„Вояджър 1“ е на повече от 26 милиарда километра от Земята и се приближава към разстояние от един светлинен ден. Тогава радиосигналите от апарата ще пътуват 24 часа в едната посока, преди да достигнат планетата.
Космическият апарат на НАСА е най-отдалеченият, създаден от човечеството. Изстрелян през септември 1977 г., той продължава да работи почти половин век след старта си, значително надхвърляйки първоначално планирания експлоатационен живот.
Ръководителят на проекта „Вояджър“ Сюзан Дод определя дълголетието на апарата като забележително постижение на космическото инженерство. Въпреки техническите проблеми и намаляващите енергийни запаси инженерите на НАСА продължават да поддържат връзка с него и да изпращат команди.
През 1979 г. „Вояджър 1“ преминава край Юпитер и изпраща изображения на планетата и спътниците ѝ. Сред откритията са активните вулкани на луната Йо. През следващата година апаратът достига Сатурн и заснема пръстените и спътниците му.
През 1990 г. апаратът прави снимката „Бледата синя точка“, на която Земята се вижда като почти незабележима точка в Космоса. Астрономът Карл Сейгън, вдъхновил създаването на кадъра, посочва значението му с думите, че на тази точка са живели всички познати ни хора и поколенията преди нас.
През 2012 г. „Вояджър 1“ навлиза в междузвездното пространство. Той продължава да изпраща научни данни за магнитните полета, плазмата и космическите лъчи. На борда му се намира и Златната плоча с изображения, звуци и поздрави на 55 езика, предназначена за евентуални извънземни цивилизации.
До достигането на разстояние от една светлинна година ще са необходими още около 18 000 години. Дори след окончателното прекъсване на комуникацията апаратът ще продължи пътя си между звездите.