На няколко минути от морето, сред старите къщи и красивите улици на варненската Гръцка махала, се разиграват истории, които звучат като сценарий на филм на ужасите. Котки с тежки наранявания, животни, намерени мъртви, случаи на предполагаемо отравяне и прострелвания със сачми. Това не са сцени от криминален сериал, а разказите на жени, които от години се грижат за бездомни животни в един от най-старите квартали на Варна. Разкази за жестокост, страх и усещането, че никой не може да сложи край на случващото се.
Гръцката махала е сред местата, с които Варна обича да се гордее. Тук са запазени красиви сгради, архитектурни паметници, тихи улички и свидетелства за историята на града. Наоколо са Шишковата градинка, Малката църква и Римските терми. Места, покрай които всеки ден преминават стотици хора.
Но зад тази позната картина съществува и друга действителност.
Тя започва с изчезването на животно, което до вчера е чакало пред вратата. С тревожното търсене из съседните дворове. Понякога завършва с посещение във ветеринарна клиника. Друг път – с находка, която човек трудно може да забрави.
За Красимира, която от години се грижи за котки в района, това не е единичен инцидент. По думите ѝ кошмарът продължава от края на 2023 г.
23 декември 2023 г. – началото на кошмара
Красимира помни датата. Два дни преди Коледа.
Разказва за четиригодишен котарак, който се прибрал с ужасяващи наранявания – липсващо око и тежко увредена челюст.
Животното било живо, въпреки състоянието си. Последвали опити да бъде спасено, ветеринарна намеса и лечение. По думите на жената котаракът не оцелял след операцията.
Това бил първият случай, който я накарал да се запита дали в квартала не се случва нещо много по-страшно от обичайните опасности за бездомните животни.
В следващите години подозренията ѝ се засилвали.
Котки, които познавала от малки, започнали да изчезват. Други се появявали с рани, чиито причини не били установени.
Жената разказва, че полагала грижи за няколко животни, които редовно се прибирали в близост до дома ѝ. Днес повечето от тях вече ги няма.
2024 г. – животни със сачми и нови сигнали за жестокост
През 2024 г., по думите на Красимира, тя открила две тежко ранени котки в района на Гръцката махала.
Едната била намерена окървавена близо до гараж, а друга – в двор около ул. „Колони“.
Жената подозира, че животните са били простреляни със сачми.
Разказва и за други случаи – котка с тежко увреждане на гръбначния стълб, която се наложило да бъде евтаназирана, и животни, пострадали след нападения от кучета.
Нейните подозрения са насочени към конкретни хора от района, но най-вече към млад мъж, който и в миналото е проявявал садистично отношение спрямо бездомни животни. Не едно или две са свидетелствата на хора, които са го виждали да насъсква домашното си куче сред котки, а един от най-ужасяващите случай е разкъсване на бременна котка.
Това е и един от най-тежките въпроси в историята.
Защото, когато подобни случаи се повтарят, не е достатъчно да се установи, че едно животно е пострадало. Необходимо е да се изяснят причините, да се съберат доказателства и, ако има извършено престъпление, виновните да понесат отговорност.
2026 г. – котаракът Макси и находката, която Красимира не може да забрави
Особено тежък е разказът за котарака Макси – едно от животните, за които жената се грижела.
Красимира твърди, че го открила мъртъв, с тежки наранявания, близо до мястото, където обичайно му оставяла храна.
По думите ѝ тя се обадила на телефон 112. В района имало охранителни камери, за които жената се надявала да помогнат при установяването на обстоятелствата.
Красимира разказва и за други животни, появили се с тежки рани или симптоми, които я навели на съмнения за отравяне.
На някои успяла да помогне. За други било твърде късно.
Котенце без глава край ул. „Колони“
Един от най-потресаващите случаи, описани в разговорите, е свързан с малко коте, за което жените твърдят, че било намерено обезглавено през септември.
По разказа на Красимира животното било на около два месеца, имало проблем със зрението и за него се полагали грижи.
Тя описва как открила тялото му край двор в района на „Колони“.
Твърди, че разполага със снимки и че случаят е бил съобщен на телефон 112.
Вместо отговори – плакати по улиците на Гръцката махала
След поредицата от тревожни случаи жените предприели и друга стъпка. Започнали да разлепват плакати из квартала със снимки на животните, за които твърдят, че са загинали вследствие на насилие.
На един от плакатите е бялата котка Бела, за която е посочено, че е прегазена на 26 септември 2026 г. На друг е петгодишната Писана, за която жените твърдят, че е убита на метри от дома си на 26 октомври.
Трети плакат разказва за двумесечното сляпо котенце, намерено обезглавено, за което са били полагани грижи.
