Нова система добавя разпознаване на лица и номера към наблюдението

В България видеонаблюдението от години се възприема като ключов инструмент за сигурност. Въпреки това то не може да реши всички проблеми на обществения ред. По данни от материала държава и общини са похарчили стотици милиони за камери. Отделно работят и хиляди частни устройства.

Три големи мрежи и хиляди частни камери

Днес в България основните системи са три. Първата е общинската. Това са отделни мрежи, изграждани независимо от местните власти. Според описанието става дума вероятно за над 10 000 устройства в страната. Точна бройка не може да се посочи, защото няма единен регистър. Ролята на тези камери е наблюдение и охрана. При престъпление или нарушение записите се предават на полицията.

Втората мрежа са камерите по пътищата и магистралите. Те се оперират от Агенция Пътна инфраструктура (АПИ). Целта им е контрол на трафика и пътните такси. Устройствата заснемат и нарушения като шофиране без колан, използване на телефон и превишена скорост.

Третата категория са камерите на МВР. Това видеонаблюдение е съсредоточено основно в централните части на големите градове и по границите.

Освен тези системи има и вероятно още няколко десетки хиляди частни камери. За тях също няма статистика. В материала се посочва, че видеонаблюдението е практика при почти всеки бизнес. Често камери се монтират и в жилищни сгради.

София: спор за сигурността и достъпа

През миналата година общинският съветник в София Борис Бонев обяви, че системата за видеонаблюдение на столицата не е защитена от външни посегателства. Той изрази теза, че достъп до системата би могъл да получи почти всеки. Според него това би позволило проследяване и идентифициране на хора. Бонев заяви, че ще подаде сигнал до ДАНС. В материала се посочва, че няма последваща информация за развитие по казуса.

Столичната система започва да се изгражда преди около 20 години и периодично се надгражда. През 2017 г. е взето решение тя да се разшири в градския транспорт. Това включва автобуси, трамваи и метро. Още тогава има съпротива и жалби от граждани, които заявяват, че не желаят да бъдат снимани в транспорта.

От Столичната община твърдят, че достъп до данните имат само служители с достъп до класифицирана информация. Според общината тези служители преминават проверки от ДАНС, преди да получат разрешение.

Пътните камери и новата интелигентна система на МВР

Пътните камери пораждат различни притеснения. В материала се отбелязва, че системата може да разпознава лица и регистрационни номера. Така движението на човек може да бъде лесно установено. Посочва се и че полицията има достъп до тези системи. Това води до подозрения, че камерите може да се използват и за дейности извън трафика, включително издирване и оперативни мероприятия.

През миналата година пред Върховния административен съд е подадена жалба. Целта е да се ограничи достъпът на МВР до камерите на АПИ. Двете институции обменят информация по силата на инструкция, подписана от двамата министри. Именно тя е атакувана. По данни от материала възможността за подаване на информация към полицията е отменена на първа инстанция, а делото остава висящо.

Паралелно с това МВР изгражда нова структура. Официалното ѝ име е Национална интелигентна система за сигурност. Идеята е камери на ключови места с функции като разпознаване на номера и лица и заснемане на нарушения. Системата трябва да надгради по-старата, изградена преди европредседателството на България през 2018 г. Сега новите камери се монтират на специални рамки на 35 места по Околовръстното на София.

Какво правят други държави: срокове за съхранение и ограничения

Материалът дава примери от няколко европейски страни.

В Париж са инсталирани около 5000 камери. Системата започва през 2010 г. чрез публично-частно партньорство. Френската Сметна палата в доклад от 2022 г. предупреждава за условия, които позволяват силно поскъпване. Договорът е за 225 млн. евро при подписване, нараства до 343 млн. евро към края на 2020 г., а прогнозата за 2026 г. е около 480 млн. евро. Посочва се, че част от разширенията са свързани с атаките през 2015 г. и Олимпийските игри през 2024 г. Данните не могат да се предават извън ЕС и се изтриват след 30 дни. Засега не се използват инструменти с изкуствен интелект, като е правен ограничен експеримент по време на Олимпийските игри.

В Испания различни институции могат да управляват собствени системи. Автономната област Мадрид обявява мерки за малки общини и система с 1100 камери. Достъпът е ограничен, а записите извън разследвания се унищожават след месец.

В Чехия частните камери са позволени, ако са насочени към собствения имот. В Прага охранителните и пътните камери са около 4000, а поддръжката им струва около 4 млн. евро годишно. Глобите не се налагат автоматично, а след човешка проверка.

В Австрия има поне 20 критични точки под постоянно видеонаблюдение. Във Виена в градския транспорт има около 12 000 камери, а 3500 са по обекти като гари и обществени сгради. Записите се изтриват след 48 часа, освен ако не се използват от полицията. Канцлерът Кристиан Щокер е заявил в отговор на парламентарно питане, че изкуствен интелект не се използва и има законова забрана.

В Италия видеонаблюдението е децентрализирано, без национална система и регистър. Правителството е отпуснало 19 млн. евро от началото на годината за подкрепа на общини. Достъпът до записите е ограничен до служители с разрешение за работа с лични данни от италианската институция за защита на данните. Записите могат да се използват за санкции само когато това е изрично указано в закон.