Новини
Националната реклама ще бъде съобразена с транспортния капацитет и реалното предлагане, заяви заместник-министърът на туризма Мариела Модева

Министерството на туризма ще съсредоточи националната туристическа реклама върху пазари, избрани според капацитета на транспортните връзки и туристическите услуги, които България може да предложи. Това заяви заместник-министърът на туризма проф. Мариела Модева на конференцията „Туризъм и транспортна свързаност. Визия, комуникация и реклама – фактори за устойчив растеж“. Местните децентрализирани рекламни кампании ще се съобразяват с конкретния туристически продукт и сезонността на всяка дестинация, а участието на бизнеса в определянето на местните приоритети се предвижда да стане задължително по закон, посочи тя.
Форумът се провежда в NV Tower в София. Организатор е Националният борд по туризъм с институционалното партньорство на Министерството на туризма.
Модева съобщи още, че се предвижда реформа в туристическия данък, обвързана с регистрова реформа и обхващане на краткосрочните настанявания - от типа "Еърбиенби" (Airbnb), в съответствие с европейски регламент. По думите ѝ целта е по-пълна отчетност, равни конкурентни условия и предпоставки за повече приходи в местните бюджети и те да се връщат в местната реклама, свързаността и събития с местно значение извън активния сезон.
Тя информира, че ще бъдат въведени ясни правила и срокове за кандидатстване за рекламно участие в събития с национално значение, а водещи критерии при оценката ще бъдат приносът за привличане на туристи, удължаването на престоя и дългосрочният имиджов ефект за страната.
Заместник-министърът се спря и на дигиталната трансформация и опознавателни турове, като отбеляза, че концепцията за национална реклама залага на съвременни онлайн канали и работа с блогъри, влогъри и инфлуенсъри. Въвеждат се по-високи изисквания към организираните турове за журналисти и създатели на съдържание и те трябва да създават разпознаваем разказ за българската култура, кухня, традиции и история, с фокус върху конкретното преживяване и дълготрайния рекламен ефект, отбеляза заместник-министърът.
По думите на Модева политическите участия и международните изложения ще се използват активно за провеждане на директни бизнес срещи между българския бранш и чуждестранни туроператори.
Въз основа на анализ на участията на България в около 20-25 изложения годишно ресурсът ще се концентрира върху най-ефективните и имиджово значими форуми, като участието ще се обвързва с рекламата и контактите преди и след изложението, за да има продължаващ резултат, каза Модева.
Пред журналисти Модева уточни, че в проектобюджета за 2027 г. за първи път са заложени значително повече средства за реклама - с 10 млн. евро повече спрямо досегашните нива. Средствата ще се разходват чрез целеви механизъм, който обвързва рекламата с транспортната свързаност. По думите ѝ очакваният общ бюджет на министерството е между 24 и 25 млн. евро. Тя посочи, че за първи път от създаването си ведомството разполага с проект за бюджет в такъв размер, който дава реални възможности за развитие на сектора.
Иван Грошев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на инкаминг агенциите, отбеляза, че българският туризъм често изостава спрямо конкурентите си в използването на данни, но предупреди да не се изпада в „измерващ фундаментализъм“ и да се запази възможността за визионерско виждане.
Той даде положителна оценка на прагматичния диалог, който Министерството на туризма води с бранша и с големи международни туроператори. Грошев посочи Албания като пример за успешно туристическо развитие благодарение на въздушната свързаност, като изтъкна, че летище Тирана обслужва 100 дестинации. Според него българският туристически продукт е конкурентен ценово и качествено, но изостава в транспортната свързаност, която освен туризма, подобрява и качеството на живот в градовете. Той отбелязва, че съвременните туристи търсят не просто директни полети, а удобни дни и часове.
С оглед на бюджета, Грошев смята, че средствата ще бъдат най-ефективно вложени в B2B реклама и съвместни кампании с партньори, тъй като на масовия потребителски пазар (B2C) България трудно може да се конкурира с огромните рекламни бюджети на Турция, Гърция и Испания.
Той прогнозира изключително динамичен last-minute сезон заради икономическата несигурност в Европа, както и тенденция към по-кратки пътувания с по-малък среден престой. В този контекст активната подкрепа за авиокомпаниите и туроператорите е критично важна, за да не съкратят програмите си при по-бавни ранни записвания, смята Грошев.
Акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, посочи, че оперното и балетното изкуство могат да бъдат водещи в привличането на туристи от цял свят. Посетителите на спектаклите на Софийската опера не само купуват билети, но ползват най-скъпите хотели, ресторанти и транспорт, а в почивните дни пътуват из страната, допринасяйки пряко за местната икономика, отбеляза той. По думите му чрез множеството летни спектакли на открито из цялата страна Софийската опера стимулира местния туризъм, разкриването на къщи за гости и подобряването на местната инфраструктура и хотелиерска база. Той се спря и на активността на Вагнеровата публика, като изтъкна, че Софийската опера привлича публика от над 15 държави. Карталов отбеляза, че досега операта сама е търсила контакти с туроператорите и призовава за по-тясно обединение с инкаминг агенциите и бизнеса. В заключение той заяви амбицията Вагнеровият фестивал в София да се утвърди като висок културен стандарт и европейска алтернатива на „Евровизия“, превръщайки българската столица в разпознаваем „Вагнеров град“ на картата на Европа.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