Заместник-председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Радомир Чолаков секторните анализи на КЗК, включително тези в областта на фармацията и хранително-вкусовата промишленост. Той уточни, че числото осем се отнася до картелите, които комисията разследва. „Цифрата 8 идва от 8 картела, които разследваме. Иначе правим секторен анализ в сферата на фармацията, на доставката на лекарства“, обясни той. По думите му комисията вече е предприела действия за регулиране на определени практики при доставката на лекарства, без да изчаква окончателното приключване на секторния анализ. Като пример той посочи сътрудничеството с германската компания „Фьоникс Фарма“, която е сред големите доставчици на лекарства в Европа. Според него при проверката е било установено господстващо положение на компанията при определени лекарства и в определени сфери на доставката им. „Попитахме внимателно: „Какво ще кажете да направим една регулация?“ Те разговаряха с ръководството си в Германия и на третия ден казаха: „Да, разбира се, съгласни сме“, разказа той в сутрешния блок на bTV. Чолаков определи постигнатото като важна промяна в регулацията на лекарствения пазар. „Това, което се случи там, според мен е една малка революция, защото благодарение на сътрудничеството ни с немската компания „Фьоникс Фарма“, ние в момента наложихме принципа, че всеки, който има ексклузивно лекарство, доставчик на лекарство, има ексклузивно, което няма заместител, е в господстващо положение по дефиниция и подлежи на регулация.“ Той обясни, че това ще ограничи възможността доставчик, който разполага с ексклузивно лекарство, да го предоставя само на аптеките от собствената си верига. „Това означава, че ще трябва да има правила, в които такива редки лекарства ще се разпределят равномерно, така че да стигат до крайния пациент. Лекарството ще бъде свързано с крайния пациент.“ По думите му целта е да се гарантира по-добър достъп до лекарствени продукти за пациентите. Заместник-председателят на КЗК посочи и няколко структурни проблема във фармацевтичния сектор, по които комисията комуникира с Министерството на здравеопазването. Сред тях са достъпът до лекарства, паралелният износ и необходимостта от регулация на аптечните вериги. „Става дума за паралелния износ, който очевидно беше проблем в определени сфери, ще трябва да се прекрати или да се намали до минимум, така че да бъдат задоволени първо българските пациенти, пък след това да се изнасят, ако има някакви излишъци. Разбира се, структурният проблем с аптечните вериги, които са допуснати и които по някакъв начин ще трябва да има регулация там“, заяви той.   Разследват се осем картела, три случая са изпратени до ЕК По отношение на разследваните картели Чолаков заяви, че комисията вече е установила осем случая, по които работи, а три са изпратени до Европейската комисия (ЕК). Той посочи, че част от проверките са свързани с обществени поръчки, включително за болнични храни, IT оборудване за службите и обучение на общински служители със средства от Европейския съюз: „Ние сме установили за момента осем картела. Това става дума за болничните храни. Там имаме три твърдения за нарушения.“ Според него обществените поръчки са сред сферите, в които картелните споразумения могат да бъдат установени сравнително лесно. „Знаете ли, между другото, картелите се оказва, че много лесно се доказват през обществените поръчки. Защото в обществените поръчки много ясно се вижда, ако има договорка между участниците“, обясни той. Чолаков даде пример и за сътрудничеството между КЗК и други държавни институции. „И между другото, тук трябва да кажа пак една добра дума за сътрудничеството между органите, защото ние два от тези картели започнахме да ги разследваме и сме на път да ги установим с актове, благодарение на единия на ГДБОП.“ Единият случай е свързан със сигнал от ГДБОП за евентуален картел при доставката на IT оборудване за службите. Другият е за обучение на общински служители със средства от Европейския съюз. По думите му до момента три от случаите са изпратени до Европейската комисия. Той уточни, че санкцията при картелите също може да достигне 10% от оборота. „Универсалната санкция е 10% от оборота. Това е универсалната санкция. И при картелите, да“, посочи той. „Инвестиционният климат е лош, когато законите не се спазват“ На въпрос дали проблемът, довел до рекордната санкция към "Кауфланд" е в законодателството и дали то е позволявало натиск върху производители и доставчици, Чолаков посочи, че до тази година в Закона за защита на конкуренцията са липсвали някои разпоредби, които съществуват в западноевропейските законодателства. „Истината е, че в нашия Закон за защита на конкуренцията до тази година бяха пропуснати някои разпоредби, които ги има в западните закони. Интересно е, че той, айде не да кажа осакатен, но малко по-пестеливо регулира някои въпроси, които по друг начин се регулират в Германия. И това дава възможност за обикаляне“, коментира той. По думите му през миналата и тази година законът е бил променян, като част от съществуващите пропуски вече са отстранени. Той отхвърли и опасенията, че санкциите могат да влошат инвестиционния климат в България. „Искам да кажа и нещо за инвестиционния климат. Инвестиционният климат е лош, когато в ЕС не се спазват законите или не се прилагат правилно. Няма такъв вариант инвестиционният климат да се влоши, защото законите действат.“ Според него именно непредсказуемата правна среда е сред основните проблеми пред чуждестранните инвеститори в България. „Аз, между другото, трябва да ви кажа, че преди години една от чуждестранните търговски камари беше правила изследване за кои са проблемите на чуждите инвеститори в България и на първо място беше непредсказуема правна среда. Непредсказуема. Ние я правим предсказуема в момента.“   Рекордната глоба за „Кауфланд“ В края на интервюто заместник-председателят на КЗК се върна към санкцията от близо 76 милиона евро, наложена на „Кауфланд“, и обясни каква е целта на наказанието. По думите му комисията не цели да налага глоби, а да гарантира спазването на закона и въвеждането на добри търговски практики. „Вижте, много пъти беше казано, искаме, защото беше попитано каква е целта на тази санкция. Ние сме регулатор. Ние не искаме да налагаме глоби. Разбирате ли? Целта на тази санкция е да се каже: хора, спазвайте закона така, както се спазва в другите държави.“ Той подчерта, че очакванията към европейските инвеститори не се изчерпват само с вложените в България капитали. „Искаме от европейските, особено от инвеститорите от европейските страни, от Европейския съюз, освен да влагат в България капитали, да водят със себе си добри практики, ноу-хау и почтено отношение към закона, такова, каквото е в останалите страни. Това искаме.“ Според него санкцията трябва да има възпиращ ефект и да доведе до промяна в практиките на търговската верига, а не да бъде възприемана като политически натиск или атака срещу чуждестранен инвеститор.