БОЯН РАШЕВПРЕЗ последните 20 години съм работил под една или друга форма с всяка от най-големите търговски вериги за хранителни стоки в България, вкл. с някои на корпоративно ниво в Германия. Тази работа включва основно изготвяне на доклади за устойчивост, оценки на социално-икономическо въздействие, анализи на ползите и разходите от различни бизнес модели и практики. Многократно ми се е налагало да обсъждам трудни теми с ръководствата им.Силата на търговските вериги е в съчетанието на достъпни цени, постоянни доставки, контрол на качеството и удобство за милиони потребители. Кауфланд, Лидл, Билла, Фантастико и Метро имат различни формати, но общо икономическо предимство – мащабът позволява разходите, а оттам и цените за всяка продадена стока да бъдат по-ниски.Имат ли и веригите „кирливи ризи“? Убеден съм, че имат – та кой няма…Трябва ли регулаторът да си върши работата? Безспорно…Трябва ли да плащат глоби, ако наистина има доказателства за нелоялна конкуренция и натиск върху доставчици? Разбира се, че трябва…Не е лошо обаче да си даваме ясна сметка срещу какво тръгва да „се бори“ държавата, когато де факто обявява „война на веригите“. Тук изброявам някои от най-важните ползи от техния модел на работа в България, които не бива да пренебрегваме с лека ръка.По-ниски разходи, които позволяват по-ниски цени. Големите поръчки, преките отношения с производители и разпределянето на разходите върху огромен оборот намаляват себестойността на търговията. Бруталната конкуренция между веригите – от първо лице знам, че дори и сестринските Кауфланд и Лидл водят люта битка за всеки клиент – превръща тази ефективност в промоции и достъпни предложения. Това ...