/Поглед.инфо/ Повече от век палеонтологията работеше с предположения, опитвайки се да сглоби облика на най-тежките птици, ходили някога по австралийския континент. Едва след разкопките в пресъхналото солено корито на езерото Калабона в североизточна Южна Австралия екипът на Фийби МакИнерни от университета Флиндърс извади на светло първия цял череп на Genyornis newtoni. Вместо очаквания сухоземен хищник или тромав двойник на съвременния щраус, костната структура показа нещо съвсем различно: двуметрова, тежаща над двеста килограма водолюбива птица, анатомично близка до съвременните гъски и лебеди, приспособена да потапя глава под водата и да раздробява твърда растителност с челюстна сила, която би затруднила и едър бозайник.