Консолидираната фискална програма е изчислена при очакван средногодишен ръст на инфлацията от 4% и забавяне на ръста на икономиката до 2,5 на сто. Част от приходните мерки, например облагането на свръхпечалбите в някои сектори, срещнаха остри критики. Такива не липсват и в разходната част. Вчера проектът беше финално одобрен от кабинета и внесен в парламента.

Вицепремиерът Гълъб Донев представи данните за недостига в хазната, който за догодина се очаква да бъде 3,5% дефицит, е по показател на касова основа, а съответствието с европейския праг от 3% се оценява по методологията ЕСА 2010. Двете числа не си противоречат и нито едно не е скрито, и двете са записани в мотивите към законопроекта.

На начислена основа дефицитът в хазната ще бъде 4,2 на сто от БВП.

В тавана от 8,6 милиарда евро влизат 2 милиарда и 100 милиона евро за рефинансиране на падежиращ дълг, финансирането на дефицита по държавния бюджет и ликвидността на фискалния резерв.