Сръбският национализъм и претенциите към Косово надживяват падането на Вучич – новата Студентска листа възражда стари символи и реторика
След обявяването на убедителната победа на Студентската листа на парламентарните избори в Сърбия страната беше обхваната от всеобщо облекчение, изразено в танци, сълзи от радост и прегръдки. Александър Вучич беше свален от власт след 14 години авторитарно управление. Падането му беше резултат от две години упорита мобилизация срещу овладяването на институциите и държавната корупция.
На фона на тези сцени на ликуване обаче изображенията на вдигнати ръце с три изпънати пръста, придружени от заглавия, възхваляващи триумфа на демокрацията, предизвикаха познато и тревожно усещане. На една от снимките Илия Сърданович, кардиолог и преподавател в Медицинския факултет на Нови Сад, който оглавяваше Студентската листа, беше разперил широко ръце с по три вдигнати пръста на всяка от тях.
Исторически свързан със сръбското православие и сръбската национална идентичност, поздравът с три пръста придобива особено политическо значение с възхода на сръбския национализъм в края на 80-те години и по време на войните в бивша Югославия през 90-те. Използван от сръбски военни и паравоенни формирования за мобилизация и възхвала на насилието, той се превръща в заплашителен символ за много от хората, пострадали от режима на Милошевич, особено албанци, босненци и хървати.
„Имам множество лични спомени, свързани с тези три вдигнати пръста“, пише Беса Лучи в анализ за „Косово 2.0“, публикуван и от „Курие де Балкан“. Авторката разказва как през март 1999 г., когато е била на 15 години, сръбски военни са принуждавали бягащи от Косово албанци да вдигат три пръста като символ на подчинение.
През март 1999 г., когато започна въздушната операция на НАТО в отговор на етническото прочистване в Косово, албанците бяха прогонвани или масово бягаха, опасявайки се от още по-жестоки репресии от страна на сръбските паравоенни формирования, полицията и югославската армия.
Лучи също тръгва към Северна Македония. Спомня си как, докато приближават границата, по пътя са разположени военни. Те принуждават хората да вдигат три пръста като израз на подчинение, защото контролират не само преминаването на бягащите албанци, но и самия им живот. Тогава тя е само на 15 години.
„Да видя същия поздрав отново да изпълва информационния ми поток, този път придружен от заглавия за триумфа на демокрацията, събуди не само спомените за едно насилствено минало, но и тревожното усещане, че Сърбия все още не е поела изцяло своята отговорност за последователните войни, геноцида и престъпленията срещу човечеството“, казва тя.
В Сърбия може да се твърди, че този жест е просто израз на национална гордост или религиозна принадлежност и че няма същото значение, което е имал за въоръжените сили, принуждавали хората да го правят на границата. Когато обаче се използва от онези, които скоро ще управляват държавата, неговото историческо значение не може да бъде пренебрегнато.
Противоречието
Тук се появява противоречие, което не трябва да бъде подминавано. Студентската листа, родена от масова гражданска мобилизация, обещава нова политическа култура, в която правата и справедливостта стоят в центъра на политическото мислене, но не непременно открива нови хоризонти пред политическото въображение.
Възниква въпросът каква отговорност носят бъдещите управляващи към историята на насилието, свързана със символите, които избират да демонстрират в моментите на своя триумф.
Значението на победата на Студентската листа не бива да се подценява. Тя идва в период, когато студентски протестни движения се разгръщат в цяла Европа. Много от тях оспорват утвърдените политически институции, настояват за по-справедливо и достойно бъдеще и поставят в центъра на исканията си дълбоката социална и икономическа несигурност, с която се сблъсква тяхното поколение. Всичко това се случва на фона на нарастващата концентрация на богатство и власт.
Подобно преосмисляне се наблюдава и в движенията за климатична справедливост, феминизма и палестинската кауза, които оспорват както властовите структури, така и наративите, използвани за оправдаване на потисничеството, неравенството и изключването. В основата им стои все по-силно настояване за различно политическо въображение и колективно действие.
В Сърбия исканията за политическа промяна също възникнаха от дълбока криза на общественото доверие и репресивен държавен апарат.
