Новини
Журналистът Румен Стоичков: Малцина знаят, че Мутафова се казва Стоянка-Мария

Журналистът Румен Стоичков е роден в София. Завършил е специалностите “Българска филология” и “История” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. 30-годишната му професионална кариера като журналист преминава в БНР.
За различните програми и предавания, предимно в “Хоризонт”, е автор на над 2000 интервюта и репортажи, правени предимно в малки населени места. Има повече от 350 публикации в периодичния печат, някои от които са намерили място в досегашните му книги. В творбите му няма художествена измислица. Дългогодишен водещ е на легендарното предаване “Нощен хоризонт”, пред чийто микрофон е будувал над 1300 пъти.
Хобито му е да събира автографи
Най-новата му книга, “Автографи с история”, излезе неотдавна с логото на “Изток - Запад”. По този повод е и нашият разговор.
- Господин Стоичков, какво ви помагаше през дългата кариера да си вършите добре работата?
- Комбинацията българска филология и история, заедно с моята интуиция, е предпоставката за успеха. Помага ми и асцендентът в моята зодия - Дева. Това означава аналитичен ум. От една страна, интуицията ми дава шанс за общуване с хората. Действам бързо и безотказно. И новата ми книга стана възможна благодарение на нея. А доброто образование ми даде знания, без които не може.
- Кои бяха първите автографи, с които се сдобихте?
- Те са от далечната 1968-а. Става дума за подписите на играчите на ЦСКА. Баща ми ме заведе на стадион “Българска армия”, когато отборът честваше 20 години от основаването си. Оказа се, че имам у дома юбилейната книжка за годишнината.
Тогава взех автографи от 15-ина спортисти от златния отбор на клуба
Сред тях бяха Иван Колев, Стефан Янев, Панайот Панайотов. През същата година в София се проведе Световният фестивал на младежта и студентите. 14 дни шетах из града. Родителите ми не се притесняваха, времената бяха такива. Люде от целия свят се разхождаха по улиците. Разменяха си флагове и значки. Другият начин на общуване бяха автографите. Става дума за подписи върху картички. Върху 3 картички ми се разписваха какви ли не хора. Вероятно някой от тия хора е станал много популярен в родината си.
През есента на същата година у нас дойде националният отбор по футбол на Италия. Бях вече зарибен.
Взех си автограф от Джани Ривера, златното момче на италианския футбол, носител на „Златната топка“
Това бе началото.
- Млад човек сте били тогава. На какво разчитахте в лова на автографи?
- На добрата ми подготовка. Бе важно да знам къде, кога, какво се случва, кой пристига. Да го срещнеш и да му спечелиш доверието, това се искаше.
- В новата ви книга присъстват автографите на много артисти.
- Да, защото имах шанса да работя в Народния театър известно време. Бях снабдител. Осигурявах реквизит, дрехи, обувки, материали. Директор бе Александър Гетман, по-късно дойде Дико Фучеджиев, светла му памет. Учех вече българска филология, а дипломната ми работа беше “Типове сложни изречения в авторската реч на Дико Фучеджиев в романа му “Зелената трева на пустинята”. Нечовешки труд положих тогава, но той ме направи владетел на изречението. Не допускам грешки при писане и това ми е богатството.
- Гледахте ли постановките в театъра?
- Безброй пъти. Взех си автографи от Стефан Гецов, Георги Георгиев - Гец, Андрей Чапразов, Георги Черкелов, Велко Кънев, Виолета Гиндева, режисьора Филип Филипов, художниците Кирил Неделчев и Иван Йорданов, Венера Наследникова, прекрасната Мария Стефанова, жива и здрава и днес. Рачко Ябанджиев ми беше любим актьор.
- Случи ли се някой от големите актьори да ви откаже автограф?
- Не. По онова време събирането на автографи не беше популярно хоби. Актьорите се чувстваха поласкани, когато ги молех да се разпишат. Нямах конкуренция. Освен това в театъра ме познаваха. Попаднах на двете легендарни актриси Магда Колчакова и Пенка Икономова. Първата я срещнах в касата, където си получавахме заплатите. Виждам там една дама, вече на възраст, облечена добре. Плахо я попитах дали е актриса, тя каза: “Да, народна”. Помолих я да ме почака, бързо притичах до моята работна стая, върнах се с нейна рекламна снимка, черно-бяла. И получих автограф.
В Народния театър гостуваха много чужди трупи, възползвах се да получа автографи от знаменити техни актьори. Става дума за “Вахтангов” и “Малий театър”. Имам автограф от Михаил Улянов, който в руските филми играе генерал Жуков, от Евгений Леонов и Евгений Евстигнеев, Ия Савина, Анастасия Вертинская, Людмила Савелиева. У нас гостува веднъж първият театър на Гърция с постановката “Медея”. Звездата бе Мелина Меркури. Имах я на снимка на корицата на списание “Филмови новини”. Засякох Мелина в задния двор на театъра. Точно пред асансьора я спрях. Отворих асансьора и кавалерски я пуснах пред мен. Заедно се качихме нагоре. Даде ми автограф на четвъртия етаж.
