В провинциалния политически и икономически живот най-големите размествания рядко се случват с фанфари пред камерите на местните медии. Обикновено те остават грижливо заровени в сухите страници на държавните обявления и протоколите от сесиите на местния парламент, разчитайки на безразличието на обикновения данъкоплатец. Внимателен преглед на официалните издания на „Държавен вестник“ и актовете на Общинския съвет в Кюстендил обаче показва, че под повърхността на привиден застой текат мащабни процеси. Те засягат златни крайградски земи, преференциални енергийни коридори за частни инвеститори и управлението на ключов общински сграден фонд. Журналистическото разследване, по следите на което върви и регионалната мрежа на „Топ Преса“, изважда на светло пет възлови решения, които повдигат тежки въпроси за това кой всъщност печели от решенията на кметската и общинската администрация.

Най-шумният и потенциално взривоопасен казус идва от обнародваното в брой 84 на „Държавен вестник“ Решение № 1067 на Общинския съвет в Кюстендил. С него местната власт одобрява Подробен устройствен план за специализирано кабелно трасе с мощност 110 kV, което трябва да свърже бъдещ обект за съхранение на електрическа енергия в местността Жабокрътски рид с ключовата подстанция „Пауталия“. Бизнесът с индустриални батерии за ток в момента е най-горещият и доходоносен сектор в енергетиката заради огромните маржове при балансирането на енергийната система.

Скандалният детайл тук не е самата зелена технология, а административният чадър, под който се прокарва тя. Трасето за пренос на високото напрежение разсича както частни земеделски имоти на местни хора, така и ценна общинска частна собственост. Върхът на административното благоволение е записан черно на бяло: местният парламент гласува „предварително изпълнение“ на решението. По закон тази извънредна мярка се прилага единствено при неотложна опасност от непоправими щети за държавата или при застрашен висш обществен интерес. Как точно интересът на частна корпорация, трупаща мегавати за съхранение, се превърна в извънреден обществен интерес за кюстендилци, остава необяснено. Подобно светкавично прегазване на процедурите лишава засегнатите собственици от реален механизъм за обжалване и блокиране на строителството, а въпросът кои фигури стоят зад мегапроекта на Жабокрътски рид тепърва ще търси своите отговори пред обществеността.

Паралелно с големите енергийни амбиции, в тишината на крайградските зони се развиват и други любопитни схеми. В брой 86 на държавното издание лъсва Решение № 1059 на Общинския съвет, което прокарва 533-метров подземен електропровод в местността Нови лозя. Формалното основание е захранването на фотоволтаична централа с внушителната за мащабите на района мощност от 1 мегават. Пикантният нюанс тук се крие в локацията: огромните соларни панели няма да бъдат разположени върху класически промишлен терен, а „върху покрива на новопредвиден гараж“ в имот 41112.18.412. За всеки строителен инспектор и разследващ журналист комбинацията между „нов гараж“ и мощност от цял мегават звучи парадоксално. Мащабът на постройката, необходима да издържи подобно поле от панели, надхвърля представата за обикновен гараж и прилича повече на прикрит индустриален хангар, прокаран през облекчени процедури в зона, традиционно запазена за лозя и земеделски отдих.

В същия дух на прекрояване на общинската карта се движи и Решение № 861, обнародвано в брой 36 на „Държавен вестник“. С него общината променя Общия устройствен план в полза на частен инвеститор в местността Стрелбище край близкото село Грамаждано. Имот 17680.3.72 се преотрежда за „предимно производствени дейности“ с драстични параметри: плътност на застрояване до 80% и допустима височина на халетата до 10 метра. Превръщането на зелени и полупланински терени в тежки промишлени площадки под прозорците на селските къщи повдига остър въпрос за екологичната безопасност и чистотата на въздуха в котловината. Кой е благословеният предприемач, получил разрешение да вдигне десетметрови стени върху доскорошните земи край Грамаждано, и какво точно ще бълват бъдещите комини, кметството упорито премълчава.

На фона на тези енергийни и устройствени подаръци за стотици хиляди евро, социалните жестове на властта към обикновените хора изглеждат почти гротескно. В брой 103 на „Държавен вестник“ от 13 ноември 2026 г. гордо се съобщава за правителствено Постановление № 252, с което на Кюстендил се подхвърля целева сума от точно 7 845 евро за ученически стипендии. От общия национален пай от над 1,32 милиона евро за областния град са заделени едва трохи, които местната пропаганда вероятно ще опита да представи като колосална победа за младежта. Разделена между стотиците отличници в общинските училища, тази сума представлява символичен жест, който рязко контрастира с мащабите на ресурсите, пренасочвани към частни енергийни оператори през същото това време.

Последната брънка от тази институционална мозайка засяга най-уязвимата част от кюстендилци — хората, разчитащи на общински покрив над главата си. През лятото, с Решение № 1017, Общинският съвет за пореден път прекрои Наредбата за настаняване под наем и продажба на общински жилища. Зад сухите юридически термини в общинските регистри опитните наблюдатели виждат поредното пренаписване на критериите за това кой и на какви цени има право да придобие общински имот. Когато се променят правилата за продажба на жилищния фонд в момент, в който пазарът на имоти гори, подозренията за подготовка на изгодни приватизационни сделки за „наши хора“ стават неизбежни. Докато истински нуждаещите се чакат с години за общинска гарсониера, липсата на прозрачност при оценяването на апартаментите отваря врати за тиха разпродажба на градското имущество.

Всички тези паралелни процеси показват едно: Кюстендил е подложен на дълбоко икономическо преразпределение, в което обществените терени, електрическите подстанции и жилищният фонд се превръщат в разменна монета. Докато вниманието на обществото е притъпено от ежедневни битови неволи, решенията за Жабокрътски рид, Грамаждано и Нови лозя вече чертаят новите граници на частните владения. Разплитането на договорите и имената зад тези решения тепърва предстои, а местната власт ще трябва да даде ясен отговор на въпроса чии интереси брани — тези на своите граждани или на скрития капитал.

Материалът Скритите ходове в Кюстендил: Енергийни батерии с експресен статут, солари върху гаражи и тиха ревизия на общинските имоти е публикуван за пръв път на ТопПреса.