България е на първо място в Европейския съюз по резистентност към антибиотици. Данните за 2025 г. показват, че устойчивостта на бактериите у нас е 58,6% при средно 21,8% за ЕС.

При 69% от изследваните случаи на Klebsiella pneumoniae бактерията не се повлиява от определени силни антибиотици — най-високият показател в ЕС. При Acinetobacter baumannii устойчивостта достига 92%, а в Гърция и Хърватия е около 95%.

За последните пет години устойчивостта на Streptococcus pneumoniae към еритромицин се е увеличила от 17% на 41%, а към оксацилин — от 11% на 23%. Експертите посочват нерационалната употреба на лекарствата и неправилното им предписване като основни причини за тенденцията.

Официално регистрираните болнични инфекции са 3,7% в интензивните отделения при средно 7,1% за ЕС. Експерти оценяват реалния дял в България на около 8%, което означава, че годишно над 144 000 пациенти може да се заразяват по време на болничното си лечение.

Според препоръките на Световната здравна организация поне 65% от употребяваните антибиотици трябва да са от групата за масово приложение. В България делът им е 22% в болниците и 42% в извънболничната помощ. Експертите настояват за ясни фармакотерапевтични ръководства; сред възможните мерки е включването на амоксицилин и еритромицин в списъка на НЗОК.

В страната е приет Национален план за борба с антимикробната резистентност за 2026–2029 г., въведено е задължително електронно предписване, а антибиотиците за деца до 7 години започнаха да се реимбурсират. Според експертите списъкът с безплатни лекарства включва и препарати, които СЗО препоръчва да се използват само в краен случай.

В световен мащаб 71% от болничните инфекции се причиняват от резистентни бактерии. В ЕС те са свързани с около 37 000 смъртни случая и 16 милиона загубени болнични дни годишно; експертите смятат, че поне половината от тези инфекции могат да бъдат предотвратени.