Протестите започнаха през ноември 2024 г., след като се срути козирката на наскоро реконструираната железопътна гара в Нови Сад. Загинаха 16 души. Трагедията се превърна в символ на корупцията, институционалната небрежност и липсата на политическа отговорност. Така протестът срещу тези провали прерасна в голямо политическо предизвикателство срещу авторитарния режим на Вучич, продължил повече от десетилетие.
Въпреки името си Студентската листа се състои предимно от специалисти, университетски преподаватели, активисти и обществени личности, подкрепяни от студентското движение, а не от самите студенти.
Програмата ѝ обещава освобождаване на публичните институции от партийния контрол, защита на работниците, достъпни жилища за младите хора и служителите в образованието и здравеопазването, както и по-добър достъп до медицински услуги в селските райони.
Всичко това са елементи на обещаваща реформаторска програма във време, когато авторитаризмът, политиките на строги икономии и етнонационализмът набират сила.
Пътят на Студентската листа съдържа всички предпоставки за един успех. И в много отношения той наистина е такъв.
Родено по улиците и в университетските кампуси, движението разшири влиянието си както в малките населени места, така и в големите градове, даде предимство на колективното вземане на решения и отхвърли йерархичната организация, превръщайки възможността за политическа промяна в основа на своята дейност и обещания.
Но фактът, че едно движение е ръководено от студенти или че успява да победи здраво установена политическа система, сам по себе си не ни казва нищо за политическото бъдеще, което то си представя.
Това важи с особена сила за Студентската листа, която представлява политически съюз, обхващащ позиции от крайната левица до крайната десница, като досега общото между участниците е противопоставянето на Вучич.
Еуфорията около победата на Студентската листа напомня за движението „Отпор“ и свалянето на Милошевич през октомври 2000 г.
„Отпор“ също беше студентско движение, което се стремеше да „разруши държавен апарат, основан на страх и контрол“.
Макар често да се представя като движението, свалило Милошевич, то всъщност беше мотивирано до голяма степен от национална необходимост: отстраняването на лидер, чийто авторитарен режим беше довел Сърбия до катастрофално политическо и икономическо положение и я беше изолирал на международната сцена.
Ролята му като ръководител на държавна военна машина, извършвала престъпления, предизвикваше значително по-малко безпокойство в самата Сърбия.
Последвалата политическа промяна не доведе до истинско осмисляне на миналото. Още тогава мащабите на жестокостите, извършени от сръбската държава в региона, бяха до голяма степен пренебрегвани. Що се отнася до Косово, почти липсваше признаване на отговорността.
И до днес не са изплатени военни репарации, докато възхваляването на военнопрестъпници продължава, както и липсата на прозрачност относно масовите гробове и съдбата на изчезналите лица.
По ирония на историята е напълно основателно да се предположи, че немалко от студентите, участвали в протестите срещу режима на Милошевич, днес са университетски преподаватели.
Така историческият паралел придобива тревожни измерения: втори действителен демократичен прелом, отново воден от студенти. Но докъде може да стигне политическата трансформация, обещавана от Студентската листа, ако позицията ѝ по въпроса за Косово остане непроменена?
Две различни програми
Студентското движение изглежда е представило онлайн две различни версии на своята програма. Англоезичната версия съдържа 11 позиции по въпроси на вътрешното управление. Движението твърди, че програмата е изработена чрез процес, включващ „пленуми, консултации, дебати и гласувания“.
В нея се поставя важен въпрос: „Какво трябва да се промени, за да не могат нещата, срещу които се борим, толкова лесно да се повторят?“
Същевременно версията, достъпна единствено на сръбска кирилица, включва цял раздел, озаглавен „Външна политика и национални интереси“. В него движението заявява правото на Сърбия да управлява Косово, включително да определя неговото политическо бъдеще.
Програмата не просто възпроизвежда политиките от времето на Вучич. Заедно с предизборните материали, сред които и видеоклипът „Предателството на Косово“, тя отива още по-далеч.
Във видеото Студентската листа обвинява Вучич, че е изоставил Косово, а в програмата обещава съдебно преследване на сърби за евентуални престъпления, свързани с брюкселските споразумения, които движението определя като противоконституционни и вредни за Сърбия.Тези позиции не се появиха едва когато движението навлезе в изборната политика. Националистическият език съществуваше много преди това.
