Публичната продан на имущество от Националната агенция за приходите рядко привлича вниманието извън тясно специализираните бюлетини за търгове, освен когато зад рутинните административни формулировки не започнат да прозират остри частни интереси, сложни семейни казуси и спорни действия по принудително събиране на държавни вземания. Точно такъв е случаят с продажбата на голям търговски обект на пъпа на Велинград, до чиито документи и съдебни развития стигна разследване на „Топ Преса“. Наглед тривиалната процедура по събиране на публични дългове повдига съществени икономически и юридически въпроси за сигурността на собствеността, практиката на данъчните власти да изнасят на тезгяха идеални части и правата на трети лица, озовали се в епицентъра на изпълнителни дела срещу техни близки.

Всичко започва официално на 25 февруари тази година, когато териториалната дирекция на НАП в Пловдив, чрез офиса си в Пазарджик, издава нарочно постановление за възлагане. С документа, обнародван в Държавен вестник седмици по-късно, купувачът Емил Александров Златков е обявен за собственик на точно една втора идеална част от масивен търговски имот с площ от 236 квадратни метра. Обектът се намира на партерния етаж на оживения централен булевард „Съединение“ номер 2 в курортния град и представлява апетитен актив за всяка търговска или банкова дейност. Сделката е оформена по силата на член 239 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Придобиването на половин имот обаче носи специфичен стопански и правен профил. В случая купувачът не получава реално обособени 118 квадратни метра, а процентно участие в съсобственост върху целия обект ведно със съответния дял от сградата и земята. Обикновено подобни придобивания крият висок ликвиден риск, освен ако купувачът няма предварително намерение да изкупи и останалата половина, да упражни натиск за съдебна делба или пък вече не разполага със силни позиции в обекта.

По данни на Търговския регистър имената на новия съсобственик съвпадат с тези на предприемач, развиващ търговска дейност в района на Сандански и Югозападна България, свързван с дружествата „Златкови и Сие“, „Завет-43“ и „Райчо и Емил“, както и със структури за потребителска защита. Докато бизнесът прави своите сметки обаче, на заден план избухва ожесточен спор за това дали държавата изобщо е имала право да продава точно тази половина.

Репортерска проверка на „Топ Преса“ в съдебните масиви установи, че сделката незабавно е станала обект на съдебна атака, която вади на светло неподозиран конфликт. Малко след проведения търг на 19 февруари и последвалия протокол за въвод във владение в началото на март, в Окръжния съд в Пазарджик постъпва искова молба от жена с инициали С. М. В. Тя атакува пряко легитимността на публичната продан, твърдейки пред магистратите, че длъжникът, срещу когото НАП е насочила изпълнителните си действия, всъщност не притежава спорната част от имота. Длъжникът в производството се оказва нейният съпруг, обозначен в актовете като К. С. В.

За да подкрепи претенцията си, ищцата вади тежка нотариална артилерия. Тя представя нотариален акт за придобиване на имота още от далечната 1999 година, както и вписан брачен договор от лятото на 2010 година. Според защитната линия на съпругата с въпросния брачен договор въпросната половина от магазина на бул. „Съединение“ е преминала в нейна персонална и изключителна собственост, което според нея би следвало да изключи имота от принудителното изпълнение за лични или служебни задължения на мъжа ѝ.

Случаят се заплита още по-сериозно от факта, че в хода на съдебната битка изплува по-старо наказателно дело срещу съпруга К. С. В. От данните по гражданския спор става ясно, че той е фигурирал като подсъдим по процес от общ характер в Пазарджик, стартирал през 2016 година, но през пролетта на 2022 година е бил изцяло оправдан с влязла в сила присъда. Позовавайки се на този факт, ищцата заявява, че продължава да търпи реални имуществени щети заради отминали обвинения и необосновани ревизионни претенции към съпруга си, въпреки че имотът от години е извън общия им брачен режим.Юридическата съдба на имота обаче среща сериозни процесуални препятствия. Първоинстанционният съд в Пазарджик първоначално прекратява производството по оспорването, намирайки го за процесуално недопустимо. Това налага намесата на Апелативния съд в Пловдив, който през юли издава определение номер 349. В него въззивните магистрати се спират подробно на деликатния баланс в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Законът съдържа нарочна защита за купувачите на публична продан, като предвижда, че те придобиват правата дори ако длъжникът не е бил действителен собственик, но същевременно оставя стриктно регламентиран прозорец за трети лица да доказват вещните си права чрез отрицателен или положителен установителен иск.

Икономическата логика зад подобни казуси показва колко уязвима може да бъде границата между законната защита на фискалния интерес и правата на гражданите. От една страна, приходната администрация е длъжна да събира безкомпромисно публичните задължения, особено когато разполага с данни за притежавани идеални части от длъжници. От друга страна, пренебрегването на регистрирани брачни договори и съсобственически спорове нерядко въвлича нищо неподозиращи купувачи в дългогодишни съдебни войни за делба и ревандикация.

Към днешна дата институционалната картина остава незавършена. За да бъде ясно дали НАП е допуснала административно надвишаване на правомощията или пък става дума за опит за спасяване на длъжническо имущество чрез постфактум прехвърляния, предстои да се проследят производствата пред по-горните съдебни инстанции, както и да се изяснят началната тръжна цена и произходът на самото публично задължение. Ясно е само едно – велинградският магазин на булевард „Съединение“ вече е навлязъл в дълга спирала на съдебна несигурност, където всяка следваща стъпка на новия съсобственик ще зависи от тълкуванието на магистратите за силата на брачните контракти пред държавния фиск.

Материалът Удар под тезгяха във Велинград: НАП разпродаде на парче златен търговски имот, бизнесмен от Сандански влезе във владение, а съпругата на длъжника скочи със скандален брачен договор е публикуван за пръв път на ТопПреса.