Посланията са кратки, гневни и изпълнени с болка.
„Те също имат семейства. Нека се приберат“, гласи един от надписите.
Друг предупреждава: „Следващият път може да е дете!“.
Снимките са тежки. Част от тях показват животните след смъртта им, а други – как са изглеждали, докато са били живи и обгрижвани.
Жените искат съседите им да знаят какво откриват по улиците, да бъдат внимателни и да подават сигнали, ако забележат насилие над животни.
И тук възниква още един въпрос: как се стига дотам граждани да разлепват подобни предупреждения в центъра на един от най-големите български градове?
„Всеки ден се страхувам какво ще намеря“
Между отделните случаи остава животът на хората, които се грижат за животните.
Те купуват храна, плащат за ветеринарни прегледи, лекарства, обезпаразитяване и кастрации. Издирват изчезнали котки, обикалят дворове, разговарят със съседи.
Красимира разказва, че понякога излиза късно вечер, за да провери дали животните са добре.
Другата жена, участвала в разговора, също описва случаи на внезапно изчезнали котки, за които преди това са се полагали редовни грижи.
Тя разказва за среща с мъж, носещ мрежа и клетка, когото забелязала да обикаля в централната част на Варна. Споделя подозренията си, че в града може да има хора, които улавят котки, които са част от садистични продукции.
За двете жени най-тежкото е усещането за несигурност.
Защото не знаят кое животно ще изчезне следващо. Не знаят дали ранената котка, която вчера са лекували, ще се появи отново. Не знаят дали утре сутринта ще открият поредното тяло.
И не знаят дали някога ще получат отговор кой стои зад предполагаемите посегателства.
Ако някой е способен на такава жестокост, защо остава незабелязан?
Има нещо дълбоко смущаващо в тези истории.
Не само заради описаните наранявания, а заради мястото, на което се случват.
Не говорим за отдалечена местност, скрита от човешки поглед. Говорим за центъра на Варна. За квартал, в който има жилищни сгради, магазини, заведения, охранителни камери и постоянен поток от хора.
В тази среда жени разказват, че в продължение на години се натъкват на тежко пострадали животни.
Ако дори част от описаните случаи се окажат умишлени посегателства, това би означавало, че жестокостта се проявява не някъде далеч, а непосредствено до домовете ни.
И тук въпросът вече не е само за защитата на животните.
Той е за сигурността, за отношението към беззащитните и за способността на институциите да реагират, преди следващият инцидент да се случи.
Кой ще провери какво се случва в Гръцката махала?
От разказите става ясно, че са подавани сигнали до полицията и на телефон 112. Жените твърдят, че разполагат със снимки и че около част от местата има видеонаблюдение.
Това налага няколко конкретни въпроса към компетентните институции.
Колко сигнала за убити, осакатени или отровени животни са регистрирани в района на Гръцката махала през последните три години? Извършвани ли са проверки? Назначавани ли са ветеринарномедицински експертизи? Изисквани ли са записи от камери? Има ли установени извършители или образувани досъдебни производства?
Необходимо е да се изясни и дали отделните случаи са свързани, или става дума за различни инциденти с различни причини.
Защото предполагаемата жестокост към животни не е маловажен квартален проблем. Българското законодателство предвижда наказателна отговорност за определени форми на жестокост към гръбначни животни.
Но законът има значение само когато сигналите се проверяват, доказателствата се събират и установените нарушения получават адекватен отговор.
Това не е филм на ужасите. Това е нечий дом.
Гръцката махала продължава да бъде едно от красивите лица на Варна.
Туристите ще снимат сградите. Хората ще се разхождат по старите улици. Заведенията ще посрещат посетители. Градът ще живее обичайния си живот.
Но за жените, които ни разказаха тези истории, същите улици носят други спомени.
За животните, които са хранели с години и които внезапно са изчезнали.
За ветеринарните клиники, до които са тичали с ранени котки на ръце.
За находките, които не могат да изтрият от съзнанието си.
И за страха, че всичко може да се повтори.
Не е необходимо човек да обича котките, за да разбере колко тревожни са тези разкази. Достатъчно е да осъзнае, че никое живо същество не заслужава умишлена жестокост, а никой гражданин не би трябвало да приема подобен страх за нормална част от ежедневието си.
Въпросът вече не е само какво се е случило с животните в Гръцката махала.
Въпросът е дали Варна ще разбере кой и какво стои зад тези случаи, преди да се появи следващото пострадало животно.
The post Ужас в центъра на Варна: Обезглавени котки, осакатени животни и страх в Гръцката махала first appeared on СайтЪТ.



