени зони от мрежата „Натура 2000“, докато светлосиният засяга само две. На хартия по-скъпият за строителство светлосин маршрут изглежда по-щадящ към природата, но именно той директно удря върху населени махали и земеделски земи, предизвиквайки бунта на местното население. Така администрацията се оказва в капан, в който екологичните аргументи се сблъскват челно с конституционното право на частна собственост и спокойствието на местните общности, без никой на държавно ниво да предлага балансирано решение.

Всичко това се случва при вече избран изпълнител за изготвянето на докладите по ОВОС и оценка за съвместимост – акционерното дружество „Поввик“, чийто договор бе скрепен и в европейския регистър за обществени поръчки. От експертите на тази компания се очаква да дадат отговори на въпроси, които администрацията досега грижливо заобикаля. Оценките обаче могат лесно да се превърнат в удобен инструмент за узаконяване на вече предначертан избор, ако гражданският сектор и медиите не следят всеки детайл от заданието.

Поради тази причина ние от www.toppresa.com настояваме за пълна прозрачност и заявяваме намерението си да изискаме пълната документация по Закона за достъп до обществена информация от пътната агенция и министерството. Задължително е да бъдат осветени пълните протоколи от експертните съвети, отхвърлили алтернативните маршрути, точните количествено-стойностни сметки за мостовете и съоръженията, както и цифровите векторни файлове на двете трасета. Само пълното налагане на проектните оси върху действащата кадастрална карта ще покаже с абсолютна точност кои имоти са предвидени за ликвидиране, кои земеделски масиви ще бъдат превърнати в бетонен възел и дали през последните месеци и години в тези зони не е имало съмнителни прехвърляния на собственост, целящи източване на държавния бюджет чрез обезщетения.

Битката за трасето на автомагистрала „Рила“ тепърва навлиза в своята гореща фаза, а привидното институционално спокойствие е само димна завеса, зад която се разпределят бъдещи милиарди. Опитът да се прокара по-скъпият инфраструктурен проект под паравана на екологични мотиви и за сметка на човешки съдби в региона на Невестино и Дупница няма да мине на тъмно. Разследването по горещата тема продължава с изискването на самите жалби и пълния списък на застрашените имоти, защото контролът върху решенията на държавата не може да спи дори в неделя.

Материалът ПЪРВО В ТОП ПРЕСА! ВОЙНАТА ЗА АМ „РИЛА“: МИЛИОНИ ЗА СЪОРЪЖЕНИЯ И ХИЛЯДИ ДЕКАРИ НА КАРТА МЕЖДУ ГЮЕШЕВО И ДУПНИЦА е публикуван за пръв път на ТопПреса.