Инж. Явор Оташлийски е сред пионерите и водещите експерти в България в областта на системните окачени тавани и техническите решения с тях.

С над 30 години професионален опит той е свързан с развитието на пазара у нас и в Югоизточна Европа, съчетавайки техническа експертиза, пазарен опит и задълбочено познаване на съвременните изисквания при проектирането и изпълнението на сгради с обществено предназначение.

През годините Оташлийски заема ръководни и експертни позиции, свързани с развитието на пазара в региона, обединявайки усилиията на утвърдени международни брандове като AMF, Armstrong, Heradesign, KNAUF Ceiling Solutions, и участва активно в професионални форуми, архитектурни конференции и специализирани обучения.

Днес като Regional Product Manager - Ceiling за България, Румъния и Северна Македония във фирма KNAUF той продължава да работи за популяризирането на високите стандарти в областта на акустиката, пожарната безопасност, функционалността и дизайна на съвременните системни окачени тавани.

- Инж. Оташлийски, вие сте дългогодишен мениджър в сектора на строителните системи и окачените тавани. Може ли да споделите как започна вашият професионален път?

Този ваш въпрос ме връща в началото на 90-те години, когато веднага след дипломирането си в УАСГ започнах моята професионална кариера като групов технически ръководител в Германия.

Тогава за първи път имах възможност да се запозная с материалите на KNAUF. В Берлин работех в една германска строителна фирма, която се занимаваше както с ново строителство, така и с реконструкция на подпокривни етажи в стари сгради. Минимализирането на мокрите процеси при довършителните работи, както и олекотяването на натоварванията бяха задължителни. Използвахме ежедневно системите за сухо строителство от гипсови продукти за подове и стени, за да можем да съкратим сроковете на изпълнение, да оптимизираме и решим проблемите за преминаване на въздушния и ударен шум, и да повишим качеството на финиша, както и да подобрим комфорта на обитаване. Точно тогава, в процеса на строителството на една банка, се запознах за първи път и със системните решения за окачени тавани.

- Кои бяха най-големите предизвикателства в началото и кои са сега? Ако може да си припомните знаков момент или особено предизвикателен проект?

Когато през 1995-1996 г. започнах активно да работя в областта на сухото строителство в България, предизвикателствата бяха наистина много. На първо място беше непознаването на материята от проектанти, строители и инвеститори, както и липсата на достатъчно предлагане на пазара. Имаше няколко търговски и монтажни фирми пионери, които се бореха с незнанието, недоверието, а и разбира се, с липсата на достатъчно квалифицирани монтажници. Тепърва се основаваха търговските представителства на водещите в световен мащаб производители. За голяма радост, някои от тези първи търговски фирми, умишлено няма да споменавам имена, останаха на пазара и се превърнаха по-късно в синоним за иновативност и качество.

С умиление си спомням как на едно от първите изложения за строителни материали, тип базар, които тогава се организираха във фоайетата и по стълбищата на НДК, една дама, след като й обясних подробно преимуществата и възможностите на различните пана за окачени тавани, ме попита изключително сериозна: „А мога ли да си ги сложа на пода?“

Относно емблематични проекти с KCS системи окачени тавани (AMF, ARMSTRONG, DONN, HERADESIGN), през годините имаше много и в различни области на приложение – офисни сгради, образование, здравеопазване, транспорт, свободно време и хотелиерство, търговски, спортни и индустриални обекти, други. Достатъчно е да разгледате историята на Националния конкурс „Сграда на годината“ през годините, за да може да проследите развитието и да се запознаете с най-интересните проекти и сгради.

Бих желал да спомена единствено сградата на РВД в София – модерен комплекс, който тогава бе проектиран от колектив с ръководител арх. Георги Стоилов и изграден в началото на новото хилядолетие. Едва сега, четвърт век по-късно, интериорът на тази сграда се модернизира с нови, модерни материали на KNAUF, за да може още по-добре да изпълнява изискванията за комфорт и функционалност.  

- Какви промени наблюдавате - как се промениха българският и регионалният пазар на строителни материали и системи през последните 20 години?

Промените в България, а и в останалите страни от региона, са колосални. Пазарите от страните в Югоизточна Европа се развиха с много бързи темпове и към момента мога спокойно да кажа, че през последните години строителните материали и системните решения, които се използват, са на най-високо технологично ниво.

