Психотерапевтът Даниела Стоянова ще говори за темата „Защо децата лъжат?“ на среща от „Училище за родители“ на 17 ноември от 18:00 ч. в сградата на Стоматологична поликлиника в Силистра, съобщава тя в интервю на редакторката Ирена Маркова за Общинско кабелно радио „Силистра“.

Г-жо Стоянова, като психотерапевт, как бихте описали щастието отвъд клишетата в социалните мрежи – то крайна цел ли е, или умение, което се тренира?

Щастието е много субективно преживяване. Не мисля, че щастието е перманентна величина. Добрият човек не е непременно щастлив, както и обратно – щастливият човек не винаги е добър човек.

Вярно ли е, че правенето на добро ни прави по-щастливи, и къде минава границата между истинската доброта и желанието просто да се харесаме на другите?

Понякога зад привидната доброта стои страхът от отхвърляне, страхът от конфликт, страхът от загуба на обич. Добрият човек също се ядосва и понякога завижда, разочарова се. Изпитва негативна емоция, но разликата в това е какво прави с тези чувства.

Кои са трите най-малки ежедневни стъпки, които всеки човек може да направи още днес, за да подобри психичното си благополучие?

Усещането ни за принадлежност към другите. Да усещаме, че сме важни, че ни ценят и обичат. Имаме място и значение в живота на някого. Самостоятелността и автономността. Да търсим смисъла в нашия живот. Да приемаме себе си със всичките си минуси. Да бъдем благодарни.

Как да останем позитивни в трудни моменти, без да потискаме естествените си негативни емоции като тъга, гняв и страх?

Идеята не е да бъдем постоянно позитивни. Миналата седмица имах среща с млад мъж на 30 и няколко години. Доста успешен, позитивен, с чувство за хумор, справящ се с живота, но се оказва, че майка му е в последните дни от живота си, с метастази, раково заболяване и т.н. Няма как този човек да не изпитва мъка, да не изпитва негативна емоция. Как с нашата емоция не пречим на другите хора, а просто вървим по нашия път. Рационализираме и вървим по нашия път.

Често казваме, че „наранените хора нараняват другите“ – какво всъщност стои зад токсичното поведение, омразата и желанието да причиним болка?

Едното от нещата, което може да ни направи лоши е вътрешната неудовлетвореност. Понякога човек не може да понесе собственото си усещане за неуспех, за малоценност, безсилие. Вместо да се изправи срещу тези преживявания, той ги насочва навън. Критикува, обезценява другите хора. Злослови. Много често чуждото щастие може да бъде болезненото напомняне на собственото неудовлетворение или несправяне. Тук е и завистта. Не ни боли от това, което нямаме, а от факта, че другия има. Другото е непреживяна болка. Или липсата на емпатия. Има хора, които са по-малко емпатийни. Не трябва да бъркаме емпатията с подчинението. Безнаказаността и лошото поведение.

На 17 ноември, вторник от 18 часа в сградата на Стоматологична поликлиника ще проведе поредната среща от „Училище за родители“. Каква е темата този месец?

Този път родителите пожелаха темата, а тя е свързана с лъжата – „Защо децата лъжат?“ Ще обхванем всички възрастови периоди от ранно детство до тийнейджърството. Реални казуси, ако родителите имат желание затова със собствения си опит. Ще стигнем до решения. Не всяка лъжа е реална лъжа.

Как да разберем, че е дошъл моментът да потърсим помощ от специалист, вместо да чакаме нещата да се оправят от само себе си?

Когато дни наред човек не може да вземе решение за перманентното си състояние, значи има нужда от разговор със специалист. За съжаление, все още в България нямаме тази традиция и това уважение към работата с психичното здраве. Повечето хора идват тогава, когато нещата са толкова ескалирали и се нуждаят от терапия. Колкото по-навреме хората усетят, че не могат да се правят със себе си и потърсят помощ, толкова по-бърз е процесът на справяне със себе си и разбиране на механизмите, които могат да упражнят контрол върху собственото си преживяване. Когато за нас е срам да потърсим помощ, това е абсолютно погрешно. Силата на един човек означава навреме да признае неспособността си да се справи с нещо и да потърси компетентна помощ.

Какво се случва с тялото, когато постоянно сме тъжни?

От медицинска гледна точка е доказано, че дългото състояние на тревожност и страхове първо блокира жлезите с вътрешна секреция или се стига до т.нар. психосоматика – телесни болки, дискомфорт, неразположения, които не са реакция на физиологичен проблем, а на психо-емоционален. Психиката не може да се види и да се снима. Единственият начин, по който може да изпрати сигнал е телесен сигнал, т. е да покаже, че тя страда и има нужда от промяна.

Вашият апел, пожелания…..

Не можем да премахнем тъмните страни от човешката природа, не можем да не изпитваме завист, гняв, ревност, но можем да се научим да не превръщаме всяко свое чувство в действие. Зрелостта на един човек е именно в това – да имаме чувства без да ставаме техни заложници. Доброто по принцип не е нещо, което човек притежава веднъж завинаги. То е ежедневен избор. Може би най-трудното е да останем добри, не когато животът е добър към нас, а когато има негативни провокации, когато сме разочаровани, ранени, ядосани, тогава да бъдем добри.

/интервю на Ирена Маркова, редактор „Общинско радио – Силистра/

Материалът „Училище за родители“ в Силистра ще обсъди защо децата лъжат е публикуван за пръв път на Новини Силистра.