Има актьори, които просто играят роли, и актьори, които оставят следа в душата на публиката. Николай Урумов безспорно принадлежи към вторите. Говорим с него откровено за магията на сцената, смеха, ролите и всичко, което остава след аплодисментите. - Г-н Урумов, кое е по-трудно за един актьор - да разсмее публиката, или да я накара да се замисли? - Определено да я накара да се замисли, защото в последно време многото телевизионни формати предлагат евтин смях и отучиха хората да се замислят. При трудния живот днес, може би човек предпочита просто да избяга за малко от проблемите си. Когато един спектакъл има послание обаче, то задължително трябва да достигне до зрителя.  Има пречистващ смях, и такъв, породен от сатира, бичуваща определени пороци, и точно този смях аз харесвам. - Вашият сценичен път е впечатляващ, изиграли сте много запомнящи се образи. Има ли роля, която ви е променила като човек? - Има роли, които са оставили трайни следи върху мен и са ме променили, изиграл съм такива и в театъра, и в киното. Това са образи от вълнуващи спектакли, като например “Лалугер” по текстове на Александър Урумов, “Видрица” - моноспектакъл, създаден по едноименната ръкописна мемоарна книга на поп Минчо Кънчев, драматизацията и режисурата са дело на Емил Бонев. Също и ролята ми на отец Яков от филма “Не затваряй очи”, Калчо от “Хайка за вълци”. Те са много близки до мен. Разбира се, и образът на Бай Ганьо, в който се превъплъщавам вече 26 години на пловдивска и софийска сцена. Там имам силни реплики, извън образа на героя, които не могат да те оставят безразличен. - Когато останете сам със себе си, след шума от аплодисментите, какъв е човекът Николай Урумов? - Аз съм обикновен, нормален човек, предпочитам да съм си вкъщи сред семеен уют Няма да ме срещнете по шумни партита и събития, избягвам ги. - Как измервате успеха? По ролите, които сте изиграли, по признанието на хората, или по вътрешното усещане, че сте живели достойно? - Тук ще цитирам проф. Крикор Азарян, който перифразира прочутата Шекспирова реплика “Да бъдеш или да не бъдеш”, той казваше “Да бъдеш или да имаш”. - Случвало ли ви се е да се чувствате самотен сред много хора? - Аз обичам да оставам насаме със себе си, нямам братя и сестри, израснал съм сам, зодия Близнаци съм, вечно се колебая  Когато човек е сам, може да мисли и да спори със себе си. В тези моменти на самота съзнанието ми работи.  - Има ли нещо, което животът ви е отнел, но ви е дал нещо много по-ценно в замяна? - Вярвам, че ако нещо се е случило, то е трябвало да стане, ако нещо си е отишло, то не е било твое. В професионален план например много съм искал да изиграя дадена роля, но не съм я получил, после гледам тази продукция и си казвам “О, слава Богу, че не съм вътре”. - Кое е по-трудно: човек да прости на другите или на себе си? - На пръв поглед е по-трудно да простиш на себе си, защото твоето собствено его няма да ти позволи да си признаеш грешките пред другите, но как да си простиш, ако щетите са непоправими, много е трудно. Другите могат да ти простят, но нещо в теб ще продължава да те човърка. С автора на интервюто - Ако трябва да направите равносметка не на актьорския си път, а на човешкия - за какво сте най-благодарен? - Благодарен съм на родителите си, че са ме подкрепяли във всичко, но за съжаление, ги загубих твърде млади, след тях остана празнота и много неизживени моменти заедно, никой не е подготвен за такива загуби. Благодарен съм на семейството си, че ми прощава вечните отсъствия от вкъщи, такава е актьорската професия - вечно съм на път. Благодарен съм им, че ме подкрепят и приемат, какъвто съм. - И за финал - представете си, че животът ви беше спектакъл, коя негова сцена бихте искали да се повтори - не за да я изиграете по-добре, а просто за да я преживеете отново? - Може би безгрижното детство, да тичам прашен с боси крака между житата на прекрасната Добруджа. Да слизам на брега при рибарите за риба, да играя с децата на воля... Това бих изживял отново. Щрихи към биографията ♦ … Николай Урумов е български актьор и режисьор. Роден е в Каварна на 6 юни 1963 г. През 1990 г. завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър”, в класа на проф. Николай Люцканов. Той има силно присъствие, впечатляваща творческа биография и рядката способност да превръща всеки сценичен образ в жив и истински.   Ваня ПИЧУРОВА