Пет поколения от едно семейство се събраха в Търговище, за да отпразнуват 106-ия рожден ден на баба Неделя Тодорова. На 15 ноември домът на възрастната жена се изпълни с усмивки, прегръдки и семейна глъч. За нея рожденият ден от години е не просто празник, а повод да се види с най-близките си хора и да се порадва на голямото си семейство. В неделната вечер в апартамента в центъра на града дойдоха синът ѝ Марчо, двете ѝ внучки – Надежда и Десислава, четиримата правнуци Димана, Марко, Лора и Тодор, както и праправнуците Емануил и Мила. На празничната трапеза има торта и много поводи за спомени, а най-малките от семейството бързат да прегърнат своята прабаба. Въпреки преклонната си възраст баба Неделя посреща близките си с вълнение. В момента тя живее в Търговище заедно със 84-годишния си син, но до навършването на 100 години е живяла в родното си село Марчино. Там са и едни от най-топлите спомени на внуците ѝ. Там, спомня си внучката ѝ Надежда Русева, са празнували заедно и рождения ден на съпруга ѝ Красимир, който на 14 ноември тази година е навършил 56 години. „За мен баба Неделя е феномен – човешки и медицински“, споделя Красимир.  „Тя ни е гледала. Тя ме научи да чета още на 5 години. Много се грижеше за нас. Дойде в града, за да помага на родителите ни. А като поотраснахме, пак си отиде на Марчино“, разказва внучката Надежда Русева. Според нея за възрастта си баба Неделя е в добро състояние. Не вижда и не чува добре, но разбира близките си и се придвижва самостоятелно из апартамента. Голяма част от деня прекарва на балкона, откъдето наблюдава хората и автомобилите по улицата. Това е един от начините да следи живота около себе си и да разнообразява ежедневието си. Столетницата се храни добре и не е претенциозна към храната. Позволява си и по малко вино. По думите на внучката ѝ рядко е имала нужда от лекарска помощ и не е страдала от сериозни заболявания. Ако се почувства зле, взема по едно аспиринче, разказва Надежда. Зад дългия живот на Неделя обаче стои и нелека житейска история. Тя остава вдовица едва на 24 години и сама отглежда единственото си дете. Освен за него се грижи и за много свои племенници. „Дадено ѝ е било да има дълъг живот, макар че е живяла трудно и нещастно. Труден е бил животът ѝ, защото е останала рано вдовица. Сама е отгледала единственото си дете. Грижела се е и за много племенници. Затова всички много я уважават. Добър човек е, пазим мили спомени за нея и с нея“, казва Надежда. Дълголетието явно е част от семейната история на баба Неделя. По думите на близките ѝ нейните родители, както и баба ѝ, и дядо ѝ, са живели повече от 90 години. Семейството я определя като най-възрастния жител на региона. През годините не са липсвали и моменти, в които възрастната жена се е питала „защо Господ я е забравил и не я прибира?“. Днес обаче тя продължава да се радва на присъствието на близките си, на разговорите и на вниманието на петте поколения, които са част от живота ѝ. На 106 години баба Неделя е свидетел на повече от век човешка история. За семейството ѝ обаче най-голямото богатство не е само дълголетието ѝ, а възможността да споделят с нея още един рожден ден. В прегръдките на най-малките и в спомените на порасналите поколения се събира онова, което прави дългия живот истински ценен – обичта, грижата и връзката между хората, казват нейните близките.