Дигитална система с изкуствен интелект, която да разпознава рисковото поведение на шофьорите и да предупреждава полицията в реално време. Това е една от мерките, с които държавата планира да подобри безопасността по пътищата след тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“.

В предаването „120 минути“ по bTV министърът на транспорта Георги Пеев обясни, че най-сериозният проблем в момента е липсата на достатъчно добра координация между институциите. По думите му държавата разполага с огромно количество информация от камери и различни системи за наблюдение, но тя не се използва пълноценно.

Той уточни, че разследването на трагедията на „Тракия“ продължава, а Министерството на транспорта участва чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. По думите му в катастрофата са участвали 31 тежкотоварни автомобила и един автобус.

По искане на МВР и наблюдаващия прокурор служители на агенцията от регионалната дирекция в Ямбол са се включили в действията на място. Иззети са три тахографа, извлечени са данни от още осем тежкотоварни автомобила, а други 20 са били физически преместени.

Министърът подчерта, че при необходимост ще бъде предоставено допълнително съдействие на разследващите.

Според Пеев тежката катастрофа е поставила отново въпроса за липсата на ефективна система за предупреждение при опасни метеорологични условия.

Той направи сравнение с авиацията, където има ясни стандарти за видимост, предварителни прогнози и точно определени отговорности.

„В авиацията имаме дългосрочно планиране. Знаем къде са мъглите и ги очакваме. Знаем периода в годината, в който имаме мъгли. След което сме направили съответното оборудване в местата, в които има мъгла. Тоест на магистралите ние трябва да сложим датчици. И трябва да сложим системи, които да детектират мъглата там, където е необходимо“, каза той.

„След това в авиацията има прогнози. Те са дългосрочни и средносрочни. Предходния ден ние получаваме прогнозите. На базата на тях взимаме решение за следващия ден. Тоест на пътя би било добре някой да изготвя тези прогнози. И за местата, в които очакваме да има мъгла, предварителна информация да бъде предоставена в центровете“, допълни Пеев.

Но проблемът не е само технологичен.

„Трябва да се разработят протоколи на ниско ниво, да се стандартизират определените ситуации и да има ясна отговорност кой взима решението. Защото какво се случва в момента? Ние имаме една разпокъсаност, имаме няколко центъра. Имаме Национален координационен център за безопасност на движението по пътищата на МВР, имаме ситуационен център на АПИ, от друга страна имаме център в ТОЛ управлението и още различни центрове. За всеки е разписано за какво отговаря, но не са разписани добре тесните оперативни връзки между тези центрове“, коментира министърът.

Изкуствен интелект ще разпознава рисковите шофьори

Една от основните идеи в плана на Министерството на транспорта е създаването на общо дигитално ядро, което да обработва информация от различни институции. Системата ще използва камери, софтуер, математически модели и изкуствен интелект.

Целта е данните да се анализират и да се предоставят на съответните контролни органи според техните правомощия.

Министърът даде пример с шофьор, който се движи с 200 км/ч по магистрала. В бъдеще системата би могла да изготвя рисков профил на водача въз основа на скоростта и други фактори, свързани с поведението му на пътя.

„Когато сигнализира, че даденият шофьор представлява рисков профил, веднага излиза на таблета на МВР, които в реално време трябва да реагират“, обясни Пеев.

Така информацията би достигала директно до полицейските екипи, които могат да предприемат действия. Според министъра подобен модел няма да изисква създаването на нова голяма администрация, а преструктуриране на съществуващи звена и изграждане на високотехнологична система.

Сред предложените мерки са и промени в обучението на бъдещите водачи. Пеев подчерта, че безопасността на движението не може да се постигне единствено чрез контрол и наказания.

Според него възпитанието трябва да започва още в семейството, детските градини и училищата.

Министерството предлага и въвеждане на полигонно обучение, при което младите шофьори да придобиват практически умения за реакция в опасни ситуации. Сред тях са аквапланингът и шофирането при мъгла.

„Заложили сме две години рестрикции за мощността на автомобила“, обясни министърът.

Предвижда се ограниченията да важат за новите водачи през първите две години след придобиването на свидетелство за управление. През този период те трябва да преминат и допълнително практическо обучение.

Пеев обърна внимание и на необходимостта от по-качествено обучение на шофьорите и реален контрол при техническите прегледи на автомобилите.

Кога ще заработят новите мерки?

Планът за подобряване на пътната безопасност включва 31 мерки с различни срокове за изпълнение, като част от тях са предвидени до края на 2027 г. Министърът обаче подчерта, че държавата не може да чака дотогава, за да подобри реакцията при опасни ситуации.

По думите му вече се провеждат срещи между институциите за създаване на допълнителни оперативни протоколи. Целта е информацията за опасни метеорологични условия и други рискове да достига по-бързо до отговорните служби.

„Ние нямаме мандат и време някой да ни чака до края на 2027 година и да не правим нищо“, заяви Пеев.

Той уточни, че след трагедията на АМ „Тракия“ вече е имало случаи, в които новите процедури за координация са били приложени.