Новини
ЕК очаква по-висок растееж в ЕС и еврозоната през тази година и запазва прогнозата си за ръст от съответно 1,4 и 1,2 на сто за следващата

Европейската комисия (ЕК) прогнозира, че икономиката на Европейския съюз ще нарасне с 1,4 на сто както през 2026 г., така и през 2027 г., а през 2028 г. растежът ще се ускори до 1,5 на сто. За еврозоната очакванията са за ръст от 1,2 на сто през тази и следващата година и от 1,3 на сто през 2028 г. Икономиката на ЕС се представи по-добре от очакваното през първите три тримесечия на 2026 г. и ще продължи да расте въпреки по-трайния инфлационен натиск и по-строгите условия за финансиране, сочи есенната прогноза на Комисията, представена днес в Брюксел.
Спрямо пролетната си прогноза ЕК повишава очакването си за растежа през 2026 г. с 0,3 процентни пункта както за ЕС – от 1,1 на 1,4 на сто, така и за еврозоната – от 0,9 на 1,2 на сто. Прогнозите за 2027 г. остават без промяна – съответно 1,4 и 1,2 на сто.
За България ЕК очаква икономическият растеж да се забави от 2,7 на сто през 2026 г. до 2,1 на сто през 2027 г., средногодишната инфлация да се понижи от 4,6 до 3,9 на сто, а бюджетният дефицит временно да се свие от 5 до 4 на сто от БВП.
Потреблението и износът подкрепят растежа
Устойчивото потребление и рязкото възстановяване на износа на стоки подкрепиха европейската икономика през първите три тримесечия на годината. По-силният износ се отрази благоприятно на промишлеността, докато инвестициите останаха малко под очакванията. Възстановяването на износа през първото полугодие се дължеше в голяма степен на силното външно търсене на междинни стоки, използвани за изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект и електрификация. ЕК очаква износът на стоки да остане важен източник на растеж и през 2027 г. на фона на устойчивото разширяване на световната търговия.
По-високите разходи за живот продължават да ограничават реалните разполагаеми доходи на домакинствата. Според прогнозата растежът на частното потребление в ЕС ще се забави от 1,3 на сто през 2026 г. до 1,1 на сто през 2027 г., преди да се върне до 1,3 на сто през 2028 г. с отслабването на инфлацията.
Инвестициите ще нарастват с умерени темпове през целия прогнозен период. Високите лихви продължават да ограничават жилищното строителство, което се очаква да се свие още през 2026 г. и да се възстановява постепенно след това. Инфраструктурните инвестиции тази година са подкрепени от Механизма за възстановяване и устойчивост. От 2027 г. други европейски средства, включително по линия на кохезионната политика, ще компенсират част от отслабването на този ефект. Силното световно търсене подкрепя инвестициите в оборудване и нематериални активи въпреки продължаващата несигурност и по-строгите условия за финансиране.
Инфлацията в ЕС ще надхвърли 4 на сто около началото на 2027 г.
ЕК повиши спрямо пролетта прогнозата си за инфлацията през 2026 и 2027 г. За ЕС Комисията очаква средногодишна инфлация от 3,3 на сто през тази година и 3,2 на сто през следващата, преди тя да се забави до 2,3 на сто през 2028 г. За еврозоната прогнозата е съответно за 3,2, 3,1 и 2,1 на сто.
Годишната инфлация в еврозоната достигна 4 на сто през октомври. Комисията очаква инфлацията при енергията да отслабне през 2027 г., тъй като постепенното поевтиняване на горивата на дребно ще компенсира поскъпването на електроенергията и природния газ.
При храните ценовият ръст започна да се ускорява през октомври и според ЕК ще продължи да набира темп. Причините са забавеното отражение на по-високите разходи за енергия и торове върху крайните цени и щетите върху реколтата от екстремните метеорологични условия през лятото на 2026 г. Общата годишна инфлация в ЕС се очаква да достигне връх над 4 на сто между края на 2026 г. и началото на 2027 г., след което постепенно да се забави.
Заетостта расте по-бавно, но безработицата остава близо до рекордно ниските си равнища
Комисията очаква по-бавният ръст на заетостта все пак да доведе до около 800 000 допълнителни работни места в ЕС през 2026 г. Безработицата ще остане малко над 6 на сто, близо до историческия си минимум, а работната сила ще се увеличи слабо през прогнозния период.
Заплатите се очаква да нарастват малко по-бързо, отколкото ЕК предвиждаше през пролетта, и да изпреварват слабо инфлацията. Това ще позволи умерен ръст на реалните възнаграждения през прогнозния период.
По-високите лихвени разходи натоварват публичните финанси
Общият дефицит на сектор „Държавно управление“ в ЕС се очаква да нарасне осезаемо през 2026 г. заради увеличените разходи за отбрана и лихви, както и заради новите мерки за подпомагане на домакинствата и предприятията при високи цени на енергията.
ЕК очаква дефицитът да продължи да се увеличава слабо през 2027 и 2028 г., въпреки постепенното прекратяване на енергийните компенсации и леко ограничителната бюджетна политика на държавите членки като цяло. Разходите за лихви ще достигнат 2,4 на сто от БВП през 2028 г., най-високото равнище от повече от десетилетие. Съотношението на публичния дълг към БВП в ЕС се очаква да се повиши от 82,6 на сто през 2025 г. до 85,6 на сто през 2028 г.
Енергийните пазари, лихвите и изкуственият интелект остават източници на несигурност
Комисията свързва основните рискове пред прогнозата с развитието на продължаващите конфликти и отражението им върху световните енергийни пазари. Несигурността около търговската политика, евентуални сътресения на финансовите пазари и рисковете, свързани с технологиите, сигурността и климата, също могат да се отразят на растежа. По-високият дълг и влошаването на бюджетните салда ограничават възможността на държавите членки да реагират при нови икономически сътресения, а ново повишение на лихвите би увеличило натиска върху публичните финанси.
По-бързото внедряване на изкуствения интелект може да повиши производителността и да ускори растежа, но може да създаде затруднения на пазара на труда. Рязка корекция на високите борсови оценки също би могла да предизвика напрежение във финансовата система, посочва ЕК.
По-бързото задълбочаване на единния пазар, напредъкът по Съюза на спестяванията и инвестициите и опростяването на регулациите биха могли да подкрепят по-силен растеж. Ако тенденциите на енергийните пазари след края на октомври се задържат, инфлацията може да се окаже по-ниска, а растежът по-висок от прогнозираното. Намаляването на зависимостта от вносни изкопаеми горива също би направило европейската икономика по-устойчива на сътресения.
„През 2026 г. европейската икономика се представя по-добре от очакваното. Но не можем да приемаме това за даденост, нито да се задоволяваме само с устойчивостта ѝ“, заяви еврокомисарят по икономика и производителност Валдис Домбровскис. Той призова за укрепване на публичните финанси и конкурентоспособността, за да се създадат условия за по-силен дългосрочен растеж.
Прогнозата използва допускания за валутните курсове, лихвите и цените на суровините към 29 октомври 2026 г. За останалите данни, включително за мерките на правителствата, са взети предвид сведенията до 3 ноември включително. ЕК не залага промени в политиката, ако мерките не са обявени и подробно уточнени. Следващата икономическа прогноза на Комисията се очаква през май 2027 г.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