Инфлационният натиск през последната година се формира основно извън търговските обекти за хранителни стоки, като най-сериозно влияние оказват транспортните разходи, енергията и услугите, докато поскъпването на храните остава ограничено и концентрирано предимно при пресните плодове и зеленчуци. Това показват данни от Асоциация „Активни потребители“.
Според изчисления от Индекса на цените на храните във веригите, разработен от организацията, за периода между ноември 2025 г. и октомври 2026 г. цените на храните и безалкохолните напитки са се увеличили средно с 1,66%. Анализът обхваща 73 категории хранителни продукти и безалкохолни напитки, проследявани в 72 търговски вериги. За същия период отчетената от Националния статистически институт обща инфлация по индекса на потребителските цени достига приблизително 5,7%.
Данните показват, че храните и безалкохолните напитки имат сравнително ограничен принос към общото поскъпване, формирайки около 8% от общата инфлация. Когато към тях се добавят алкохолните изделия и тютюневите продукти, делът им достига приблизително 15%. Най-голямо влияние върху инфлационните процеси има транспортният сектор, който формира 54% от общото поскъпване, следван от разходите за жилище, вода, електроенергия и горива с 16%, както и от ресторантите и хотелите с 12%.
Анализът сочи още, че ръстът на цените в магазинната мрежа е концентриран в ограничен брой стоки. Средно 12-те наблюдавани вида пресни плодове и зеленчуци са поскъпнали с 8,1%, докато останалите 61 вида храни и безалкохолни напитки са отчели минимално увеличение от едва 0,4%.
Сред продуктите с най-сериозен ръст на цените се открояват бялото зеле, което е поскъпнало с 33,2%, доматите с 26,5% и морковите с 25,6%. В същото време най-голям спад е отчетен при лимоните, които са поевтинели с 14,5%, както и при кравето масло, чиято цена е намаляла с 13,4%.
През януари 2026 г., когато България въведе еврото, индексът регистрира увеличение на цените на храните във веригите от 1,85%. Според анализа обаче до март приблизително три четвърти от това първоначално повишение вече са били компенсирани.
Сравнението между отделните търговски вериги показва, че от общо 44 наблюдавани компании, при 37 е отчетено поскъпване, а при 7 – поевтиняване. Типичната търговска верига е станала средно с 2,1% по-скъпа, докато при големите вериги изменението варира между минус 4,4% и плюс 4,0%.
„Данните показват, че храните не са основната причина за инфлацията тази година. Но тези данни съществуват само защото веригите са длъжни да показват цените си. От 9 август прагът за това задължение е пет пъти по-висок и много търговци спряха да подават цени. Прозрачността трябва да стане постоянна“, заявява Богомил Николов, изпълнителен директор на БНААП.
От 9 август 2026 г. ежедневното публикуване на цените е задължително единствено за търговци с годишен оборот над 25 милиона евро. В резултат броят на веригите, които предоставят ценови данни, е намалял значително – от приблизително 211 на ден през август до едва 66 в началото на ноември.
От Асоциация „Активни потребители“ предлагат изискването за публикуване на цените да се превърне в постоянна практика. Организацията настоява прагът за задължително участие да бъде върнат към ниво от около 5 милиона евро оборот, като за по-малките търговци бъде предвиден облекчен режим. Сред предложенията са още Комисията за защита на потребителите да публикува месечен индекс на цените по вериги, архивът с ценовата информация да бъде публично достъпен и да се поддържа като актуален набор от отворени данни.
