Повредени мости, разрушени сгради, изгорели автомобили и магазини, чиито имена днес служат като ориентири за нови атаки – това посреща американското разузнаващо лице Сара при пътуването ѝ из Краматорск, разказва унгарският журналист  Болдизар Гьори в своя статия за CEPA (Център за анализ на европейската политика). Той отбелязва, че Сара е американка, която понастоящем служи във военното разузнаване на Украйна. Двамата заедно пътуват през стратегическите градове-крепости Краматорск и съседния Славянск. „Тези градове имат ключово значение за основната цел на Владимир Путин – завземането на Донбас, който обхваща Луганска и Донецка област в Източна Украйна“, се посочва в статията. Гьори подчертава, че руският диктатор нееднократно е приканвал американски посредници да убедят Киев да се откаже от тези земи, което с право може да бъде определено като точка № 1 в списъка с искания на Кремъл. Към момента малка част от Луганска област и около 25% от територията на Донецка област все още остават под украински контрол, като сред тях са именно Краматорск и Славянск – двата най-големи града в региона. „В миналото във всеки от тях живееха по няколко стотин хиляди души. Две години по-късно ситуацията е коренно различна“, констатира Сара. По нейни приблизителни оценки към днешна дата населението на Славянск е едва около 20 000 души, а на Краматорск – приблизително 28 000, като само от Славянск всяка седмица официално евакуират между 200 и 300 души. В материала се припомня, че битките за тези населени места се водят още от 2014 година. През април същата година те бяха превзети от поддържани от Русия формирования, но три месеца по-късно украинската армия си ги върна. Впоследствие те станаха мишена и в рамките на мащабното руско нападение, като оттогава цивилното население е подложено на непрекъснат терор от страна на Москва. Журналистът припомня и трагичния инцидент от 8 октомври 2026 година, когато при удар в Краматорск загинаха 33 пътници в автобус. Според наблюденията на Сара украинските военни може и да успеят да защитят градовете от руско превземане, но истинският въпрос е дали дотогава ще останат здрави сгради, които изобщо да бъдат отбранявани. Двете селища са доста засегнати от жестоките руски обстрели, насочени както срещу жилищните квартали, така и срещу критичната инфраструктура – електросети, водопровод и отопление, които са жизненоважни за оцеляването през зимните месеци. Общинска цистерна с вода обикаля из улиците, сигнализирайки за пристигането си със звънец, а местните жители слизат с туби, за да си напълнят вода за домовете. „Опитайте се да обясните на един 80-годишен човек, който живее с пенсия от 80 долара на месец, че трябва да си събере багажа и да си намери ново жилище другаде“, обяснява Сара, описвайки безизходното положение на хората, които просто нямат финансовата възможност да се преселят на сигурно място. „Мислех, че след Харков съм видяла всичко що се отнася до разрушенията“, споделя тя, но преживяното в Донецка област напълно е променило представите ѝ. Гьори разказва, че Сара е пристигнала в Украйна, за да отразява бежанската криза като цивилен журналист, преди самата тя да вземе решение да се присъедини към редиците на украинските въоръжени сили. Докато пътуват из Краматорск, погледът ѝ непрекъснато се мести от пътя към небето и наранените фасади на сградите. Те подминават дори църква, в която е била организирана разздажба на хуманитарна помощ, преди тя също да бъде срината от руска ракета.