Показателен пример е велосипедният поход на студентите
През април 2025 г. 80 студенти предприеха 13-дневно пътуване с велосипеди от Нови Сад до Страсбург, за да предадат писма на европейските институции, включително Съвета на Европа и Европейския парламент. Целта беше да привлекат вниманието към репресиите, на които са били подложени по време на протестите.
Някои от велосипедистите носеха крайнодесни националистически символи, включително знамена с географските очертания на Косово, оцветени в сръбския трибагреник и украсени с герба на Сърбия. Върху тях беше изписано: „Няма предаване“.
Първоначално протестното движение се стремеше да се дистанцира от ясно заявени политически и идеологически позиции. Но при прехода от улични протести към изборна политика то до голяма степен възприе етнонационалистическите възгледи, които отдавна определят сръбската политика спрямо Косово.
Всичко това прави особено интересна претенцията на Студентската листа, че представлява политически разрив с Вучич.
Ако основният критерий за отношението на движението към Косово е дали то надхвърля политиките на Вучич, необходимо е накратко да припомним в какво се състояха тези политики, както в реториката, така и в практиката.
През 2018 г., по време на посещение в Косово, Вучич похвали Милошевич, като го определи за велик сръбски лидер, който имал добри намерения, макар резултатите да не били такива.
Това отразява дълбока приемственост в сръбския политически дискурс за Косово, вкоренена в колониално мислене и практики, които предхождат Милошевич и имат за цел да отрекат политическата автономия и правото на самоопределение на косовските албанци.
На практика Вучич възпроизведе тази колониална логика чрез кампании срещу международното признаване на Косово, опити други държави да оттеглят признанието си и лобиране срещу членството на Косово в международни организации.
Сред тях беше и Съветът на Европа, същата институция, до която студентите пътуваха с велосипеди до Страсбург, за да поискат защита на собствените си права, без да проявят подобна загриженост, когато на други се отказва достъп до същата институция и същите механизми за защита.
„Няма да продадем Косово“
Вместо да оспорят тази политическа логика, представителите на Студентската листа често представяха позицията си за Косово като още по-безкомпромисна алтернатива на политиката на Вучич.
През май Студентската листа привлече значително внимание с категоричните позиции, изложени в нейния Меморандум за Косово.
В документа Косово е определено като „основен елемент на сръбската национална идентичност“ и „неотменима и неразделна част от Република Сърбия“, като тази позиция е представена като неподлежащ на преговори „исторически и морален императив“.
През цялата предизборна кампания представители на Студентската листа настояваха, че „студентите няма да продадат Косово“, обвинявайки правителството на Вучич, че вече го е направило, защото всичко, което е подписало, било „предадено от един предателски режим“.
След изборната победа някои представители на Студентската листа смекчиха реториката си относно диалога, воден с посредничеството на Брюксел.
Те заявиха готовност да преговарят с представители на косовското правителство, което наричат „Прищина“, и да обсъждат решения, способни да подобрят „живота на всички граждани“.
Тези по-помирителни изявления обаче не означават отказ от принципите, които досега са определяли позициите им.
Противоречието не се ограничава до отношението на Студентската листа към Косово. То засяга и избирателното прилагане на принципите на международното право, солидарността и противопоставянето на потисничеството, които движението твърди, че защитава.
Украйна, Палестина… а Косово?
Но докъде се простира тази солидарност?
Изглежда много по-лесно да се защитават подобни принципи, когато става дума за несправедливости, извършени другаде, отколкото когато е необходимо да се изправиш срещу колониалната история на собствената си държава.
Студентската листа сякаш отказва да вземе предвид структурите на насилствено потисничество, независимо дали са част от миналото или продължават да съществуват днес.
Напротив, нейните представители изглеждат решени да ги съхранят. Това показва как едно движение може да се стреми да скъса с авторитарната власт в собствената си страна, като същевременно продължава да отрича правото на други хора сами да определят политическата си съдба.
Избирателното прилагане на тези принципи е още по-поразително, защото Студентската листа се опитва по определен начин да се позовава на насилственото минало на региона.
В програмата ѝ се заявява: „Нашият народ знае какво означава да бъдеш жертва на геноцид и етническо прочистване и затова ще се противопоставяме на всяка форма на потисничество на слабите от силните.“
За кого точно се отнася изразът „нашият народ“?
