Повечето възрастни хора се нуждаят от седем до девет часа сън на денонощие, но малка група се чувства отпочинала след четири-пет часа. Учени свързват тази особеност с редки генетични мутации, които може да правят съня по-ефективен.

Един от примерите е имуноложката Айми Пю Бърнард. Тя обикновено заспива около 22:00 часа и се събужда в 4:30 часа. След приблизително пет часа сън се чувства бодра, тренира и изпълнява работните си задачи. През 2019 г. Бърнард установява, че носи рядка мутация, свързана със семейния синдром на естествения кратък сън.

Какво показват експериментите

Хората с този синдром могат да спят между четири и шест часа и половина, без да изпитват обичайната дневна сънливост. Изследователите вече са открили няколко мутации, свързани с особеността, но точният механизъм на действието им все още не е изяснен.

При експерименти с мишки носителите на някои от мутациите спели по-малко, но показвали по-добра устойчивост срещу нарушения на паметта. В едно от изследванията животните по-рядко развивали и мишача форма на болестта на Алцхаймер.

Друго проучване сравнява разнояйчни близнаци, единият от които носи мутация, свързана с краткия сън. Той спял приблизително с час по-малко от брат си. След 38 часа без сън допуснал около 40% по-малко грешки при изпълнение на задачи. При него се запазило почти същото количество не-REM сън, включително дълбок сън, което насочва към възможно по-ефективно използване на времето за почивка.

Генетиката не обяснява всичко

Според оценките на изследователите генетичните фактори обясняват между 30% и 65% от различията в продължителността на съня. Анализ на данни от близо 650 000 възрастни е открил около 244 участъка от генома, свързани с този показател.

Повечето от често срещаните генетични варианти имат малък ефект. Всеки от тях променя продължителността на съня средно с около минута, но съвкупното им влияние може да достигне приблизително 20 минути. Генетичната предразположеност към кратък сън е свързана и с различни здравни показатели, сред които безсъние, умора, депресивни симптоми, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и диабет тип 2.

Четири часа сън не са универсална норма

Изследванията не дават основание повечето хора да ограничават съня си. При здрави възрастни, които спят по четири-шест часа, представянето при когнитивни задачи постепенно се влошава, въпреки че самите участници оценяват сънливостта си като слаба.

Затова усещането за бодрост не е достатъчно доказателство, че организмът не страда от недоспиване. Учените продължават да проучват генетичните механизми, за да установят кои хора действително са устойчиви на краткия сън и дали тези знания могат да помогнат при разработването на подходи за нарушенията на съня.

Източници: bbc.com