Архитектурният паметник на ъгъла на улиците „Петър Парчевич“ 15 и „Юджин Скайлер“ 2 се превърна в смъртоносен капан за минувачи и коли след поредица от мистериозни срутвания в имота
Покривната конструкция на емблематичната къща на д-р Симеон Подбалкански в идеалния център на Варна рухна окончателно в средата на ноември 2026 г., оставяйки само обгорели греди, пропаднали керемиди и опасни надвиснали корнизи над тротоара. Срутването на сградата, която притежава статут на единична недвижима културна ценност, идва само броени дни след като в двора на имота беше съборен масивен тухлен гараж при неизяснени обстоятелства. Днес руината на ъгъла на улиците „Петър Парчевич“ №15 и „Юджин Скайлер“ №2 е напълно обезопасена единствено на хартия, а всеки по-силен вятър може да изсипе тухли и мазилка върху паркираните автомобили и преминаващите пешеходци.
Гледката от въздуха и от улицата прилича на декори от военен филм, а не на защитена зона в морската столица. Покривът буквално е хлътнал навътре, дървената обшивка е изгнила и почерняла, а през изтърбушените прозорци на втория етаж се вижда небето. В двора, сред купчини натрошени тухли, изкъртени врати и есенна шума, стърчат останките от наскоро срутения гараж и обгорената фасада на съседната постройка, която някога е служила за лекарски кабинет. На една от стените някой е изписал с черен спрей на английски: „If only you cared“ („Само ако ви пукаше“). Този надпис обобщава най-точно съдбата на десетки стари варненски къщи през последните три десетилетия.
Как се стигна до тук: Десетилетие на пожари, наркомани и административни хватки
Къщата на ул. „Петър Парчевич“ 15 не е просто поредната стара постройка. Тя е построена като дом на д-р Симеон Подбалкански – виден варненски лекар и общественик, ръководил Общинския майчин дом в града в периода 1933–1941 г.. Изградена в духа на европейския сецесион и неокласицизъм от началото на XX век, сградата впечатлява със симетричната си фасада, богатата пластична украса с растителни мотиви, извития централен фронтон и фино изработените арковидни прозорци. Допреди няколко години на вратата откъм двора все още стоеше табелката с името и кабинета на лекаря.
Сега неговия внук носещ двете имена на дядо си не се вълнува от имота, въпреки че живее на съседната улица.
Симеон се снима в Австрия и се диви на чуждата архитектура, докато наследствената му къща гние в дрога, изпражнения, пожари и се разпада застрашавайки хората. Лицемерие или?
Упадъкът на имота обаче не е природно бедствие, а бавен, методичен процес. Още през 90-те години архивни снимки на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) регистрират първите белези на занемаряване. С течение на годините наследниците на фамилията и съсобствениците в парцела не предприемат нищо за укрепването на дома, а сградата се превръща в свърталище на бездомници и наркозависими. Съседите от квартала отдавна сигнализират, че вътре се разпространява дрога, а дворът се е превърнал в нерегламентирано сметище.
Истинската офанзива срещу оцеляването на къщата започва през последните няколко години. В рамките на само шест месеца сградата е палена неколкократно. Огънят изпепелява вътрешността, унищожава дървените стълбища и тавани и отслабва носещата конструкция. Малко след това пламва и задната постройка на номер 17 – бившата клиника на доктора. За всеки, който следи строителните процеси във Варна, сценарият е добре познат: когато законът забранява директното събаряне на паметник на културата, сградата се оставя отворена, стихията и времето свършват „черната работа“, а накрая конструкцията се обявява за самосрутила се и опасна.
Градоустройствената битка зад руините
Зад привидното бездействие на собствениците прозират конкретни инвестиционни апетити. Парцелът се намира в една от най-атрактивните зони в центъра на Варна, където цената на квадратен метър жилищна площ гони рекордни нива. Още през 2018 г. собствениците внасят проект за Подробен устройствен план (ПУП-ПРЗ) и работен устройствен план, предвиждащ надстрояване и мащабно застрояване в имота. Тогава Специализираният съвет по опазване на културното наследство към Община Варна отхвърля намерението за високо строителство.
