По случай 1 ноември – Деня на будителите, участниците в клуб „Журналист“ при СУ „В. Левски“ взеха интервюта от представители на три поколения будители – хора, които в техните очи продължават традицията да формират личности, да пазят ценности и да подкрепят полета на въображението. Избраха поета Димитър Васин, учителката си по български език и литература Даниела Йорданова и десетокласничката Александра Сашева, президент на Интеракт клуб – Севлиево.

ЙОАНА КОВАЧЕВА,8б клас, клуб “Журналист” СУ”Васил Левски”
Разговор с известния поет и ръководител на литературния кабинет “Пеньо Пенев” при НЧ”Развитие” – 1870″ – Севлиево Димитър Васин.

– Господин Васин, на 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. Според Вас кои са будителите на нашето време и има ли значение на каква възраст са те?
– Всяко време си има своите будители. Има ги и нашето време. Та как без високо разтваряне на крилата ни? Как без красотата в очи и сърце? Без дух как? И то при всички възрасти. Как без обичта към България? Без любовта и взаимопомощта ни. Как?
Живея. Не попитах никого за пътя на безсмъртието. Мислех си единствено за пътя на живота. Аз – един от смъртните.
Това е. Път от Иван Вазов до Пеньо Пенев и Петя Дубарова. И до безброй сърца. А от гласа на Борис Христов, Борис Машалов до познатата Лили Иванова. От всеки миг е и помощта – най-великата при децата…
-Били сте учител, журналист и читалищен деятел, а днес сте член на Съюза на българските писатели и ръководител на литературния кабинет „Пеньо Пенев“. Кой етап от професионалния и творческия си път определяте като най-успешен и значим?
-Учител! От успешен по-успешен. В Балкана децата разлистиха пред очите ми безкрайното вълшебство на височините и красотата. Учеха ме на ред и дисциплина. За цял живот. После за цял живот откривах най-верните и необходими думи. Журналист! Пък и занизвах римуването им. Сърцето оставаше вярно на любовта. Исках да стигна до всяко сърце. До всеки човек!
Пътят беше издаването ми на книги. Път из цяла България. И така стигнах до Съюза на българските. Писатели…
– Започнали сте да пишете стихотворения зад гърба си имате над 30 книги, безброй отличия и постижения. Има ли човек, на когото дължите успеха си и искате да благодарите? Какво Ви е вдъхновявало?
-Надникнал съм света на 14 февруари 1944 година. Записали ме на 15 февруари. Страхували са да не посегна и се задавя един ден с вино. Сянката не люлеела рода ми – та затова. А аз, съвсем невръстен, взех та посегнах към книжка със стихове. Така и до днес е – отварям сърце и душа за поезията, вярвам в светлината на близки и приятели, търся въгленчето в човешко око. Начинът ми на живот е непоправим. Непоправим съм и аз – личи и от издадените ми досега 32 книги. Преминах през горещниците на дните си, усетих опората , поседнах на пладнището си, за да разбера, че малко е да се обичаме. Преди да ви прегърна, знам, че няма да изчезне нищо и сърцето ми завинаги ще си остане отключено и разжарено. Това е. Другото е по върховете насреща. Но Балканът ме е научил да не бързам и да изстрадвам до корен пътя към върха…
– Какво ще се случи с културата, националната памет и идентичността на България, ако загубим будителите сред нас?
-Няма и не може да загубим будителите. Има ли живот ще има и тях. Ще има поезия. Ще звучи музика. И ще се раждат нови височини. Във всичко. И младите ще бъдат предизвикани с тях…

Материалът Димитър Васин: “Няма и не може да загубим будителите. Има ли живот ще има и тях” е публикуван за пръв път на Новини от Севлиево - вестник Росица.