Докато Киев потъва в мрак буквално, битката за властта в Украйна може да изпревари развръзката на фронта. Доналд Тръмп няма намерение да отстъпва от политиката си въпреки изборния удар, а европейските лидери продължават да залагат на стратегия, чиято цена ще плашат и държави като България. През БЛИЦ проф. Йонко Мермерски прави безпощаден анализ на геополитическата ситуация, определя надеждите на Зеленски и европейските лидери за възобновяване на американското финансиране като абсурдни и отправя остри обвинения към ръководството на ЕС. Според него България е подложена на финансов и политически натиск, а Брюксел прилага двойни стандарти спрямо държавите членки. Нещо повече – на фона на задаващата се развръзка на войната, личното отношение на Тръмп към Зеленски и европейската политическа слепота в момента – България се осмелява да каже, че "кралят е гол".   - Г-н Мермерски, докато Киев потъва в мрак след руските удари, Зеленски и Кличко си разменят тежки обвинения. Единият обвинява местната власт в неподготвеност, другият подозира опит за политическото му отстраняване. Започна ли битката за властта в Украйна още преди да е приключила битката на фронта? - По последни информации Зеленски изобщо не ходи в Киев. Не се е връщал там повече от две седмици. Постоянно се прави на зает, а вече има притеснения, че отвътре могат да му извъртят някой номер – не руснаците обаче. Положението в Киев е много, много тежко. Зеленски и Кличко се карат – и то основателно. Зеленски критикува Кличко, че в Киев нямало градски транспорт. Ама след като са отвлекли шофьорите, за да ги карат на фронта, кой да отиде на тяхно място? Битката за властта в Украйна действително може да изпревари събитията, защото реално се развиват няколко конфликта. Единият е свързан с това, че Зеленски се дърпа на Тръмп и на Путин. И дори си позволи в Ирландия да се подиграе с Гренландия, респективно с Тръмп. Само че те си мислят, че като дойде януари, новият Конгрес започне работа и демократите имат мнозинство, Тръмп все едно повече няма да е президент. А реално той е президент още две години, а освен това има право на вето. - Пратениците на Тръмп разговаряха с Путин в Москва, след което се срещнаха със Зеленски и европейските лидери в Дъблин. Наближаваме ли действително края на войната, или наблюдаваме поредния дипломатически спектакъл, зад който всяка от страните се опитва да спечели време? - Европейците си мислят, че политиката на Щатите се е променила, защото демократите ще имат мнозинство и двете камари на Конгреса. Но по отношение на външната политика няма какво да направят. На Тръмп не му пука за това. Той по закон не може да се кандидатира повече за президент – и дали ще го избират, или не, му е все едно. И ще си проведе политиката, която е решил. Освен всичко останало той е натрупал жестока лична омраза към Зеленски. Да не говорим и за това, че европейците подляха вода на Тръмп, като не му дадоха да ползва базите, когато той тръгна да бие Иран. Затова в момента НАТО се клати и се чудят какво да правят, как да го закрепят. Най-смешното за мен е, че Зеленски и европейските лидери си мислят, че като дойде януари, ще започнат отново да текат пари от Щатите за Украйна. Което е голям абсурд! - След тежкото поражение на републиканците на междинните избори доколко Тръмп се нуждае от мир в Украйна като лична политическа победа? И кой би бил по-склонен да направи компромис в този момент – Тръмп или Путин? - О, да, нуждае се от тази победа, особено след като не му дадоха Нобелова награда за мир. Но това е в личен аспект. Той така или иначе искаше да спре конфликта в Украйна, защото на Щатите не им трябва конфликт с Русия в момента – има го Китай, който напредва жестоко, има го и Иран. По отношение на компромиса – Тръмп започна да се дистанцира от конфликта в Украйна като участник в него. Зае позиция на медиатор, за да се дистанцира от капитулацията. Капитулацията обаче е факт. Въпросът е какво лице ще има – дали ще бъде пълен срам за онези, които воюват с