Авторът свързва бюджетните дефицити с демография, неактивност и раздута администрация.
Дебатите за държавния бюджет отново се водят като политическа война, а не като разговор за числа и приоритети. Такава теза развива журналистът Паун Цонев в коментар, публикуван за ПИК и „Ретро“.
В текста се твърди, че в разгара на бюджетните спорове служебният министър-председател Гълъб Донев е „влязъл“ в темата с почти 9 млрд. лв. външен заем, представен като ход за стабилизиране на плащанията. Авторът добавя, че опоненти на подобен подход напомнят за риска от зависимост от заеми, като правят паралели с примери като Гърция и Кипър.
НСИ: 6,4 млн. население и 3,7 млн. в трудоспособна възраст
Като опора за аргументите си авторът се позовава на данни на Националния статистически институт (НСИ). Според цитираното в коментара за 2026 г. населението на България е 6 400 000 души, а хората в трудоспособна възраст са 3 700 000. Тези хора, по логиката на текста, трябва да формират брутния вътрешен продукт и чрез данъците да пълнят бюджета.
След това в коментара са посочени групи, които според автора намаляват броя на реално работещите. Сред тях са около 1 000 000 икономически неактивни, 153 000 безработни, както и още около 100 000, които според текста не са се регистрирали в бюрата по труда. Посочено е и число за публичния сектор, като авторът пише, че 560 000 разчитат на държавни заплати.
Спорни изводи за реално работещите и „тайната“ на бюджета
На база на тези числа и допълнителни твърдения авторът стига до заключение, че от 3,7 млн. трудоспособни само около 600 000 са напълно икономически активни и продуктивни. В текста това се представя като обяснение защо „вечно няма пари“ и защо работодатели говорят за недостиг на работна ръка.
Коментарът включва и други данни и сравнения. За ромската общност авторът посочва, че според НСИ е около 400 000, а според изследвания на БАН е около 800 000. В текста се твърди още, че 90% от трудоспособните роми са неграмотни, както и че по данни на НСИ има 790 000 инвалиди с валидни ТЕЛК решения. Посочено е и твърдение, приписано на Световната здравна организация, за 200 000–350 000 алкохолици, които консумират средно по 11 литра чист алкохол годишно.
Администрация, полиция и служебни коли като „екстри“
Авторът насочва критика и към държавната администрация. В коментара се твърди, че у нас има около 100 000 чиновници, директно заети в администрацията. Дадено е сравнение с Чехия, където според текста директно заетите са 39 000, при почти двойно по-голямо население.
Като допълнителни примери са посочени твърдения, че България е първа в ЕС по брой полицаи и прокурори на глава от населението, както и че полицията е три пъти по-голяма от армията. В частта за политическата система авторът пише, че страната е сред първите по брой депутати на глава от населението и дава сравнение за субсидиите: 4 евро на глас за партии над 1% у нас срещу 50 евроцента в Германия.
Коментарът твърди още, че България разполага с около 5000 служебни държавни автомобила и около 1000 шофьори, което по сметки на автора струва между 170 и 200 млн. евро годишно.
В края на текста Паун Цонев дава лични примери от работата си в БНТ и в Държавна агенция „Архиви“, за да илюстрира тезата си за раздутите структури и ограничените реформи. Заключението му е, че бюджетът е симптом, а не основният проблем, и че държавата се „самоизяжда“.

