/Поглед.инфо/ Когато през втората половина на деветнадесети век френският дипломат Ернест дьо Сарзек забива лопатите си в прашните могили на Тело в Южен Ирак, той не търси философски послания към бъдещите поколения. Търси твърда фактология за цивилизация, за която тогавашната наука знае предимно от библейските преразкази. Вместо позлатени колесници, от изпечената глинена земя на древния град Гирсу започват да излизат масивни, окислени медни клинове с клинописни знаци, закопани под основите на рухнали храмове. Зад тези артефакти, датиращи от управлението на цар Ур-Нанше около средата на третото хилядолетие преди нашата ера, не стои сантиментална мечта за безсмъртие, а безпощадната административна, икономическа и строителна реалност на ранните месопотамски градове-държави.