Археологически разкопки в Новосибирска област разкриха погребение на близо четири хилядолетия, което може да пренапише историята на региона.

Според учените откритите артефакти свидетелстват за преселение на неизвестна досега общност в степите на Южен Сибир през бронзовата епоха.

Глинен съд, който разказва истории

Често големите археологически сензации не са свързани със злато или монументални паметници, а с наглед обикновени предмети от бита.

Точно такъв е случаят в Уст-Тартаския некропол във Венгеровския район, където изследователите попадат на глинен съд с необичайна форма и орнаменти, напълно нетипични за тези географски ширини.

Ръководителят на експедицията акад. Вячеслав Молодин посочва, че стилът на керамиката носи белезите на т.нар. петровска култура, развивала се преди хилядолетия на територията на днешен Казахстан и Южен Урал. На стотици километри югозападно от обекта.

Находката показва, че съдът или технологията за изработката му са донесени от преселници.

Хипотезата се подкрепя и от голямото количество конски кости в гроба. Ритуал, който е емблематичен именно за петровската култура.

Върхове в металургията и генетични доказателства

Особено интригуващо за археолозите е, че не става дума за изолиран търговски контакт. В същия некропол е намерена и форма за леене на бронзов келт от сейминско-турбински тип. Характерна брадва, определяна като върхово постижение на евразийската металургия от онази епоха.

Това доказва, че заселниците не са внасяли готово оръжие, а са владеели целия сложен технологичен процес на място.

ДНК анализите, извършени от Института по цитология и генетика към Сибирското отделение на Руската академия на науките, потвърждават преките генетични връзки между древното население на Барабинската степ и мигрантите от района на днешен Казахстан.

„Възможно е да сме изправени пред напълно нова култура от епохата на развитата бронзова епоха. За това говорят както спецификата на погребалните обреди, така и особеностите на генофонда“, отбелязва акад. Молодин.

Хипотеза, която чака потвърждение

Хронологията на обекта го отнася към началото на II хилядолетие пр.н.е. По това време войнствени скотовъди и умели металурзи навлизат в сибирската лесостеп, срещайки местните общности от ловци и риболовци.

Пришълците налагат култа към коня и пренасят революционни за региона умения за обработка на метал.

Комбинацията от необичайна керамика, специфични ритуали и генетичен профил все още не позволява находките да бъдат причислени изцяло към нито една позната археологическа група.

Учените са предпазливи и подчертават, че за официалното обособяване на нова култура са нужни паралели от повече обекти.

Теренните проучвания ще бъдат подновени през 2027 година, когато ще се търсят отговори на въпросите колко дълго са живели тези хора в района и как точно са взаимодействали с местното население.

Още мистерии от изминалия сезон

Паралелно с бронзовата епоха експедицията в Уст-Тартас регистрира и любопитни находки от по-късни периоди.

В могила от саргатската култура (ранна желязна епоха) са открити съдове с кулайски орнаменти и уникален двоен светилник.

В периферията на същия курган е открита и древна яма с дълбочина 2,5 метра, използвана за ферментация и съхранение на риба за зимата. На дъното ѝ археолозите намират ритуални дарове: три скелета на зайци, лопатка от лос и вълчи череп с избити кучешки зъби – обичай, датиращ още от неолита.

Според изследователите тези животни не са били предназначени за храна, а за жертвоприношения, свързани със свещения статут на металурзите и ковачите в древните общества.

Венгеровският район в Новосибирска област се откроява с непрекъснато човешко присъствие в продължение на близо 18 хиляди години, водещо началото си още от епохата на палеолита.

На този фон бронзовата ера остава само един от многобройните пластове в забележително дългата история на тази част от Сибир.

Материалът В Сибир откриха следи от неизвестен древен народ е публикуван за пръв път на Мегавселена.