Автор: Силвия Петрова

Бомбени заплахи срещу самолети и… хакнати хладилници. Какво свързва тези две на пръв поглед несъвместими понятия? Отговорът е: новата реалност на хибридните атаки в Европа. Дигиталните технологии напредват по-бързо от способността ни да ги защитаваме, а злонамерени хора и организации – от терористични групировки до враждебни държави – се възползват от всяка слабост. Как Европейският съюз отговаря на тези хибридни заплахи и ще успеят ли новите регулации като Директивата NIS2 и Актът за киберустойчивост да ни защитят?

В последно време европейската авиация е подложена на сериозен стрес-тест – поредици от фалшиви бомбени заплахи, изпратени по интернет, които предизвикаха хаос, закъснения и страх. Европейските разузнавателни служби и експертите по сигурност все по-често разглеждат тези инциденти не като изолирани хулигански прояви, а като координирана хибридна кампания. Рийс Джоунс – мениджър анализи в международната компания за авиационна сигурност Osprey, обясни за БНР трудностите при проследяването на тези атаки и връзката им с екстремистки идеологии:

„Аспект е поемането на отговорност от групата „Мъжка държава“ (Male State). Това твърдение привлече доста голямо медийно внимание. „Мъжка държава“ е позната като крайнодясна, женомразска екстремистка група от онлайн общност на мъжки активисти с руски произход. И макар тази група да отрече участие, е напълно възможно онези, които поеха отговорност, да са техни приемници, отцепническа група или изкуствено създадена клетка единствено за целите на тази кампания – с цел да ѝ придадат известна достоверност. Има много леснодостъпни, евтини, а понякога и напълно безплатни инструменти за повишаване на киберсигурността на стандартен лаптоп или телефон, с които комуникациите могат да бъдат маскирани – като VPN мрежи. Тази следа със сигурност подсилва оценката, че това е част от руската хибридна кампания, макар да нямаме официално потвърждение от европейска разузнавателна служба.“

Хибридната война обаче не се води само срещу стратегически обекти като летища. Тя може да засегне и кварталния супермаркет. Киберекспертът Ангел Астаков обяснява как една хладилна витрина в супермаркет може да бъде хакната като част от кибератака и температурата в нея да се вдигне до 50 градуса – нещо, което се случи във Франция:

„Всеки един индустриален фризер или хладилник си има вградени малки електрически нагреватели, които служат за автоматизиране на процеса по размразяване. Основният проблем е, че тези витрини ги монтират обикновени монтажници, които не са IT специалисти. И в тази връзка паролите са дефолтни, примерно админ-админ, за да им улеснява процеса дистанционно. Хакерите, които са влезли, са прихванали паролата, свързали са се към самите хладилни витрини и вместо това реле да работи 10-15 минути, те са го оставили да работи часове. При което температурата се е вдигнала до 50-60 градуса. Във Франция дори има и случаи на пожари.“

Улеснява ли изкуственият интелект работата на киберпрестъпниците?

„Това вече влиза и в регламента на AI Акта на Европейския съюз. При атаките във Франция, френското правителство излезе с позиция – това е била иранска, терористична атака. Докато Европа търси облекчаване и оптимизация на своите процеси, има хора и страни, които искат да се възползват от тази уязвимост. Дори и производител да направи един уред максимално сигурен, ако монтажникът го настрои, като пренебрегне изискванията, защитата се обезсмисля. Ние не можем да разчитаме, че чиновниците в Брюксел ще ни свършат цялата работа. Трябва да си изградим лична култура, да се научим най-малкото да си сменяме паролите на умните устройства.“

Въпреки личната отговорност, Брюксел предприема безпрецедентни законодателни стъпки. Новите европейски правила – Директивата NIS2 и Законодателният акт за киберустойчивост (Cyber Resilience Act) – целят да защитят както критичната инфраструктура, така и умните устройства. Попитах експерта по ИТ право проф. Георги Димитров достатъчно ефективни ли са тези закони, за да спрат масирани атаки?

„Нека сме честни, никой закон не спира хакер. Още по-малко хакер, зад който стои държава. Един закон обаче може да направи атаката по-трудна и по-скъпа. Точно това целят двата акта – Cyber Resilience Act и NIS2, които задължават болници, енергийни дружества, банки, транспортни компании да управляват киберриска си. Актът за киберустойчивост пък се занимава с устройствата. Сигурността трябва да е заложена още при проектирането. Слабото място не са текстовете, проблемът е прилагането. Примерно България въведе NIS2 с близо година и половина закъснение.“

Как обаче Европейският съюз на практика ще наложи тези строги правила на глобални технологични гиганти и производители от Азия, чиято техника залива пазара ни?

„Европа е пазар с около 500 милиона потребители. Ако иска някоя компания да продава на европейския пазар, тя трябва да спазва европейските изисквания, независимо къде е заводът ѝ. Ако производителят е далеч и недосегаем, отговорността пада върху вносителя или търговеца в Европа. Надзорните органи могат да наредят продуктът да бъде спрян от продажба или изтеглен.“

Санкциите за нарушителите са сурови и вече засягат пряко ръководителите на компаниите, които допуснат пробив, допълва проф. Димитров:

„На първо място са глобите. До 10 милиона евро или 2% от оборота за операторите на съществени услуги. Втората последица са мерките, които болят повече от глобата – забрана за продажба и най-вече личната отговорност за управителите. Новите европейски правила за отговорност за дефектни стоки вече обхващат и софтуера – липсата на обновление за сигурност може да се счита за дефект. Киберсигурността престава да е само технически въпрос и става въпрос за управленска отговорност.“

За да заработят тези правила обаче, държавите членки трябва да разполагат с реална експертиза:

„Без наличието на силен държавен орган не може държавата да има адекватна политика. Не говорим за формално възлагане, а за изграждане на истински капацитет от експерти, които да могат адекватно да анализират данните. И това не е просто формално, то трябва да е истинско, а за да е истинско, държавният орган трябва да има истински надзор и контрол.“

Тази нова реалност изисква обединение на европейско ниво. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече призова за разработването на специализиран протокол за бърза реакция при хибридни ситуации, подчертавайки че сигурността е обща отговорност:

„За съжаление днес хибридните и кибератаките, чуждестранната намеса и дезинформацията се превръщат в редовно явление. Държавите членки, които са изправени пред подобни заплахи, трябва да могат да разчитат на европейската солидарност. И точно затова смятам, че Европа трябва да разработи протокол за подобни хибридни ситуации. Той би позволил бърза мобилизация на всички налични инструменти на ЕС, защото в крайна сметка възпирането е най-добрата стратегия за запазване на мира.“

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.

Материалът За състоянието на киберсигурността в ЕС е публикуван за пръв път на Под Тепето - Новини Пловдив.