Българският изследовател Иван Петров Иванов от София откри шест грешки в Horizons – системата на НАСА, чиито данни се използват от астрономически софтуер по целия свят. Три от предложените от него корекции вече са въведени, а две от тях са потвърдени при независима проверка на технологичното издание "Kaldata". Находката на българина е особено любопитна, тъй като част от неточностите са останали незабелязани с години, включително от създателите на използваните научни модели. Какво представлява Horizons? Horizons е онлайн услуга на Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА в Пасадена, Калифорния. Системата изчислява положението, скоростта и видимата яркост на планети, естествени спътници, астероиди, комети и космически апарати за различни моменти от миналото и бъдещето. Данните ѝ се използват от професионални обсерватории, планетариуми, любителски астрономически програми и мобилни приложения за наблюдение на звездното небе. Системата се ръководи от инженера Джон Джорджини, а планетните таблици, залегнали в основата ѝ, са дело на групата за динамика на Слънчевата система, ръководена от д-р Райън Парк. Шест грешки в един доклад На 28 октомври Иванов изпраща до JPL доклад, в който описва шест грешки, като към всяка прилага доказателства и предложение за решение. Ден по-късно публикува разработката си и в научното хранилище Zenodo. Ето какво е установил българският изследовател: Яркостта на Марс. Програмата, изчисляваща видимата звездна величина на планетата, използвала елемент от таблица, който никога не е бил попълван. Неточността е останала незабелязана както от авторите на научния модел, така и от екипа на Horizons. Високосните секунди. След всяка от 27-те високосни секунди, въведени от 1972 г. насам, системата показвала първия момент от новия ден с една секунда по-рано – 23:59:60 вместо 00:00:00. Яркостта на Меркурий при преминаване пред Слънцето. Системата изчислявала стойности при фазови ъгли извън границите, в които използваната формула е валидна. Положението на Уран и Нептун. Използването на различни версии на планетните таблици водело до несъответствия в резултатите. При Уран разликата достигала 1141 километра, а при Нептун - 336 километра. Неправилно изписани имена на два астероида в базата данни за малки небесни тела. Грешка в PDF документ на лабораторията. Как реагираха от НАСА? По думите на Иванов на 12 ноември д-р Райън Парк препратил доклада му на Джон Джорджини, а два дни по-късно инженерът потвърдил писмено и шестте грешки. В кореспонденцията, представена от изследователя пред изданието, Джорджини определя откритието, свързано с яркостта на Марс, като "отлична и фина находка". "Това е поправено и предложената поправка е вярна", посочва инженерът. За Меркурий той съобщава, че допустимите граници на фазовия ъгъл в Horizons вече са променени на 0,7–179,2 градуса. От изданието уточняват, че не са имали достъп до оригиналните електронни писма и не са получили отделно официално потвърждение от JPL. Затова изданието е извършило собствена проверка чрез официалния интерфейс на системата. Две от поправките са независимо потвърдени Проверката показва, че при високосната секунда в края на 2016 г. Horizons вече връща правилния резултат – 1 януари 2017 г., 00:00:00. Потвърдена е и корекцията при изчисляването на яркостта на Меркурий по време на преминаването му пред Слънцето на 11 ноември 2019 г. При фазов ъгъл над 179,2 градуса системата вече не извежда стойност – точно както е посочено в кореспонденцията, представена от Иванов. 1141 километра разлика Не всички установени проблеми обаче са окончателно отстранени. Според техническа бележка на Иванов от 14 ноември, публикувана в Zenodo, грешката при Уран е била обявена за поправена, но несъответствието от 1141 километра продължава да се наблюдава и след обновяването. Имената на двата астероида пък се очаква да бъдат коригирани при публикуването на новия каталог след няколко месеца. Към момента в официалните новини на Horizons все още няма публична благодарност към българския изследовател. Самият той очаква такава и вече подготвя следващ доклад с предложения за корекции. Защо откритието е важно? Horizons е един от основните източници на астрономически данни, използвани както от професионалисти, така и от любители по целия свят. Една неточност в системата може да се пренесе и в други софтуерни продукти, които разчитат на нейните резултати. През годините НАСА многократно е отправяла публични благодарности към хора, установили подобни проблеми. Българският изследовател обаче е представил шест находки наведнъж, придружени от доказателства и конкретни решения. Три от предложените от него корекции вече са въведени, според информацията, представена от Иванов, а две от тях са независимо потвърдени от Kaldata.