Четири попадения в шест мача - това е равносметката на България от кампанията в Лигата на нациите. Цифрата сама по себе си е достатъчно красноречива, но зад нея се крие по-сериозен проблем от обикновената липса на късмет пред гола. България изпитва трудности в цялостното изграждане на интересни офанзивни действия, а това води и до липса на реални голови ситуации.  Националният отбор има огромен проблем в офанзивен план Не е нужно да гледаме статистиката, за да разберем, че "лъвовете" изпитват огромни проблеми пред гола. Но тъй като данните от нея често обрисуват голямата картина, трябва да споменем, че в шестте си срещи България отправи общо 69 удара, но само 21 от тях бяха точни. Това означава, че едва около 30% от опитите са намерили очертанията на противниковата врата. Средно тимът е реализирал по 0,67 гола на мач - твърде ниска продуктивност за отбор, който иска да се бори за изкачване в по-горна дивизия. Или поне такива бяха първоначалните изказвания на бившия селекционер Александър Димитров.  Още: Срам, срам, срам: България "удари" невиждано дъно, думите не могат да опишат докрай ситуацията при "лъвовете" Още по-показателно е разпределението на попаденията. България се разписа два пъти срещу Люксембург при победата с 2:0, веднъж при загубата с 1:2 от същия съперник и веднъж в последния двубой с Естония. Срещу Исландия националите не успяха да отбележат нито веднъж в двата мача, а нулевото равенство с Естония също показа колко трудно отборът намира път към гола срещу добре организирана защита. Тук се откроява и един от основните проблеми, за когото говорим не от вчера или днес - липсата на достатъчно разнообразие в нападение. Когато съперникът затвори пространствата и ограничи възможностите за бързи атаки, България трудно намира алтернативен начин да стигне до опасност. Не е достатъчно да се разчита на индивидуални пробиви или на отделни добри отигравания. Необходима е по-добра връзка между халфовата линия и нападателите, повече движение без топка и по-качествено използване на фланговете. Но това идва с възможността да се използват добре развити играчи, каквито огромното текучество на повикани в тима през последните години доказва, че нямаме. Родният тим често прибягва до центрирания в наказателното поле на съперниците, но освен Атанас Илиев, тимът не разполага с друг играч, който да бъде достатъчно добре сложен физически, за да бъде успешен подобен подход. И логично - той не се оказва такъв, след като и огромна част от тези опити не са достатъчно добре технически изпълнени. Разбира се, не можем да пренебрегваме и индивидуалната отговорност на футболистите в последната третина. Липсата на точност при завършващия удар е част от проблема, но тя не обяснява всичко. Когато отборът не създава достатъчно чисти положения, дори добрият нападател трудно може да компенсира недостатъците. В крайна сметка кампанията в Лигата на нациите остави България с четири отбелязани гола и сериозни въпросителни относно класата на тима в атака. На хартия хора като Кристиян Балов, Здравко Димитров, Лукас Петков и Светослав Ковачев разполагат с нужната техника и скорост, за да осигуряват предимство на "лъвовете" по фланговете. На практика обаче ставаме свидетели на абсолютната безпомощност и безпътица пред вратата на съперници, които преди време побеждавахме още "от съблекалнята".  Още: Ударихме дъното с Гонзо: Абсолютен антирекорд за България след рекордна загуба