Шокиращи кадри, разпространени днес, 17 ноември, в социалната мрежа Facebook, отново извадиха на показ един от най-дълбоките и болезнени проблеми на нашия регион. На видеото, заснето посред бял ден на ул. „Дунав“ в Гоце Делчев и публикувано в групата „Забелязано в Гоце Делчев“, се разиграва потресаваща сцена.

Кадрите показват жена, заобиколена от три деца на различна възраст и няколко натъпкани торби до бял контейнер за събиране на текстил. Докато възрастната жена и останалите деца суетливо обикалят и подават вещи, едно от децата,, буквално вкарва половината си тяло през тесния, шарнирен отвор на металното съоръжение, ровейки вътре. Сцената не само предизвиква възмущение, но крие и директен риск за живота, механизмът на тези контейнери е конструиран така, че да не позволява вадене на вещи отвън, и ако тежкият капак се затвори, излизането отвътре за едно дете може да се окаже изключително трудно.

В коментарите под публикацията жители на града твърдят, че жената и трите ѝ деца живеят в гърменския квартал „Кремиковци“.

Ние от „Топ Преса“ няма да наливаме масло в огъня с поредната порция емоционални подмятания или клишета от рода на „те имат нужда“ и „да им помогнем“. Напротив, ще зададем големия, неудобен и съществен въпрос, който институциите удобно заобикалят, а в коментарите никой не си зададе: Защо тези деца в работен и учебен ден не са на училище или на детска градина?

Какво казва законът и къде отиват парите на данъкоплатците?

В България правилата са ясни, поне на хартия. Съгласно Закона за предучилищното и училищното образование предучилищната подготовка е задължителна от 4-годишна възраст, а училищното образование е задължително до навършване на 16 години. Това означава, че ако децата от видеото са във възрастта, за която законът предвижда задължително образование, те трябва да бъдат обхванати от образователната система.

Още по-важен е финансовият аспект на въпроса, уреден в Закона за семейните помощи за деца:

 За да получава едно семейство месечни детски надбавки, трябва да бъдат изпълнени законовите условия, сред които е редовното посещение на задължителните подготвителни групи и училище. Законът предвижда прекратяване на месечните помощи при повече от 3 дни неизвинени отсъствия за децата в задължителна предучилищна група или повече от 5 неизвинени учебни часа за учениците в рамките на един месец, при условията и изключенията, предвидени в закона.

Държавните субсидии…

Всяко дете, записано в образователната система, участва при формирането на финансирането на съответната образователна институция съгласно приложимите стандарти и нормативни правила. Ако някъде има фиктивно записване, неправомерно отчитане на присъствия или злоупотреба с публични средства, това вече не е просто социален проблем, а въпрос за проверка от компетентните органи. Тук трябва да се направи и едно важно уточнение, записването на дете не означава автоматично получаване на отделна фиксирана субсидия за него. Финансирането се определя по нормативна методика.

Но въпросът остава: кой проверява дали децата действително посещават учебните заведения, в които са записани?

Тук опираме до темата за нагласите, отговорността и комфорта. Когато социалната система и липсата на реален контрол създават предпоставки част от семействата да останат трайно зависими от помощи, образованието рискува да загуби своята стойност в очите на родителите.

Училището не трябва да бъде просто административно условие за получаване на месечен превод. То трябва да бъде път към грамотност, професия, трудова реализация и самостоятелен живот.

А какъв пример получава едно дете, когато вместо да бъде в класната стая, се намира пред контейнер за събиране на дрехи?

Това не е обвинение срещу цяла общност. Не всички жители на квартал „Кремиковци“ (надяваме се) имат еднакъв начин на живот, еднакви възможности или еднакво отношение към образованието. Има семейства, които работят, изпращат децата си на училище и полагат усилия за тяхното бъдеще.

Но не можем да премълчаваме проблемите, свързани с образователното отпадане, неграмотността и недостатъчния контрол.

В България, институциите по веригата, дирекциите, отделите „Закрила на детето“ и екипите по Механизма за обхват, имат конкретни задължения. Те трябва да установяват децата извън образователната система, да проследяват посещаемостта и да предприемат действия при нарушения.

Необходимо е да се говори и за интеграцията, но с резултати, а не само с отчети

От години в България се влагат публични средства в програми за образователна интеграция, социално включване и подкрепа на уязвими групи. Целта на тези политики е ясна, децата да получат образование, родителите да намерят реализация, а семействата постепенно да постигнат по-голяма самостоятелност. И това е похвално.

Но интеграцията не може да бъде само и единстевно административен процес.

Тя не се измерва единствено с броя на проведените срещи, организираните кампании или усвоените средства. Измерва се с това колко деца посещават редовно училище, колко завършват образованието си, колко придобиват професия и колко успяват да намерят работа. Социалната помощ трябва да бъде подкрепа в труден момент, а не заместител на образованието и трудовата реализация.

Не може обществото постоянно да бъде поставяно в ролята на длъжник, докато изпълнението на законовите задължения остава на заден план. Нямаме нищо против ромската общност. Имаме против двойните стандарти, липсата на контрол и очакването някой друг винаги да бъде длъжен да решава проблемите.

Днес едно дете рискува живота си, пъхайки се в метален контейнер на ул. „Дунав“ в търсене на дрехи, вместо да държи молив или учебник. Утре то може да порасне без образование, без занаят и без перспектива, възпроизвеждайки същия модел на оцеляване. И докато държавата плаща, а институциите отчитат дейност, сметката в крайна сметка я плащаме всички ние.

Не искаме наказателна акция срещу една общност. Искаме работеща държава, еднакви правила за всички и реална отговорност. Защото не може постоянно да говорим за права, без да говорим за задължения. Не може да очакваме обществото да финансира социални политики, без да изисква отчетност и резултати.

Въпросът на „Топ Преса“ остава: ЗАЩО ТЕЗИ ДЕЦА НЕ СА В УЧИЛИЩЕ И КОЙ ЩЕ ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТТА, АКО СИСТЕМАТА ОТНОВО СЕ ОКАЖЕ РАБОТИЛА САМО НА ХАРТИЯ?

http://toppresa.com/wp-content/uploads/2026/11/AQMJej5CcQ1FDVnB8Ronp7LASkuYq9eB8TawKMx5zflR5mStYYP0pkOcO4tBqCunbSIwyz-kVFNFdeMcpI6cktGyKNoyTK-nLKxkHUL_gg.mp4

Материалът КОМЕНТАР НА „ТОП ПРЕСА“: СЛУЧАЯТ С ДЕТЕТО ОТ КРЕМИКОВЦИ, РОВЕЩО В КОНТЕЙНЕР ЗА ДРЕХИ В ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ! ДЕЦА ИЗВЪН КЛАСНАТА СТАЯ, РОДИТЕЛИ И СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ: КЪДЕ СВЪРШВА СОЦИАЛНАТА ПОДКРЕПА И ЗАПОЧВА ОТГОВОРНОСТТА? ВИДЕО е публикуван за пръв път на ТопПреса.