Русия, или ще има някаква физиономия под формата на преговори и постигане на мирно споразумение. Тръмп на няколко пъти вече казва на Зеленски, че колкото повече отлагат преговорите с Путин, толкова по-тежко ще бъде положението на Украйна. И то е. - Докато Вашингтон и Москва търсят формула за мир, германският канцлер Фридрих Мерц обвързва бъдещия европейски бюджет с участието на всички държави във финансирането на Украйна. Това европейска солидарност ли е, или политически и финансов шантаж спрямо държави като България? - Изнудва даже. И двете са валидни, а това, което прави Мерц, е форма на лудост и на неосмисляне на позицията, която заемаш. На фона на проблемите с европейската енергетика, икономиката и миграцията Европа няма силите постоянно да печата пари. Няма и ресурса да прави оръжие. Това не е зарзават в плод и зеленчук – да отидеш и да си купиш 5 кила краставици и 3 кила домати. Това първо се финансира, после се изграждат производствени мощности, след което се получават оръжията. Тази слепота на европейците – да си мислят, че сега, като дойдат на власт демократите, изведнъж ще потекат пари и военни помощи към Украйна, е абсурдна. Няма да стане, защото, от една страна, Тръмп има право на вето и ще е президент поне още две години. От друга – дори и процедурата да се задвижи, докато всичко се гласува и приеме, ще мине много време. Ако все пак решат да помагат на Украйна, за да стигне нещо ефективно до нея, ще минат 5-6 месеца. По повод абсурдността – наскоро в британския "Гардиън" излезе сравнение, че европейците, тоест ние, българите, прекалено охолно живеем, вместо да помагаме на Украйна. Ами аз, естествено, че предпочитам да ям, да пия и да се веселя, да танцувам, отколкото да си дам парите, за да се избиват хора, и да вземе да се разшири войната още повече и да дойде при нас. Тоест те искат да се посвием малко, защото според тях стандартът ни на живот е прекалено висок, което е обидно. Много обидно даже! - България е изправена пред сериозни бюджетни проблеми, а от нас се очаква да поемаме нови финансови ангажименти към Киев. Докъде трябва да се простира солидарността? Трябва ли българите едва ли не да угасят лампите в собствените си домове, за да докажат, че са достатъчно солидарни с Украйна? - Даже не очакват, а направо ни натискат да поемаме финансови ангажименти към Киев. На повечето българи, да не кажа на почти всички, това изобщо не им минава през акъла като опция. От друга страна обаче, ни извиват ръцете и ни го налагат, което е отвратително. Всъщност така се постига и нещо друго в емоционален план. В момента в България симпатизираме на руснаците не защото гледаме историята назад, от която по-младите нямат почти никаква представа, а защото всичко поскъпва, и то ежедневно. Всеки си гледа джоба и какво може да си купи. Тази унищожителна европейска политика за скъпата демократична енергия в сравнение с недемократичната руска, от която ние се отказваме, моментално се отразява на всичко. Всички тези затруднения – не само у нас, а и в цяла Европа – се дължат именно на това. И още нещо. Когато говорят за Европейски съюз на две скорости, това практически е форма на дискриминация срещу периферията, в която сме и ние. Ние сме Украйна в ЕС на практика. Държавите от ядрото – Франция, Испания, Италия, Германия – си правят бюджетите и си ги пускат в парламента за одобрение. След това ги пращат в Европейския съюз, за да бъде осведомен. Докато за нашия бюджет те още отсега правят забележки и го поправят – още преди да се внесе в парламента за разглеждане. Забелязваш ли тънката – даже не е и тънка, а доста дебела – разлика? Тоест ние пак опираме до това колко ще ядем. Те ще ни определят! А колко те ще харчат и ще прахосват – те самите си решават. Хем ти казват, че бюджетът ти е в дефицит, хем ти обясняват, че трябва да поемаш ангажименти към една бездънна яма, каквато е украинският конфликт. Вече не е тайна за никого, че голяма част от парите, които отиват в Украйна, отиват за корупция и за облагодетелстване не само