Има места, където миналото стои заключено зад витрини. В Етъра край Габрово то се чува отдалеч - във водните колела, които продължават да се въртят, и в звука на инструментите от занаятчийските работилници. По калдъръмената улица се редят къщи със стрехи и чардаци, мирише на прясно изпечен хляб, а зад някоя врата майстор превръща парче дърво или къс глина в предмет с характер. Това не е случайно оцеляло възрожденско градче, а необикновен музей, създаден, за да не изчезне завинаги един цял начин на живот.Мечтата на човек, който не искаше да забравиВ средата на миналия век старите дюкяни в Габровско затварят един след друг, а фабричните изделия изместват ръчната работа. Тогава габровецът Лазар Донков решава, че паметта за този свят не бива да остане само в снимки и разкази. Още в края на 40-те години той обикаля околните села, скицира къщи, измерва воденици, разговаря със занаятчии и събира предмети, които други вече смятат за ненужни. Вижда красотата не само в резбованите тавани, но и в...