Небето над България ще предложи няколко впечатляващи астрономически явления през седмицата от 16 до 22 ноември. Марс и Юпитер ще изглеждат почти един до друг, метеорният поток Леониди ще достигне своя пик, а Меркурий ще предостави една от най-добрите възможности за наблюдение преди изгрев слънце. Всички тези явления ще могат да се видят от страната ни при ясно време, като за повечето няма да е необходим телескоп.

Снимката е генерирана с AI

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

  • 16–17 ноември – Марс и Юпитер почти един до друг. Едно от най-интересните небесни явления през ноември е близката видима среща на двете планети. В понеделник, 16 ноември, Марс и Юпитер се приближават на едва 1.2 градуса един от друг – разстояние, което визуално се равнява на малко повече от два диаметъра на пълната Луна. Планетите ще останат близо една до друга и във вторник сутринта. От България най-подходящото време за наблюдение е преди изгрев, когато ще бъдат високо в южната и югоизточната част на небето, близо до ярката звезда Регул в съзвездието Лъв. Юпитер ще бъде значително по-ярък, докато Марс ще се отличава с характерния си червеникав оттенък.
  • 17–18 ноември – пикът на Леонидите. Един от най-известните есенни метеорни потоци ще достигне максималната си активност през нощта срещу сряда. При идеални условия могат да бъдат наблюдавани до около 15 метеора на час, макар че реалният им брой обикновено е по-нисък. За наблюдателите в България най-добрите часове ще бъдат след полунощ и особено преди разсъмване. Луната ще бъде във фаза първа четвърт, но ще залезе в София около 00:06 ч. на 18 ноември, което ще осигури няколко часа сравнително тъмно небе. Метеорите ще изглеждат сякаш идват от съзвездието Лъв, но ще могат да се появяват навсякъде по небосвода.
  • 19–20 ноември – Венера и Спика в близка среща. В часовете преди изгрев ярката Венера ще се появи в близост до Спика – най-ярката звезда в съзвездието Дева. Двете небесни тела ще бъдат разделени от приблизително 1.8 градуса. Явлението ще бъде видимо с невъоръжено око ниско над източния и югоизточния хоризонт. Венера ще свети значително по-силно, което ще улесни откриването на Спика.
  • 20–21 ноември – рядка възможност за наблюдение на Меркурий. Най-близката до Слънцето планета достига най-голямата си западна елонгация – моментът, когато изглежда максимално отдалечена от Слънцето в земното небе. Ъгловото разстояние ще достигне 19.6 градуса. Събитието настъпва късно на 20 ноември по световно време, а за България една от най-добрите възможности за наблюдение ще бъде в събота, 21 ноември, около 6:30–6:50 ч. Меркурий ще се вижда ниско над източно-югоизточния хоризонт, под ярката Венера. За откриването му ще е необходима добра видимост към хоризонта, без високи сгради и планински препятствия.
  • 20–21 ноември – Луната се приближава до Сатурн. Любителите на вечерното небе ще могат да наблюдават и още една интересна комбинация. Растящата Луна ще премине на около 6 градуса от Сатурн. Двете небесни тела ще бъдат видими в южната и югозападната част на небето след залез слънце. Докато планетата ще се различава като ярка точка, наблюдението на прочутите ѝ пръстени ще изисква телескоп.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

Леонидите са сред най-интересните метеорни потоци заради способността си понякога да предизвикват истински метеорни бури. Обикновено активността им е сравнително умерена, но в миналото са регистрирани години с хиляди метеори на час.

Причината е кометата 55P/Темпел–Тътъл, която обикаля около Слънцето приблизително веднъж на 33 години. При всяко преминаване тя оставя след себе си частици прах и отломки. Когато Земята пресече тези потоци, частиците навлизат в атмосферата и изгарят, създавайки познатите ни „падащи звезди“.

През 2026 г. не се очаква метеорна буря, но условията за наблюдение на Леонидите са сравнително благоприятни. Най-добри резултати ще имат наблюдателите далеч от градските светлини, които оставят очите си да привикнат към тъмнината поне за 20 минути.

ДОПИРАТЕЛНА

Следващото голямо астрономическо събитие предстои само два дни след края на седмицата. На 24 ноември Луната ще достигне пълната си фаза и ще бъде суперлуна – явление, при което пълнолунието настъпва, когато естественият ни спътник е сравнително близо до Земята.

Според НАСА това ще бъде първата от три последователни суперлуни. Пълнолунието през ноември е известно още като „Боброва луна“ (Beaver Moon). От България точният момент на пълнолунието ще настъпи в 16:53 ч., а Луната ще доминира вечерното небе.

The post Четири планети и падащи звезди в небето над България тази седмица first appeared on Forbes България.