Когато държавната машина и големият инвестиционен капитал се съюзят в името на енергийния преход, индивидуалните интереси на местните собственици рядко намират място в официалните съобщения. Обикновено преобладава триумфалният тон за десетки милиони левове инвестиции, декарбонизация и нови зелени мощности. На територията на община Хаджидимово обаче този познат сценарий се натъкна на институционален и съдебен препъникамък. Одобреният подробен устройствен план за 110-киловолтов електропровод, проектиран да свърже мащабен 50-мегаватов соларен парк в село Блатска с националната електрическа мрежа, стана обект на оспорване пред Административния съд в Благоевград. В епицентъра на казуса застава Васил Кръстев Жингов от съседното село Копривлен, чиято жалба поставя под въпрос административната легитимност на градоустройствения акт, подписан от областния управител на Благоевград, и повдига фундаменталната тема за баланса между частната собственост и експанзията на възобновяемите енергийни източници.
Съдебната битка придоби публичност чрез официално обявление в брой 30 на „Държавен вестник“, където магистратите оповестиха образуването на административно дело № 2413/2025 г. Жалбата на Васил Жингов атакува директно Заповед № ОА-РР-358 от 8 октомври 2024 г., издадена от тогавашния областен управител, с която е утвърден парцеларният план за трасето на новия въздушен електропровод. Макар самият факт на съдебното оспорване по презумпция да не доказва незаконосъобразност на държавния акт, юридическият ход на Жингов засяга ключова артерия от мегапроекта. Без влязъл в сила подробен устройствен план за свързващата инфраструктура нито едно голямо енергийно съоръжение не може да въведе реално произведената мощност в системата на Електроенергийния системен оператор. Оспорването от страна на физическо лице показва, че на терен грасира сериозно напрежение сред местните земеделски стопани и собственици на земи, през чиито имоти е начертана въздушната линия.
Залозите зад делото, заведено от жителя на Копривлен, са внушителни. Разследване на „Топ Преса“ установи пълния мащаб на инвестиционния замисъл, стоящ зад обжалвания инфраструктурен коридор. В основата на проекта стои дружеството „Никан Агро“ ООД, което развива проект за изграждане на фотоволтаична централа върху територия от 550 декара в землището на село Блатска. Техническите параметри, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, предвиждат инсталирането на 80 638 монокристални фотоволтаични панела с обща пикова мощност от 50 мегавата. Проектът е разчетен за поетапно въвеждане в експлоатация – първоначална фаза от 20 мегавата и последващ модул от 30 мегавата, ведно със собствена повишаваща подстанция 33/110 kV. Според регулаторните доклади терените са изцяло собственост на дружеството, което още през февруари 2025 г. успява да финализира и договор за присъединяване със системния оператор.
За да стигне този ток до пазара обаче, дружеството се нуждае от трасе с дължина от точно 13,61 километра, което прекосява сложен релеф от землището на Блатска до подстанция „Гоце Делчев“ в района на село Борово. Документацията, внесена в Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград, показва, че въздушната линия 110 kV трябва да премине през множество поземлени имоти с различно предназначение – от частни ниви и пасища до водни обекти и горски масиви. По пътя на това линейно съоръжение проектът навлиза в директно съприкосновение със стотици граници на имоти, което именно генерира и обществената съпротива, олицетворена от Васил Жингов. Още през октомври 2023 г. екоинспекцията се произнася със свое Решение № БД-03-ПР/2024 г., че за обекта не е необходимо извършването на пълна оценка на въздействието върху околната среда, а в началото на 2025 г. инвеститорът е уведомен, че това становище вече е влязло в законова сила.
Въпреки съдебното висящо производство институционалната машина продължи да обслужва реализацията на проекта. На общинско ниво със Заповед № 34 от 25 февруари 2026 г. кметът на Хаджидимово учреди възмездно сервитутно право в полза на „Никан Агро“ за преминаване през общински и чужди имоти. Няколко месеца по-късно проектът получи и най-високата държавна благословия. На свое заседание на 17 юни 2026 г. Министерският съвет гласува решение, с което разпореди възмездното учредяване на безсрочен сервитут върху държавни горски територии в землищата на Хаджидимово и Блатска. Правителственият акт отвори държавния горски фонд за стъпките на носещите стълбове с площ до 100 квадратни метра всеки, предоставяйки ограничено вещно право за строителство и експлоатация на съоръжението. На този фон съдебното производство по жалбата на Жингов изглежда като изолиран опит на местен жител да защити правата си срещу административна координация от най-висок ранг.
Особено внимание заслужава и профилът на инвеститора, чийто проект се опитва да спре Васил Жингов. Корпоративната структура на „Никан Агро“ ООД, разкрита в официалното Решение № Л-824 на КЕВР за издаване на лицензия за производство на електрическа енергия, сочи сериозен международен бекграунд. Дружеството е с регистриран капитал от един милион лева, като мажоритарният дял от 52 на сто се контролира от германското дружество „Ейч Пи Холдинг ГмбХ“. Останалите 48 на сто от дяловия капитал са разпределени между български съдружници с дългогодишно присъствие в стопанския живот – управителя Асен Димитров Хаджитодоров с дял от 30%, Атанас Иванов Фурнаджиев с 12% и Димчо Славов Николов с 6%. Финансовата мощ и регулаторната подготовка на дружеството са безспорни, което прави съдебния сблъсък с местния гражданин класически пример за сблъсък между глобалните инвестиционни корпорации и местната общност.
Докато магистратите в Благоевград разглеждат делото по същество, пред инвестиционния процес остават редица отворени въпроси. Те касаят не само мотивите, с които Жингов оспорва заповедта на областния управител – дали става дума за нарушени процедури по уведомяване, занижени обезщетения за сервитутите или преминаване през стратегически земеделски парцели, – но и общата стойност на финансовите компенсации, изплатени на държавата и частните стопани. Независимо от крайния съдебен акт, инициативата на Васил Жингов доказа, че прокарването на мащабна зелена инфраструктура в граничните райони вече не може да се случва безпрепятствено по кабинетите на централната власт. Всяко пренебрегване на реалните граници и правата на собствениците рискува да превърне скъпоструващите соларни мегаватове в заложници на продължителни съдебни процедури.
Екипът на „Топ Преса“ поема категоричен ангажимент да доведе този заплетен казус докрай, поставяйки на преден план въпросите, които институциите упорито избягват. През следващите седмици нашата медия стартира мащабно собствено разследване, в рамките на което ще изискаме по официален път пълната документация от съда, Областната администрация и ресорните министерства. Няма да спрем дотук – ще потърсим отговори и от преките участници в инвестиционния процес, за да хвърлим пълна светлина върху механизмите, по които държавните лостове обслужват частни интереси за сметка на местните хора. Очаквайте скоро в поредица от ексклузивни материали конкретните факти, скрити зад параграфа на чиновническите решения. Призоваваме всеки, който разполага с документи, свидетелства или вътрешна информация по случая, да се свърже директно с редакцията ни на електронен адрес topmedia@abv.bg – пълната анонимност на източниците е гарантирана.
Материалът Един жител на Копривлен срещу 50 мегавата: Васил Жингов оспори пред съда трасето на мащабен соларен електропровод край Хаджидимово е публикуван за пръв път на ТопПреса.