на киевския режим, но и на тези, които го подкрепят в Западна Европа. Има страшна фира при парите за помощи. Освен това тези пари за какво точно отиват – за да се бият и умират хора ли? Като теглим чертата, така излиза. - Не се ли очертава един геополитически парадокс – Америка да договори мира, Русия да получи част от исканото, Европа да плати сметката, а държави като България да понесат последствията от решения, върху които практически нямат влияние? - Много правилно го формулира даже. За съжаление това е факт. Зеленски в момента се страхува да се прибере в Киев под претекст, че има много натоварена програма. От друга страна, това ръководство в ЕС трябва да бъде подменено, защото те никога няма да признаят: „Ние сбъркахме“. Даже напротив. Урсула фон дер Лайен готви 23-тия пакет санкции! 23-ти пакет!!! Ние сме шампиони по декларации на хартия. И това продължава. Много ми е интересно и друго – ти казваш, че искаш да преговаряш с човек, на когото казваш, че е военнопрестъпник, че трябва да отстъпи… Един вид, че силният трябва доброволно да капитулира пред по-слабия. Другото е, че постоянно говорят за международно право. А въз основа на какво международно право американците бомбардираха Белград? Международното право през последните години, на които сме свидетели, се дефинира от победителите. Какви са правилата? Никой не те уважава, ако не подплатиш действията си със сила. И в крайна сметка концесиите и отстъпките винаги ги правят губещите на фронта. Евентуално, когато вече се стигне до взаимно унищожение, както е било по времето на Студената война, тогава вече и двете страни са сядали да преговарят и са правили отстъпки от позициите си. Сега обаче няма от какво да се отстъпва! - Как трябва да защити националния си интерес българското правителство в тази ситуация? - На мен много ми харесва това, че при положение че сме част от ЕС и част от НАТО, засега съвсем умерено обвиняват Радев в двуличие. Но всъщност няма двуличие, защото той не иска да влиза в конфронтация с ЕС. Според мен с позициите си Радев иска да им отвори очите, да им даде някаква идея и тон. Няма как да имаш наставнически тон нито към Русия, нито към Щатите. Онзи ден даже Макрон нарече Америка съюзник на Русия. И не само той. Има и още нещо, на което ще обърна внимание. Това постоянно лансиране на версии и тези в ефир – кой колко ще отстъпи, какви гаранции за сигурност ще се дават – не бива да се случва публично. Защото така моментално се възпрепятства възможността за преговори! Моментално! Когато излезеш и кажеш, че имаш червена линия и другият я нарушава, в този случай и ти не можеш да стигнеш до масата за преговори. Отначало беше – Украйна няма да отстъпи и един сантиметър. А сега се оказа, че Украйна е готова да даде половината Донбас. А тя ще го даде и целия. Колкото до България – това, което прави Радев като по-малък съюзник в този алианс, е продиктувано от факта, че няма как, когато ни извиват ръцете, да се дърпаме. Същевременно нашата позиция, както и тези на Унгария, Чехия и Словакия, все по-ясно се очертават като позиции против финансирането и продължаването на войната. Също така унгарците преговарят с руснаците за директно получаване на евтина енергия, без да се съобразяват със санкциите срещу Русия. Радвам се, че в този смисъл и нашето правителство започва да казва, че кралят е гол и няма дрехи – препратка към популярната приказка. Защото трябва да започне отнякъде – след което всички други ще видят, че кралят е гол и трябва да хванат шивачите измамници, които са го излъгали, че ще му ушият дрехи, и да им потърсят сметка. Хубавото в цялата работа е, че ние сме в ролята на детето, което казва: "Кралят е гол!". Когато посочиш истината, ти ставаш герой, но не защото нещо кой знае какво си направил, а просто защото си позволяваш да я кажеш. Само допреди 2-3 години, ако си бяхме позволили да кажем нещо подобно, щяха да ни обявят веднага за враг и съюзник на Русия. Сега поне това не правят. Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