Кадри от района на бензиностанция край жилищен квартал във Варна отново отвориха стария спор дали пътният контрол у нас цели спасяване на животи или пълнене на бюджета от засада
Забраната за скрит контрол по пътищата в България на хартия съществува от години, но на терен старите навици умират трудно. Поредното доказателство дойде от Варна, където буден гражданин засне мобилна камера на „Пътна полиция“ на тринога, прикрита непосредствено до гъст зелен храст и стълб до натоварен градски булевард в района на бензиностанция ЕКО. Още по-любопитна от самото разположение на уреда обаче се оказа реакцията на униформения служител, който го обслужваше – след като е попитан директно защо камерата е скрита в растителността, полицаят прибира техниката, товари я в небрандиран бял „Опел Астра“ с варненска регистрация В 8633 РА и напуска мястото.
Видеото, разпространено в социалните мрежи от профила @varna.blesti.ot.chistota, за часове предизвика остра дискусия сред шофьорите. На кадрите ясно се вижда как черната тринога е позиционирана в тревната площ на метри от пътното платно, плътно до висок храст, който я прави практически невидима за приближаващите автомобили до последния момент. На няколко крачки встрани, върху тревно-бетонна паркинг площ зад бензиностанцията, е паркиран белият цивилен автомобил без никакви полицейски отличителни знаци и сини лампи, от който слиза униформеният служител.
Анатомия на една „засада“ на градския булевард
Сцената от Варна съдържа всички елементи, които от години дразнят българските водачи и подкопават доверието в институциите. На първо място е изборът на позиция. Уредът за контрол на скоростта – от типа преносима тринога – не е поставен на открито и видимо място, където самото му присъствие би накарало шофьорите да намалят навреме, а е „залепен“ за стълб и зелен плет.
На второ място е логистиката на самия екип. Вместо обозначен патрулен автомобил с включена светлинна сигнализация или ясно разпознаваем служебен транспорт, камерата се обслужва от цивилен бял хечбек с багажник на покрива, скрит зад сградата на бензиностанцията. За преминаващите по булеварда водачи на практика няма никакъв визуален сигнал, че в участъка се извършва контрол.
Най-показателна обаче е развръзката в клипа. Когато гражданинът с телефона се приближава и задава неудобния въпрос защо техниката е скрита в храстите, вместо да обясни на какво основание и по какъв утвърден график е разположена точката за контрол, служителят предпочита да прекрати проверката. С явна досада той сгъва триногата, прибира камерата и се оттегля с белия „Опел“. Подобно поведение неминуемо поражда въпроса: ако всичко в разположението на уреда е било изрядно и съобразено със заповедите на ръководството на МВР, защо се налага спешно изтегляне при появата на една телефонна камера?
Какво казват правилата: Кога контролът е законен и кога е „хранилка“
Спорът около камерите в храстите не е от вчера и през последните десет години премина през десетки заповеди, съдебни решения и законови поправки. През 2014 г. Върховният административен съд (ВАС) излезе с тълкувателно решение, което на практика забрани мобилните камери да снимат без присъствието на полицейски орган и без ясно обозначаване, което принуди държавата да промени Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и да приеме специална наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС).
През 2021 г. тогавашното ръководство на Министерството на вътрешните работи издаде изрична заповед, с която забрани на екипите на „Пътна полиция“ да се крият в храсти, зад билбордове и в цивилни засади. Аргументът беше прост и логичен – целта на пътния контрол е превенция на катастрофите, а не тайно събиране на глоби. По-късно обаче изискването за задължителни предупредителни табели преди мобилните камери отпадна от нормативната уредба, а в началото на септември 2026 г. в „Държавен вестник“ беше обнародвана и новата Наредба № 8121з-1368, която регулира включването на общинските камери в националната система на МВР при строго определени правила за съгласуване и концентрация на ПТП.
Въпреки промените в наредбите, вътрешните разпореждания в МВР продължават да изискват контролът да се осъществява на видими места и в участъци с доказан риск от пътнотранспортни произшествия. Когато един униформен паркира небрандирана кола зад бензиностанция и пъхне триногата в храсталака, той може формално да не нарушава текста на закона за валидността на електронния фиш, но директно погазва духа на превенцията и заповедите на собственото си министерство.
Защо скритата камера не спира джигитите
Големият проблем на подобни практики в градове като Варна – особено на фона на тежките катастрофи с висока скорост по градските булеварди през последните седмици – е, че скритата камера не предотвратява инцидента в реално време.
Ако един шофьор лети със 130 или 160 км/ч по градски булевард, триногата в храстите ще го заснеме, но няма да го спре. Той ще продължи със същата опасна скорост до следващия светофар или пешеходна пътека, а електронният фиш ще пристигне при него след месеци – или ще бъде обжалван в съда именно заради процесуални пропуски при разполагането на техниката.
Обратното – когато патрулният автомобил и камерата са поставени на видно място, още отдалеч 99% от водачите свалят крака от газта. Трафикът се успокоява мигновено, а рискът за пешеходците и останалите участници в движението спада реално, а не само в отчетите за издадени фишове. В Западна Европа мобилните радари често се поставят на открити участъци, придружени от ярки светлоотразителни знаци, защото държавата там предпочита да не се случи катастрофа, вместо да спечели 100 или 200 евро от глоба.
Гражданският контрол като единствена спирачка
Случаят във Варна показва и нещо друго – че единственият работещ коректив срещу подобни порочни навици на терен остават телефоните на самите граждани. В епохата, в която всеки запис се качва в социалните мрежи за секунди, тихото изнизване на униформения с триногата в багажника е най-силното признание за неудобство.
Ако ОДМВР – Варна иска да запази уважението на съвестните шофьори в града, реакцията по този запис не бива да се изчерпва с мълчание. Проверка на маршрута на въпросния екип, установяване дали използването на цивилния „Опел“ и криенето зад храстите са били разпоредени от началник или са лична самоинициатива, са минималните стъпки, които гражданите очакват. Защото битката срещу войната по пътищата се печели с прозрачни правила и реално присъствие на пътя, а не на криеница в храстите.
Екип на Novinite24.bg
Материалът Изловен в храстите: Как варненски катаджия прибра триногата в цивилен „Опел“ и потегли след въпрос на гражданин е публикуван за пръв път на Новини, които имат значение.