Специално KNAUF има модерни производствени мощности в България и други страни от региона, като голяма част от продукцията се реализира тук. Както вече споменах, преди години единици бяха фирмите и инвеститорите, които се възползваха от преимуществата на модерните системни строителни материали, докато сега едва ли има някой, който да не ги познава и използва.

- Като ръководител KNAUF AMF за Югоизточни Балкани вие успешно управлявате екипи и партньорства в няколко държави от региона - какво е мястото на България, какви са особеностите на различните пазари, ако може да се направи кратко сравнение?

Всеки пазар има своите специфики. България е пазар, на който през последните години особено много се държи на по-високото качество, строително-физичните качества и характеристиките на материалите, уникалността в дизайна и възможностите за конкурентност чрез предлагането на по-добър завършен продукт. Тук архитектът и останалите проектанти играят съществена роля. В Румъния, от друга страна, проектите в общия случай са много по-мащабни и инвестициите често идват от трети страни, като там достъпността на продуктите и решенията играе съществена роля. Това, разбира се, не означава, че в Румъния или например в Северна Македония качеството е без значение.

Другото, което отличава българския пазар, са високият професионализъм и тясната профилираност на повечето фирми, които доставят и търгуват съвременни строителни материали. За радост, мога с гордост да заявя, че голяма част от водещите такива са наши търговски партньори.

- В каква техническа посока са тенденциите на иновации в областта на шумоизолация, акустика, пожарозащита, енергийна ефективност?

Въпросът е всеобхватен и изисква отделно интервю. Смятам, че такова интервю с ръководителя "Изследване и развитие" на „КНАУФ България“ д-р арх. Даниела Иванова-Узунова, която със сигурност би могла да развие темата в дълбочина, би било много полезно за читателите.

Накратко, тенденцията е тези проблеми да престанат да бъдат отделни формални проектни части, а да се сливат в една по-широка концепция, която разглежда сградата и нейния жизнен цикъл като една взаимносвързана система с цел създаването на качествена среда за обитаване. Технически стремежът е данните да бъдат информация в BIM и така да бъдат достъпни за всички участници в проектирането с цел увеличаване на точността и времева оптимизация.

Ако разглеждаме всяка тема поотделно, в областта на шумоизолацията иновациите са фокусирани върху изграждането и подобряването на тънки и ефективни системи тип mass-spring-mass, приложими в сухото строителство, които да заменят традиционните подходи, основани на принципа „повече маса = по-добра звукоизолация“, докато в акустиката те са по-концентрирани върху използването на нови метаматериали, както и различни естествени материали, които са екологични и рециклируеми. Пожарозащитата се осигурява чрез комплексни системни решения и съответни DOP сертификати в съответствие с хармонизираните европейски стандарти.

Накратко казано, доброто познаване на строително-физичните качества на различните типове материали, било то естествени като минерал, метал, гипс, дърво или композитни, както и тяхното оптимално прилагане не само от архитектурна, а и от инженерна гледна точка, води до необходимите резултати.

Иновациите от световните практики представляват интерес за България и региона, но все още има липса на достатъчно кадри, специално в областта на акустиката. За радост, съществуват макар и малко на брой добри специалисти, както и практики за адаптиране на утвърдени системи и материали от световните тенденции към възможностите на местния пазар.

С радост мога да споделя, че KNAUF инвестира както в разработката на системни решения, основани на диференциран мултиматериален подход в областта на окачените тавани и сухото строителство, така и във висококвалифицирани експерти.

Най-новото попълнение в техническия отдел на "КНАУФ България" например е арх. Мелита Антовска, която е и дипломиран инженер по акустика и звукозащита. Мелита заедно с всички останали опитни специалисти от отдела, чиито имена няма да изброявам, за да не пропусна някого, е на разположение на проектантите и инвеститорите в България при намирането на творчески и адаптивни решения, за оформянето на интериора и създаването на акустично оптимизирана комфортна среда на обитаване чрез системите на KNAUF.

- Какво да очакваме в развитието на обществените и офисните сгради в България - в каква посока ще бъдат промените?

Новите търговски и офисни сгради в България и към момента са на европейско и световно ниво. Не е случайност, че често детайли от тях влизат в референтните каталози на редица производители на строителни материали. Архитектите в България са изключително креативни, запознати са с най-новите тенденции и изисквания и се стремят да прилагат тези свои знания и виждания в съвременните си проекти.