Дали той предполага косвено признаване на онова, което последователните сръбски правителства омаловажаваха или отричаха, включително геноцида в Сребреница през 1995 г. и кампанията на етническо прочистване и престъпления срещу човечеството, извършени срещу косовските албанци?
Или става дума просто за използване на образа на сърбите като жертви, което продължава да освобождава сръбските власти от отговорност за зверствата, извършени срещу други?
Какъв вид исторически ревизионизъм се проявява, когато се изтъква собственото положение на жертва, докато отговорността за страданието на другите остава тема табу?
След публикуването на Меморандума за Косово някои се опитаха да омаловажат тези противоречия, обяснявайки ги с изборен прагматизъм.
Твърденията, че меморандумът е бил необходим или че представлява просто предизборна стратегия за привличане на широка избирателна подкрепа, показват трайната склонност сръбският национализъм да бъде оправдаван като неизбежен компромис в името на демократичната промяна в Сърбия.
Всъщност голяма част от националистическата реторика на студентското движение често беше оправдавана със същите аргументи.
Подобни оправдания прехвърлят постоянна тежест върху други хора, в случая косовските албанци, принуждавайки ги да приемат тези компромиси за сметка на собствената си политическа свобода и с цената на обезчовечаването си.
Настояването, че Сърбия трябва да бъде „спасена от авторитаризма“, отново се осъществява за сметка на други, чиито политически права и свободи остават на втори план или се разглеждат като въпрос, който може безкрайно да бъде отлаган.
В крайна сметка изглежда, че те нямат никакво значение. Превръщат се във второстепенно съображение или изобщо отсъстват от политическата перспектива.
Всяко тълкуване на победата на Студентската листа, което подчертава нейния прогресивен потенциал, без да отчита националистическите ѝ позиции в техния исторически и политически контекст, рискува да възпроизведе добре познат модел.
Сръбският национализъм се превръща в явление, което трябва да бъде търпяно, вместо да бъде подлагано на критичен анализ.
Подобен подход може, дори неволно, да допринесе за нормализирането му и да му придаде определена легитимност.
Възпроизвеждането на властта
Именно тук съставът на Студентската листа придобива особено значение. Нейните лидери са преподаватели и университетски учени, хора, чийто авторитет се основава на експертните им познания. Студентската листа представя тази експертиза като средство за преодоляване на състоянието на държавата, чиито институции са овладени от верни на управляващата партия кадри.
Зад това стои идеята, че интелектуалният елит, и особено академичните среди, са в по-добра позиция да поставят под съмнение утвърдените възгледи и да си представят различни политически перспективи.
В крайна сметка задачата на университетските преподаватели и изследователи е да създават и развиват знанието, да разширяват хоризонтите на политическото мислене и да откриват възможности за нови разкази за миналото и бъдещето.
Дори когато поколения млади хора израстват в семейства, общества или политическа среда, които поддържат омразата и изключването или оправдават потисничеството, университетът би трябвало да бъде мястото, където наследените представи се поставят под въпрос и се подлагат на критична проверка.
Историята на сръбския национализъм обаче предлага тревожен контрапример.
През 1986 г. членове на Сръбската академия на науките и изкуствата изготвиха прочутия Меморандум, в който се твърдеше, че Сърбия е била умишлено отслабена от Конституцията от 1974 г., предоставила широка автономия на Косово и Войводина.
Макар проектът на меморандума да беше осъден тогава от югославското ръководство и от някои сръбски интелектуалци, идеите, заложени в него, продължиха да съществуват.
Националистическите му аргументи подхраниха идеологическия подем, който допринесе за идването на Милошевич на власт и за последвалите войни в Югославия.
Университетите и интелектуалците помогнаха този политически проект да получи своя език и легитимност. През 90-те години самият Университет в Прищина се превърна в едно от местата, където албанците бяха изключвани от обществения живот.
Фактът, че днес политическо движение, ръководено от университетски преподаватели, създава собствен меморандум за Косово, представлява приемственост, която не бива да бъде пренебрегвана.
Когато Милошевич наложи насилствен режим на сръбски контрол над Косово, близо 150 000 косовски албанци бяха принудително уволнени от работните си места в публичните институции.
