Появилите се през последните дни кадри и съобщения от Зографския манастир на Света гора, на които бившият вътрешен министър Иван Демерджиев и ексдиректорът на ОДМВР – Благоевград Георги Кандев крачат заедно по време на литийното шествие за есенния празник на свети Георги, отприщиха вълна от остри обществени и политически реакции. След като само преди няколко месеца двамата се разделиха с тежки публични разминавания и взаимни упреци около напускането на Кандев от системата на МВР, присъствието им рамо до рамо на Атон породи множество въпроси за истинските мотиви зад това внезапно „духовно единение“. С безкомпромисна позиция по темата излезе писателят, журналист и издател Веселин Стаменов, който в личната си страница във Facebook – „Веселин Стаменов Коментари“, публикува подробен и емоционален анализ, подлагайки на пълно съмнение тезата за невинно поклонническо съвпадение и правейки безпощадна дисекция на политическото и моралното падение на бившия полицейски началник.

Още в самото начало на публикацията си Стаменов не крие своето възмущение от публичния образ на смирение, който главните действащи лица се опитват да лансират: „Останах меко казано впечатлен от нелепото „съвпадение“, с което ни заляха тези дни – бившият вътрешен министър Иван Демерджиев и низвергнатият бивш шеф на полицията Георги Кандев рамо до рамо на литийното шествие в Зографския манастир. На Атон! Пред чудотворния образ на свети Георги – със запалени свещици, наведени глави и маски на благочестиви пилигрими. Хайде стига фарисейски театър!“, пише писателят. Според него зад мистичния декор на манастира не стои нито конспирация от висок ранг, нито тайна държавническа мисия, а далеч по-приземен и познат чиновнически рефлекс, продиктуван от страх и безсилие: „Вътрешно в себе си съм дълбоко убеден, че в тази среща няма нищо случайно. И не – не вярвайте на наивните приказки, че Демерджиев и Кандев са имали някаква тайна, държавническа конспирация под манастирските сводове. Истината е далеч по-прозаична, приземена и по човешки жалка: Кандев просто отиде там, за да се сложи. Вие не познавате този човек, драги читатели. Аз обаче „бат Гошо“ го познавам отлично – през годините съм виждал и възходите му, и тихите му падения.“

В коментара си на страницата „Веселин Стаменов Коментари“ авторът описва тежката изолация, в която се намира бившият полицейски началник след разрива му с управляващите фактори и медийните удари, нанесени му от най-високо ниво. „Днес той се чувства по-изоставен, по-излишен и по-паднал от всякога. Видя с очите си как доскорошните му покровители от ПП-ДБ го зачеркнаха със същия онзи леден чиновнически жест, с който го бяха инсталирали. Землякът му от Гоцеделчевско Росен Плевнелиев го срина със земята в национален ефир при Цънцарова, илюзиите му се стопиха като восък на атонско кандило, а политическият му гръб рухна“, отбелязва Стаменов.

Като писател и опитен анализатор, Стаменов надгражда темата с класически литературни паралели, за да разкрие психологическия профил на падналия от власт чиновник. „И какво прави такъв типаж, когато го оголят до кокал? В класическата българска литература Христо Смирненски го описа безпощадно в своята „Приказка за стълбата“. Помните ли героя, който на всяко стъпало нагоре оставяше по нещо от себе си – слуха, очите, сърцето си, само и само да се добере до върха и да каже: „Аз съм принц по рождение!“? Е, когато такъв човек падне от стълбата, той не търси истината – той започва да пълзи обратно към първото стъпало. Защото без стълба той просто не съществува“, подчертава той.

Едно от най-стряскащите и категорични предупреждения в позицията на Веселин Стаменов засяга безскрупулността, с която подобни фигури са готови да сменят лагерите, преследвайки единствено личното си оцеляване и институционалния чадър. „Дано не се окажа лош пророк, но ако утре някой някъде върне този човек във властта, той без да му мигне окото е способен в името на собственото си оцеляване да щракне белезниците дори на самия Андрей Гюров. И повярвайте ми, това не е пресилена хипербола. За служба, за пагон и за онази мимолетна власт над човешките съдби, той е готов на всяка сделка с Фауст“, алармира Стаменов и посочва, че натрупаното напрежение и буксуващите съдебни битки тласкат Кандев към спешно търсене на нов пристан: „Делата около него зациклят, политическият му капитал се изпари, земята под краката му се клати – и изведнъж му потрябва нова протекция, нов пристан, нова ръка, която да целуне. Затова днес го виждаме готов да забрави старите оскърбления, да преглътне публичните шамари, да си прехапе езика и да потърси спасително опрощение точно при онези, които до вчера гледаше с подозрение.“

В финала на своя коментар писателят се позовава на местната народопсихология и нравите на чиновниците от родния край: „Не забравяйте откъде тръгва – от нашия край, от Гоцеделчевско. А тук хората от векове имат едно жестоко, но безпогрешно наблюдение за нашенските велможи от дребен калибър: „нагоре лази, надолу гази“. Докато има гръб – мачка; когато гърбът изчезне – пада на колене и проси милост.“ С тази горчива констатация Стаменов слага точка на анализа си във Facebook, противопоставяйки светостта на монашеската обител на дребнавите политически сметки: „Света гора е място за тихо покаяние и духовно пречистване, а не чакалня за кадрови пазарлъци. Но когато пагонът падне и в душата на чиновника зейне пустота, той е готов да отиде и накрай света – не за да намери Бога, а с надеждата старата власт да го потупа по рамото и да му хвърли още едно парче служба.“

 

Материалът Светията на Атон плаче, „бат Гошо“ се слага: Веселин Стаменов с убийствен коментар за появата на Кандев до Демерджиев в Зографския манастир е публикуван за пръв път на ТопПреса.