Това, което все още предстои, са реконструкции и модернизации на множество по-стари офисни сгради, които, за да останат на пазара и да бъдат конкурентоспособни, е необходимо да бъдат сериозно обновени. Също така със сигурност редица сгради в сферата на образованието също трябва да бъдат модернизирани. В много училища бяха предприети мерки за енергийна ефективност, но все още нищо не е направено за оптимизиране на акустиката в класните стаи и коридорите, което води до редица проблеми в процеса на обучение, пречи на концентрацията, а и влошава дори здравословното състояние на преподаватели и ученици.

Същото се касае и за редица спортни и мултифункционални сгради, както и за такива в сферата на културата. За радост, вече се изпълняват проекти за обновяване на театри и други обществени сгради. Има наистина какво да се навакса, защото през годините дори и да бе правено нещо, то при общинските и държавните сгради в повечето случаи беше „на парче“, като стремежът бе да се спести в интериора и неговата функционалност, а това води до много сериозни проблеми и неудобства в процеса на експлоатация.

- Как фактори на устойчивото строителство като шумоизолация, акустика, топлоизолация и повишена енергийна ефективност увеличават комфорта на обитаване и функциониране на модерните сгради?

Екологичните, социалните и управленските критерии са основен показател при оценката на всяка сграда, независимо от нейното предназначение. Затова ESG не е само „зелена“ архитектура, а постепенно се превръща в критерий за инвестиционната стойност на сградата.

Ще дам пример с две офисни сгради, които могат да имат еднаква площ и цена на строителството, но едната има топлоизолация и повишена енергийна ефективност, здравословна вътрешна среда, качество на въздуха, естествено осветление, акустичен комфорт, гъвкавост на разпределението и удобства за служителите. Това автоматично води до по-ниски експлоатационни разходи, по-висока стойност и привлекателност за наемателите и съответно тази сграда е с по-нисък инвестиционен риск.

Строително-физичните качества и системността на вложените в екстериора и интериора материали, в частност на окачените тавани, водят до съществено подобряване на комфорта на обитаване и сигурността на самата сграда.

- Как се промениха изискванията на инвеститорите към качеството и функционалността на сградите?

Изискванията на инвеститорите към съвременните сгради са изключително комплексни, като оценката е базирана не само по архитектура и строителна цена, а по цялостната им инвестиционна стойност – доходност, разходи, устойчивост и риск, гъвкавост и функционалност.

При всяко положение бихме могли да ги групираме накратко, както следва: енергийна ефективност, устойчивост + ESG, ниски експлоатационни разходи, гъвкавост на пространствата, дигитализация и автоматизация, комфорт и здравословна среда, локация и транспортна достъпност, висока технологична и конструктивна надеждност, икономическа ефективност и скорост на въвеждане в експлоатация.

Нещата са наистина комплексни и днес инвеститорът все по-често разглежда не само първоначалната строителна цена, а цената за целия жизнен цикъл на сградата, включително ликвидността на инвестицията.

- Ако трябва да обобщим, на база на вашата дългогодишна експертиза и глобален поглед как оценявате постиженията в строителния сектор в България?

Строителният сектор в България направи „качествен скок“ след инвестиционната криза в средата и втората половина на първото десетилетие на XXI век. Ако дотогава количествата окачени тавани, които се реализираха на пазара, растяха постоянно, бяха основно от basic гамата, то по-късно, с възстановяването на инвестиционния климат, започна да се държи много повече на качеството и специалните изисквания. С гордост мога да заявя, че в момента специално в България се влагат възможно най-иновативни и модерни системни решения, като това е продиктувано както от покачването на цената на труда, така и от стремежа на инвеститорите да предлагат все по-добър завършен строителен продукт.

- Да приключим с поглед към бъдещето - какви са вашите планове за развитие, приоритети и задачи в средносрочен план?

Да продължа да работя за популяризирането на високите стандарти в областта на акустиката, пожарната безопасност, функционалността и дизайна на съвременните системни окачени тавани. Фирма KNAUF се стреми да предлага постоянно нови и усъвършенствани продукти на пазарите на 6 континента и моята цел е да имаме възможност да предлагаме на нашите партньори и клиенти в региона всички тях, така че те да могат да се възползват от добрите практики в световен мащаб. По този начин младите и висококвалифицирани колеги от техническите ни отдели, с които разполагаме в България и другите страни от региона, получават допълнителни възможности за непрекъснато повишаване на удовлетвореността на инвеститорите, което пък от своя страна ме прави щастлив.

Вижте стaтиятa в бpoй 5/2026 нa cпиcaниe ГPAДЪT

Етикети:

Категория:

Автор: Градът