През пролетта на 1991 г. в продължение на седмици Беса Лучи очаква майка си да се прибере от работа и почти всеки път я пита: „Е, уволниха ли те днес?“ Един ден тя се прибира с кашони, пълни с личните ѝ вещи. Майка ѝ е старши преподавател в Медицинския факултет на Университета в Прищина и патолог в Института по патология.
Години по-късно става ясно, че един от бившите ѝ студенти по медицина, сърбин, е влязъл в кабинета ѝ и ѝ е наредил да си събере нещата и да напусне, в присъствието на въоръжени сръбски полицаи. В тази история винаги е имало нещо поразително.
Принудителната власт, упражнявана от единия, и опитът да бъде унизено професионалното достойнство на другия. И всичко това, докато репресивната държавна машина утвърждаваше господството си и показваше, че възнамерява да остане.
Този спомен отново изплува в съзнанието на Лучи в навечерието на резултатите от сръбските избори, когато вижда снимката на кардиолога и преподавател Илия Сърданович с разперени ръце и по три вдигнати пръста на всяка от тях.
В това изображение се събират всички противоречия, с които тя се е сблъсквала, и те изглеждат още по-поразителни заради факта, че жестът е направен от представители на движение, което се готви да поеме политическата власт.
Това е поредното напомняне, че експертните знания и академичният авторитет сами по себе си не гарантират демократична или освободителна политика. Те също толкова лесно могат да служат за легитимиране на „изключването“.
Всичко това връща към въпроса, който самата Студентска листа поставя в своята програма:
„Какво трябва да се промени, за да не могат нещата, срещу които се борим, толкова лесно да се повторят?“
Защо този въпрос да не бъде разширен?
Какво трябва да се промени, за да не се възпроизвеждат държавните структури на господство, наративите, които оправдават изключването, и отричането на политическата самостоятелност на другите?
Как да се предотврати възпроизвеждането им както от университетските преподаватели и учените, които оформят създаването и предаването на знание, така и от онези, които вече ще бъдат избрани представители и ще упражняват политическа власт?
В дните след победата на Студентската листа започнаха да се появяват и скромни, но значими жестове.
Разпространиха се снимки и видеозаписи на млади граждани, които заличаваха с боя графити и стенописи, възхваляващи военнопрестъпника Ратко Младич, чиято смърт два месеца по-рано беше последвана от държавно погребение с военни почести.
Други заличаваха надписи, гласящи: „Когато армията се върне в Косово“. Тези индивидуални действия свидетелстват за стремеж към различно обществено пространство.
Но за да може това желание да се превърне в по-дълбока структурна промяна, то трябва да обхване и езика, и практиките на хората, които ще управляват сръбската държава.
В крайна сметка това не е първият случай, когато студентско движение обещава демократичен разрив със стария ред в Сърбия.
Опитът на „Отпор“, както и историческата роля на сръбските академични среди във формирането на националистическото политическо мислене, особено по отношение на Косово, би трябвало да ни напомнят какви могат да бъдат последиците от отказа националистическите възгледи и политическите им основи да бъдат критично преосмислени и преодолени.
Сръбското общество рискува отново да остане в плен на своята обсебеност от Косово, възпроизвеждайки същата политическа логика, която породи авторитаризма и потисничеството.
Ставаше дума за политическа система, която определяше кои знания и права заслужават признание и кои могат просто да бъдат отречени.
За система, в която обезчовечаването беше обичаен и лесен начин за изключване на онези, които властта смяташе за недостойни за доверие.
Днес, 35 години по-късно, наследството на тази репресивна машина и националистическите възгледи далеч не са останали в миналото.
Голяма част от това наследство е придобило нови форми, проявявайки се в програмите, меморандумите и публичните изявления на представителите на Студентската листа, въпреки че движението е приветствано за своя потенциал да донесе промяна и напредък.
Тази политическа логика трябва срещне противопоставяне, ако промяната в Сърбия действително цели да установи нов тип управление и политически права. | БГНЕС
Материалът Сръбският национализъм ще надживее режима на Вучич: Студентската листа възражда символите на „Велика Сърбия“ и претенциите към Косово е публикуван за пръв път на Проватон.