Новини
Българин откри шест грешки в системата на НАСА, която следи планетите по целия свят

Българският изследовател Иван Петров Иванов от София откри шест грешки в Horizons – системата на НАСА, чиито данни се използват от астрономически софтуер по целия свят. Три от предложените от него корекции вече са въведени, а две от тях са потвърдени при независима проверка на технологичното издание "Kaldata".
Находката на българина е особено любопитна, тъй като част от неточностите са останали незабелязани с години, включително от създателите на използваните научни модели.
Какво представлява Horizons?
Horizons е онлайн услуга на Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА в Пасадена, Калифорния.
Системата изчислява положението, скоростта и видимата яркост на планети, естествени спътници, астероиди, комети и космически апарати за различни моменти от миналото и бъдещето.
Данните ѝ се използват от професионални обсерватории, планетариуми, любителски астрономически програми и мобилни приложения за наблюдение на звездното небе.
Системата се ръководи от инженера Джон Джорджини, а планетните таблици, залегнали в основата ѝ, са дело на групата за динамика на Слънчевата система, ръководена от д-р Райън Парк.
Шест грешки в един доклад
На 28 октомври Иванов изпраща до JPL доклад, в който описва шест грешки, като към всяка прилага доказателства и предложение за решение. Ден по-късно публикува разработката си и в научното хранилище Zenodo.
Ето какво е установил българският изследовател:
Яркостта на Марс. Програмата, изчисляваща видимата звездна величина на планетата, използвала елемент от таблица, който никога не е бил попълван. Неточността е останала незабелязана както от авторите на научния модел, така и от екипа на Horizons.
Високосните секунди. След всяка от 27-те високосни секунди, въведени от 1972 г. насам, системата показвала първия момент от новия ден с една секунда по-рано – 23:59:60 вместо 00:00:00.
Яркостта на Меркурий при преминаване пред Слънцето. Системата изчислявала стойности при фазови ъгли извън границите, в които използваната формула е валидна.
Положението на Уран и Нептун. Използването на различни версии на планетните таблици водело до несъответствия в резултатите. При Уран разликата достигала 1141 километра, а при Нептун - 336 километра.
Неправилно изписани имена на два астероида в базата данни за малки небесни тела.
Грешка в PDF документ на лабораторията.
Как реагираха от НАСА?
По думите на Иванов на 12 ноември д-р Райън Парк препратил доклада му на Джон Джорджини, а два дни по-късно инженерът потвърдил писмено и шестте грешки.
В кореспонденцията, представена от изследователя пред изданието, Джорджини определя откритието, свързано с яркостта на Марс, като "отлична и фина находка".
"Това е поправено и предложената поправка е вярна", посочва инженерът.
За Меркурий той съобщава, че допустимите граници на фазовия ъгъл в Horizons вече са променени на 0,7–179,2 градуса.
От изданието уточняват, че не са имали достъп до оригиналните електронни писма и не са получили отделно официално потвърждение от JPL. Затова изданието е извършило собствена проверка чрез официалния интерфейс на системата.
Две от поправките са независимо потвърдени
Проверката показва, че при високосната секунда в края на 2016 г. Horizons вече връща правилния резултат – 1 януари 2017 г., 00:00:00.
Потвърдена е и корекцията при изчисляването на яркостта на Меркурий по време на преминаването му пред Слънцето на 11 ноември 2019 г.
При фазов ъгъл над 179,2 градуса системата вече не извежда стойност – точно както е посочено в кореспонденцията, представена от Иванов.
1141 километра разлика
Не всички установени проблеми обаче са окончателно отстранени.
Според техническа бележка на Иванов от 14 ноември, публикувана в Zenodo, грешката при Уран е била обявена за поправена, но несъответствието от 1141 километра продължава да се наблюдава и след обновяването.
Имената на двата астероида пък се очаква да бъдат коригирани при публикуването на новия каталог след няколко месеца.
Към момента в официалните новини на Horizons все още няма публична благодарност към българския изследовател. Самият той очаква такава и вече подготвя следващ доклад с предложения за корекции.
Защо откритието е важно?
Horizons е един от основните източници на астрономически данни, използвани както от професионалисти, така и от любители по целия свят.
Една неточност в системата може да се пренесе и в други софтуерни продукти, които разчитат на нейните резултати.
През годините НАСА многократно е отправяла публични благодарности към хора, установили подобни проблеми. Българският изследовател обаче е представил шест находки наведнъж, придружени от доказателства и конкретни решения.
Три от предложените от него корекции вече са въведени, според информацията, представена от Иванов, а две от тях са независимо потвърдени от Kaldata.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