Докато Украйна преживява едни от най-критичните нощи от началото на конфликта, притисната между студа и опустошаването на собствената си енергийна мрежа, Писториус заявява, че „Германия вече не е в състояние да предоставя на Украйна системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, тъй като рискува да създаде критични пропуски в собствените си отбранителни способности“.
Но как така? Добрият Писториус не знаеше ли, че от всички оръжия, които доставяхме на Зеленски, руснаците ще направят палачинки? Не знаеше ли, че още по време на войната в Залива през 1991 г. „Пейтриът“ често се проваляха срещу остарелите съветски ракети „Скъд“, произлезли от германските V2 на Хитлер? И не знаеше ли, че за производството на „Пейтриът“ са необходими години и огромни суми пари?
Меланшон:„Ние не приемаме да се мисли за мир с териториални отстъпки в Украйна, без да се попита засегнатото население дали е съгласно. Кой има право да знае дали тези хора искат да бъдат украинци или руснаци?“
И ето, че все още се намира някой в Европа, който поставя условия? Знаеш ли на Путин какво му пука за тяхното „Ние не приемаме“?
Меланшон открива топлата вода. Това, което заявява, е именно онова, което направи населението на Крим чрез референдум, а Европа отхвърли, заявявайки, че въпросът бил манипулиран от руските окупатори.
Референдум поиска и Путин в Минските споразумения за Донбас, още преди 2022 г.
Когато Нетаняху изравни със земята Газа, със сигурност не попита палестинците дали са съгласни. А когато организираните и финансирани от ЦРУ превратаджии от Майдана взеха властта през 2014 г., убиваха хора, изгаряха ги живи и бомбардираха Донбас в продължение на осем години, попитаха ли се изобщо дали е редно да дадат възможност на това население да каже с кого иска да бъде?
И накрая, когато през 1945 г. войната приключи, триото Чърчил, Сталин и Рузвелт попита ли народите на коя страна искат да бъдат?
Къде живее Меланшон? В Страната на чудесата ли?
Докато продължават да ни разказват измислици, започнали с туморите в мозъка на Путин, а днес стигнали до руските хакери, които шпионират Таяни, разтопяват фризерите, отклоняват самолети, изпращат ни скакалци и ни докарват пъпки по задниците, ние продължаваме да си задаваме само един въпрос:
ЗАЩО?
Защо през 2022 г. Брюксел реши да се разори, да похарчи планини от нашите пари и да изпразни арсеналите ни, за да се превърне в защитник на свободата на украинците, докато не даваше пет пари за всички народи по света, които открай време са били нападани и избивани безнаказано?
Изведнъж ли стана романтичен и безкористен?
Общият им отговор, както и отговорът на техните поддръжници, е: „Защитаваме Украйна, защото е на нашите граници, а Русия иска да ни нападне“.
Значи така изглежда любовта към човешката свобода? Ако нападнатите са далеч, струват ли по-малко от онези, които са близо до нас?
И ако Русия наистина искаше да ни нападне, щеше ли да го прави, като напредва с по няколко метра на месец, както го прави през всичките тези години?
И ако Русия действително искаше да ни нападне, нямаше ли да е по-добре да разговаряме с нея, вместо сами да се обезсилваме, като прекъсваме търговските отношения, налагаме ѝ санкции и убиваме войниците ѝ?
Fausto Cotti
Metodi Metodiev
Материалът Критични нощи: И Брюксел вече не може… е публикуван за пръв път на Истината - Новинарският портал.