След атаки край Румъния и България Алиансът укрепва източния фланг.

НАТО ще разположи патрулни самолети за морско наблюдение, радари и дронове, за да укрепи източния си фланг в Черно море. Решението идва след серия атаки срещу товарни кораби близо до бреговете на Румъния и България, съобщава Ройтерс.

През миналия месец са регистрирани седем атаки срещу товарни кораби в района. Три дни след обявените мерки на НАТО, на 23 октомври, друг кораб е бил поразен непосредствено извън румънските териториални води. Миналата седмица гръцки контейнеровоз е бил потопен от морски дронове в изключителната икономическа зона на България.

Атаките и спорът кой стои зад тях

Според военни анализатори почти няма съмнение, че става дума за руски атаки. Компанията за сигурност на корабоплаването Амбри съобщава, че морският дрон, заснет във видеозапис от последното нападение, прилича на руски модел.

Старши изследователят в базирания в Лондон аналитичен център RUSI Сидхарт Каушал определя ситуацията като несъмнена ескалация.

Русия отрича да извършва атаки с дронове срещу съседите на Украйна. Москва твърди, че европейските правителства ескалират войната, като предоставят военна помощ на Киев.

Черноморският натиск върху НАТО и „червените линии“

Според директора на програмата за Черно море към базирания във Вашингтон Институт за Близкия изток Юлия Йожа, Русия се съобразява с нежеланието на Запада да допусне ескалация. По думите ѝ става дума за проверка на „червените линии“, при очакване, че Западът ще търси възможно най-ограничени мерки.

Представител на НАТО заявява, че руските действия, насочени към възпиране на съюзниците да подкрепят Украйна, са сериозна заплаха за сигурността. Той подчертава, че ангажиментът на Алианса да защитава всички свои членове, включително в Черноморския регион, остава непоколебим.

Същият представител посочва нуждата от икономически ефективни средства за противодействие на дронове. По думите му НАТО вече е поел ангажимент да инвестира над 40 млрд. долара в такива способности през следващите пет години.

Търговия, газ и рекорден ръст на ударите по кораби

За Румъния Черно море е ключов маршрут за търговията и район на офшорния проект Нептун Дийп. Очаква се проектът да превърне страната в най-големия производител на газ в Европейския съюз през следващата година. Ройтерс отбелязва, че през август морски дрон се е приближил до Нептун Дийп.

Букурещ е обвинил Русия в „системни“ атаки срещу граждански кораби, но се е въздържал да посочи извършителя на отделните нападения, като е посочил нуждата от съдебномедицински доказателства. София не е обвинила Русия, но е заявила, че някои от атаките изглежда са в нейна полза.

По данни на Томаш Алекса, старши анализатор в Амбри Аналитикс, Русия и Украйна са поразили общо 317 търговски и други плавателни съда в Черно и Азовско море между май и октомври. Това е над четири пъти повече спрямо 74-те кораба през предходните шест месеца.

Амбри съобщава, че през третото тримесечие Украйна е извършила 137 атаки срещу кораби, при 92 руски нападения. През октомври обаче Русия е поразила 38 плавателни съда срещу пет украински атаки.

Ройтерс посочва, че ръстът на атаките е парализирал важен маршрут за износ на зърно и петрол, използван от Русия и Украйна. Руски данни за износа сочат, че през септември Русия е изнесла 0,3 млн. тона зърно през Черно и Азовско море спрямо 4,74 млн. тона година по-рано.

Украйна е преустановила дейността на черноморските си пристанища в края на юли заради руските атаки, като е пренасочила товари към речни пристанища по Дунав и през румънския канал Сулина. Правителствени данни показват, че износът на зърно от украинските пристанища е спаднал до 0,81 млн. тона през септември спрямо 2,1 млн. тона година по-рано.

Военноморският анализатор и бивш високопоставен украински военноморски офицер Андрий Риженко заявява, че основната цел на Русия остава намаляването на тези обеми, а изпитването на реакцията на НАТО е второстепенна цел.

Миналата седмица, на фона на атаките, министрите на отбраната и началниците на въоръжените сили на Румъния, България и Турция са се срещнали в София, за да обсъдят ситуацията. Турция е използвала срещата, за да предупреди Русия и Украйна да не предприемат нови нападения. Анкара контролира преминаването на военни кораби през Босфора и Дарданелите по Конвенцията от Монтрьо.

Няколко държави, сред които Египет, Турция и Индия, настояват за морско примирие заради риска от последици при прекъсване на корабоплаването на фона на рязко поскъпване на горивата и зърното. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е заявил в събота, че международната подкрепа за ограничено примирие нараства. Русия е отхвърлила идеята с аргумента, че тя би осигурила временно облекчение за Киев.

Украинският президент Володимир Зеленски е предупредил, че фокусът върху дизеловото гориво измества темата за зърното. По думите му след месец или два може да се заговори за селскостопанска криза.