В световния ден на пътната безопасност в „120 минути“ гостува Любомира Минкова - адвокат от Бургас, бивш следовател и прокурор. Във вторник тя реагира с разум и сърце, изправена пред ужасяващата гледка в мъглата във вторник сутринта на магистрала „Тракия“, предава bTV. „Изминах 1200–1300 километра изминах, защото ходих и в Плевенска област, в едно село – Гиген, да прибера родителите на моя съпруг, които са възрастни, в нашия роден град Свищов. Минахме по възможно най-лошите пътища и през най-опасното за мен място – прохода „Хаинбоаз“, който през годините е дал най-много жертви на пътя при катастрофи“, коментира Любомира Минкова. „Бях следовател в териториалното отделение в Свищов, а моите колеги от Окръжната следствена служба във Велико Търново, където преминаха първите шест години от трудовия ми стаж – от 2000 до 2006 година, обслужваха този проход. Те посещаваха тези произшествия. Аз посещавах произшествията, които бяха в съдебния район на Свищов. Колегите бяха денонощно на този проход, защото там, горе, на върха, се срещат областите Стара Загора и Велико Търново. Жертвите оттогава досега са може би хиляди. Този проход е изключително опасен. Дори в момента там се извършват ремонтни дейности, които продължават много дълго време“, посочи тя. Тихият герой на АМ „Тракия“! Медицинска сестра спасяваше над 50 ранени, докато останалите пушат „От страната на Стара Загора със съпруга ми бяхме в неприятна ситуация, защото рязко пропаднахме в по-ниска част от пътното платно, което се ремонтира. Не навсякъде са поставени колчета уж с цел да пазят хората, но всъщност точно на тези остри завои аз считам, че не са подходящи. Едно залитане при рязък завой на товарен автомобил може да доведе до сериозни последствия, а оттам минава основният товарен поток“, коментира Минкова. „Във вторник, когато приближихме мястото на произшествието, което почти беше завършило, мъглата започваше да се вдига от ниската част на пътното платно към високата. Видимостта беше около 100 метра. И точно в този момент със съпруга ми забелязахме от всички страни на мантинелите хора, които махаха с ръце, размахваха светлоотразителни жилетки и ни даваха някакви знаци, които в началото не разбрахме. В този момент мъглата не беше толкова гъста. Малко преди това, в района на град Карнобат, обаче видимостта беше 20 метра. Съпругът ми обърна внимание на това, защото той управляваше нашето лично моторно превозно средство. Там мъглата беше много гъста и ние намалихме скоростта, но впоследствие изведнъж небето се изчисти. И ние си помислихме, че всичко е останало зад нас и можем да продължим“, коментира Любомира Минкова. „Причината да спрем не бяха тези хора. Те просто ни дадоха знак, че се случва нещо лошо, че има някаква причина да ни сигнализират, че трябва да направим нещо заради това, което ни предстои. В този момент аз видях пред себе си товарен автомобил, който беше спрял в нашата средна лента за движение. В задната му част стоеше един много едър мъж, на когото много благодаря. Всъщност той спаси живота ни, защото тогава разбрах в каква опасност се намираме. Той беше облечен със светлоотразителна жилетка и с две ръце ръкомахаше с всички сили. Сякаш дори от огромното разстояние видях в очите на този човек, че ни дава знак, че е станало нещо много страшно и трябва незабавно да преустановим движението си“, разказа тя. Мистерия около трагедията с 13 жертви на АМ „Тракия“: Гробище, проклятие и изчезнал автомобил „Фактът, че този човек ни сигнализираше толкова отдалеч, заедно с останалите хора, които бяха край мантинелите, даде възможност на моя съпруг да спре абсолютно безопасно, дори плавно, без рязко спиране“, отбеляза бившият следовател. „Азз се намирах перпендикулярно на платното за движение в посока София. Това, което виждах отляво, бяха 30–40 души, наредени с куфари в тревната площ, с наведени глави, видимо много стреснати. Веднага възприех, че в отсрещното платно за движение имаше автобус, изкривен на една страна, в който се беше врязал товарен автомобил. Това бяха първите ми впечатления от възникналото пътнотранспортно произшествие, но в другото платно за движение“, посочи Любомира Минкова. „Осъзнах инстинктивно заради професията, която съм упражнявала - бях шест години следовател, работих 19 години като прокурор и в това си качество съм наблюдавала много пътнотранспортни произшествия. Веднага възприех, че няма поражения по мантинелите и че няма видими следи от преминаване на автомобил от едно платно в другата пътна лента. Какво означава това? Означава, че става дума за някакво странно събитие, което е предизвикало едновременно спиране, за да се озове този товарен автомобил в средната лента за движение. А за да има аварирали автомобили в другата лента, това означава, че нещо лошо се е случило. Това е някакъв инстинкт, който не мога да ви обясня. Но тъй като нямах обяснение за себе си като следовател какво точно се е случило, реших инстинктивно да изляза, без да виждам нито едно пострадало лице“, коментира тя. „Излязох и веднага тръгнах. Заобиколих този товарен автомобил, който пречеше на видимостта ми и вървях около 30 метра, за да го подмина. Пред него имаше, мисля, още един лек автомобил. Тоест аз бях третият оцелял автомобил, когато се озовах на мястото, където пред мен се разкри зловеща гледка. Първото, което възприех, бяха два огромни камиона, може би на 100 метра от мен. Товарните автомобили бяха почти перпендикулярно разположени на пътното платно. В този момент забелязах и една дама. Вече не си спомням, но много ясно помня лицето ѝ. Тя ме попита какво се е случило и дали има пострадали хора. Аз в този момент изобщо не виждах пострадали хора. Тя ми каза: „Ами, има пострадали хора. Ето, вижте тези коли.