Новини
Васко Василев: Светът е по-голям от нашите крайности
ВАСКО ВАСИЛЕВЗА мен България е детство – моите баби, дядовци, езикът, походите с родителите ми по всички планини, синьото на морето и безгрижието на междублоковото пространство между „Люлин“ и „Филиповци“. Влюбен съм в природата и във вкуса на храната, по някакъв начин това ми е напълно достатъчно.Имам привилегията и късмета да практикувам професия, която ми дава свобода и възможност да се движа, да се срещам с хора от различни националности, да общувам с тях на най-универсалния език – този на музиката. Това, че моето изразно средство е инструментално, а не е обвързано с език, вдига всякакви бариери в общуването.Концертите ми ме срещат с различни хора, виждам и опознавам цели територии благодарение на музиката и със сигурност мога да кажа, че ние, българите, не сме чак толкова различни от останалите хора. Имал съм възможност да се развивам в различни страни – да използвам наученото в Москва на една от най-престижните сцени за класическа музика, тази на Кралската опера в Лондон. Никога не са ме интересували различията, а по-скоро смисълът в това да вземеш най-доброто от себе си, за да правиш това, което обичаш.Дългогодишните ми наблюдения ме водят до извода, че сме твърде малка територия с много големи очаквания и може би балканският нрав надделява в това да сме крайни – крайно да любим и мразим. А всъщност мисля, че ще е много по-полезно да успеем да се погледнем в контекста на света и дори на Вселената, да осъзнаем, че може и по-спокойно, че наистина не всичко зависи от нас, че невинаги ...
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