Процедурите обаче не спират. През 2020 г. Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности отново разглежда казуса, констатирайки тежкото и рисково състояние на сградата. Въпреки това през последните години темата за застрояването на терена с нова, 6- до 8-етажна кооперация периодично изплува в публичното пространство и в общинската администрация. Граждани и архитекти алармират, че придвижването на градоустройствени планове за имота – включително и одобренията на ниво заместник-кмет по архитектура и благоустройство в лицето на инж. Пламен Китипов – на практика легитимира бъдещото инвестиционно намерение, без да има реална гаранция, че автентичната фасада ще оцелее до първата копка.
Хронологията от последните дни на ноември 2026 г. засилва подозренията на живеещите в района, че разчистването на терена вече е в ход. Първо в двора мистериозно рухва масивният гараж – постройка, която не пада сама без външна намеса. Само няколко дни по-късно поддава и централната част на покрива на самата къща.
Масивна тухлена сграда не пада сама от вятър или дъжд.
Липсата на контрол и цената на институционалното безсилие
Случаят с къщата на д-р Подбалкански е учебникарски пример за дефектите в българския Закон за културното наследство и начина, по който местната власт го прилага. На теория Община Варна има всички законови инструменти да принуди недобросъвестните собственици да реставрират имота си. Общинската администрация може да издава предписания за укрепване, да налага глоби, а при системно неизпълнение – да извърши ремонта за сметка на собствениците и да впише ипотека върху имота в полза на общината.
На практика тези механизми почти никога не се задействат докрай. Вместо реални санкции и принудително укрепване, институциите често се ограничават до констативни протоколи и препоръки за поставяне на предпазни огради. Дори оградата от ламарина и мрежа, която преди време отделяше тротоара на ул. „Петър Парчевич“ от рушащата се фасада, отдавна е премахната или изпочупена. В момента по протежение на улицата паркират десетки автомобили, а по тесния тротоар ежедневно минават майки с колички и ученици.
В същото време пазарът на имоти във Варна продължава да наказва добросъвестните собственици и да награждава рушителите. Реставрацията на сграда паметник на културата е скъп, бавен и бюрократично утежнен процес, който изисква съгласуване с Министерството на културата и НИНКН. Затова за много инвеститори и наследници е далеч по-изгодно да изчакат сградата да изгори или да се срути сама, след което да издигнат на нейно място стандартен стъклено-бетонен мастодонт, продавайки всеки етаж за стотици хиляди евро.
Какво следва: Трагедия по сценарий или закъсняла намеса
Ако в следващите дни в руината на ул. „Петър Парчевич“ 15 не влязат строителни екипи за спешно аварийно укрепване, въпросът не е дали ще се случи инцидент, а кога. Откъртените парчета мазилка, нестабилните комини и пропадналите греди надвисват директно над уличната регулация. Първият по-сериозен зимен снеговалеж или силен морски вятър ще довърши останалата част от конструкцията.
За да не се стигне до поредния бездушен бетонен блок на мястото на архитектурно бижу, Община Варна и Министерството на културата трябва незабавно да спрат всякакви процедури по промяна на устройствените планове, които увеличават застрояването в парцела, докато собствениците не възстановят паметника в автентичния му вид. В противен случай Варна ще загуби още една частица от своята европейска памет, а надписът върху олющената стена в двора ще остане като присъда за цялото ни общество.
Екип на Novinite24.bg
Материалът Изпепелена от пожари, довършена от безразличие: Покривът на къщата на д-р Подбалкански във Варна рухна, докато институциите си прехвърлят топката е публикуван за пръв път на Новини, които имат значение.