“ Тогава видях два автомобила – един жълт и един сив, обърнати обратно на посоката на движение, към град Бургас.Инстинктивно се затичах към първия от тях . С периферното си зрение забелязах, че някакъв човек издърпва човешко тяло, което се намираше на предните седалки. Тогава не можех да преценя кой е водачът, къде е шофьорското място и къде е мястото на пътника до него“, коментира Любомира Минкова. „И този човек изчезна за секунди. Пред мен се разкри ужасяваща гледка. Видях един човек, който стоеше на мястото на водача в лек автомобил с жълт цвят. Предната част на автомобила от неговата страна ми подсказваше, че този човек е поел целия удар върху себе си. Държа да отбележа това, защото този човек вече не е между живите. Колата беше смазана от страната на водача – буквално до неговия торс. Виждаше се само торсът му. Човекът беше в пълен покой. Не правеше опити, нямаше движение, не викаше за помощ. Лицето му излъчваше спокойствие. Ако ви кажа, че тогава го погледнах в очите и сякаш той с погледа си, извъртайки очи наляво от себе си, ми подсказа, че всъщност трябва да погледна надолу към тревната площ, която се намираше до него... Там бяха натъркаляни четири-пет души, които изобщо не бях видяла“, разказа тя. „Когато установих контакт с хората, стана ясно, че всички тези хора са се движили в един автомобил. Този мъж е бил водачът на автомобила. Там се е намирало и момчето, на което помогнах. То се е возило точно зад него. Това е най-пострадалата част от автомобила – страната на водача и местата на пътниците, които са седели зад него“, обясни прокурорът. По думите ѝ това означава, че шофьорът е направил така с мисълта да спаси животите в колата. „Сто процента съм убедена в това, защото другата половина от предната част на автомобила беше сравнително съхранена. Пътниците, които са се возили там, ги видях – това бяха хората, които не бяха пострадали. Пострадали са хората, които са били от страната на водача. Ламарините бяха смачкани до тялото на шофьора. Той вече не е между живите“, посочи Любомира Минкова. „В късната част на нощта, може би на третия ден след произшествието, около 23:30-00:00 часа, ми звънна телефонът. Чух през плач гласовете на възрастна жена и на мъж, който каза, че е чичо на Бранко – момчето, на което помогнах. Казаха ми, че ми благодарят и ме благославят в Стралджа, защото съм спасила живота му. Както и че той се намира в болницата в Сливен“, сподели още тя. Всички тези хора са пътували в този жълт автомобил, отивайки на работа. „Видях, че това са изключително трудолюбиви хора, на много млада възраст. В този ранен час те бяха тръгнали на път, за да изкарат прехраната си. А в крайна сметка, след като този мъж по някакъв начин ми подсказа с поглед накъде да тръгна, аз се спуснах надолу по склона, който беше висок около пет-шест метра. Видях, че около това момче, Бранко, има много млади момчета, които според мен, от професионална гледна точка, нямаше как да му помогнат. Момчето просто лежеше в изключително тежко състояние. Температурите бяха много ниски. В нашия автомобил показваше, че температурата на въздуха е 4 градуса, когато потеглихме от град Бургас. Там, между другото, нямаше абсолютно никаква мъгла. Краката на това момче висяха в нещо като вада, с която завършваше самият склон“, разказа Любомира Минкова. Според нея тази трагедия в тези мащаби е можела да бъде избегната. „Направих сериозно проучване на това, което знам и от своя опит. Държавите в ЕС -най-развитите сред тях още през 1997 година, са приели един международен стандарт, който се нарича „Визия нула“. Благодарение на него в момента в Норвегия и Швеция има най-ниска смъртност на 100 000 души. Това е свързано със сигнализацията и с много други фактори. Става дума за четири принципа, които са взаимно свързани“, посочи следователят. „Първият принцип е човешката грешка, която допуска абсолютно всеки водач и която тези държави са приели, че не могат да игнорират, колкото и образователни мероприятия да се провеждат. Вторият фактор е колективната отговорност. Той е свързан с това, че тъй като човешката грешка не може да бъде избегната, отговорността трябва да бъде колективна, за да се преодолеят последствията от човешката грешка. Третият принцип, на който се основава този стандарт и който действа отлично, е, че трябва да бъдат изградени изключително съвършени системи и механизми, които да действат в комбинация с човешкия фактор. Когато човешката грешка се появи, тези системи трябва съответно да я неутрализират. Този стандарт установява, че при движение със скорост от 30 км/ч вече настъпва опасност за човешкия живот. Четвъртият принцип е свързан с това, че човешкото тяло е силно уязвимо. При скорост от 30 км/ч и удар на пешеходец един от всеки десет блъснати души задължително загива. Това е критичната точка, от която следва да се изграждат останалите принципи“, обясни Любомира. „Между раждането и смъртта на Земята има живот. Правото на живот е свещено. Смъртта ни наблюдава непрекъснато. Тя прозира при всички грешки и нарушения в пътното движение“ - с това започва този стандарт“, допълни още тя.