- Правили ли сте изложба с вашите автографи?
- Да, през 2018-а в пазарджишкия театър, на 1 юни. Условието бе творците да са българи - актьори, писатели, музиканти, певци. Стана в Театър “Константин Величков”. Местен фотограф снима и сканира моите снимки с автографи и ги вгради в паспарту. 12 платна с 300 образа на български творци бяха изложени навръх празниците на града във фоайето на театъра.
Изложбата открих сам, разказах за моето хоби на хората, а те слушаха с интерес. Те разпознаваха Катя Паскалева, Емил Димитров, Лили Иванова. Снимките провокираха спомени. Някои си припомняха “Нашият сигнал” на Емил Димитров и с умиление признаваха, че са слушали песента, когато са били влюбени. Покрай тази изложба Мира Добрева ме покани в националната телевизия за интервю. В студиото разположих около 200 автографа. Камерата ги следеше. Някакъв човек бе гледал предаването. Моето хоби му направило силно впечатление. Издири ме, беше над 80-годишен. Срещнахме се в едно кафене. Разговорихме се. Призна ми, че като младо момче слушал предаванията на Радио Москва за България. Имало в тях въпрос към слушателите. Пускат музикално произведение и питат кой е авторът. Човекът разпознал балета “Гаяне” на Хачатурян. Така се сдобил със снимка на Хачатурян с автограф и ми я подари. Много се зарадвах.
- Виждам автограф от Мими Балканска?
- Никога не съм я виждал.
Подари ми го нейната биографка, колегата Елиана Митова
Комбинирах текста с част от интервю с голямата Людмила Чешмеджиева.
- Как получихте автограф от Стоянка Мутафова?
- Бях в дома на Лили Попиванова, голяма артистка. Познавах я от Народния театър, с нея си разменяхме видеокасети. У тях пиехме чай. Там заварих веднъж Стоянка Мутафова. И взех автограф. Правил съм интервю с нея за националното радио за рубриката “Приятна работа”. Тя ми разказа, че името й е Стоянка-Мария. Искала да си го смени, но Андрей Чапразов я посъветвал да не го прави, защото промяната носела нещастие.
Стоянка ми разказа, че в деня на смъртта на майка си имала представление и не го е отменила
- Кажете, срещнахте ли се с големия Армен Джигарханян?
- Да, когато беше в София. Направих и интервю с него.
- Вероятно покрай интервютата и автографите сте научавали много любопитни неща?
- Така е. Например за Булат Окуджава. Познаваме го като автор на музика. А той мечтаел да стане актьор. Един ден го назначават като сценичен работник в някакъв театър. Там играел Евгений Лебедев. Окуджава го наблюдава, нали е сценичен работник. Но веднъж го помолват да влезе в масовката. Става милиционер с пушка. Пази някакъв обвиняем. Прокурорът чете обвинителен акт. В сумрака обвиняемият шепне на ухото на Окуджава някаква смешка. Булат прихва! И изпуска пушката! Тая случка съм я взел от чуждо интервю, но в книгата цитирам точно откъде.
- Семейството подкрепя ли вашето хоби?
- Да, синът и дъщерята помагат. Моят син, Радослав, живее в Мюнхен. Написа ми вариант за молба за автограф на немски. Изпратих го на десетина спортисти в Германия. Откликнаха! Имам автограф от двукратната олимпийска шампионка Улрике Майнфард. А дъщеря ми, Калина, помага в преследването на музиканти. Заедно чакахме Том Джоунс. И на двамата ни подписа снимки. Дори във вестник “Телеграф” излезе негова снимка с Калина.
- Вярно ли е, че звездите са по-отзивчиви към ловците на автографи, отколкото техните помощници?
- Има нещо вярно в това. Някои помощници се вземат много насериозно и пречат, разгонват чакащите. Но има и звезди темерути, които не дават автографи
Джон Малкович например ми каза на летището, че на колекционери не дава автографи. Но в края на краищата ми даде автограф в театъра. Въпрос на шанс! Най-любезната звезда според мен е Мила Йовович.
Щрихи към биографията
♦ От 2008-а до 2016-а е главен редактор на детското списание “Аз съм българче”. Носител е на Годишната награда на СБЖ през 2007-а в раздел “Радиожурналистика” за репортерско разследване. Печели Наградата на журито от Медийния фестивал в Албена през 2005-а. Има номинации в челната тройка и грамоти от конкурса “Валя Крушкина - журналистика за хората” в категория “Радио”, “Пазител на традициите 2015” в категория “Личност” на Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите, Втора награда за репортаж от Източните Родопи - в конкурс на Проект “Новото тракийско злато”. Получава Националната награда “Златна кана” на фондация “Съкровищата на Панагирик” - за цялостно журналистическо и литературно творчество през 2015 г.
Мария НИКОЛОВА
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