Колкото и да е присъщо на жените да завиждат, макар и малко, на всяка друга по-млада, по-красива, по-успешна от тях, този път няма как. Не съжалявам за пропуснатата възможност, а се радвам, че една латино дива успява да обърква не само мен. Чудя се как да я определя... Танцьорка? Актриса? Певица? Тя е всичко това, плюс бизнесдама и продуцент. Плюс много други неща - като любима, съпруга и майка. Външността й е толкова впечатляваща и магнетична, че промени представите за женска красота, връщайки модата на Рубенсовите пищни форми. Разбира се, обемът не е най-важното, но пък е утешително за по-закръглените дами... Дженифър Лин Лопес е родена на 24 юли 1969 г. в Ню Йорк, в семейство на емигранти от Пуерто Рико. Баща й Дейвид работи нощна смяна в застрахователна компания, преди да започне работа в компютърна фирма. Майка й Гуадалупе е домакиня, която се грижи за Дженифър и сестрите й. Семейството не живее разточително, но и не изпитва лишения, а майката се старае да развива талантите на дъщерите си и да ги възпитава като истински дами, като им внушава усет към красивото и изискани обноски. Когато малката Дженифър навършва 5 години, я записват на уроци по пеене и танци. И тъй като родителите се опасяват, че светът може да окаже лошо влияние върху момичето, бъдещата певица е изпратена в католическо училище. Там пее в хор и участва в училищни постановки. По-късно, в гимназия “Престън”, Дженифър постига немалко успехи и в гимнастиката, участва в национални състезания по бягане и е член на училищния отбор по софтбол.  Но родителите й не си представят бъдещето й нито в спорта, нито в творческа професия. Под техен натиск Дженифър постъпва в юридически колеж, но след шест месеца напуска колежа и постъпва в танцова школа в Манхатън “По цял ден прекарвах в танцовото студио и не исках да ходя в колеж. Майка ми се противопостави и аз си тръгнах. Спях на дивана в студиото, но не възнамерявах да се отказвам. Казах на майка си: “Танците са това, с което искам да се занимавам, това е, което трябва да правя”, споделя след години тя. Единствената причина, която посочва за съпротивата на родителите си, е, че дотогава нито един латиноамериканец не е успявал да стане известен в Холивуд. И наистина - преходът от обикновено момиче от Бронкс към професионална артистка не е лесен. Дженифър работи в нощни клубове, снима се във видеоклипове, участва в мюзикъли.  Истинският повратен момент настъпва, когато получава договор като танцьорка в популярното телевизионно предаване “In Living Color”. Именно там за първи път привлича вниманието на продуцентите. Такова е началото на кариерата на Дженифър Лопес - работа без почивни дни и първи стъпки към славата Смяната на амплоато се оказва решаваща за Лопес. Първата й по-забележима роля е във филма “My Family”, но истинският пробив идва през 1997 г., когато изпълнява главната роля в биографичната драма “Селена”. Филмът носи на Дженифър не само признанието на критиката, но и номинация за “Златен глобус” за най-добра актриса в мюзикъл или комедия. След “Селена” тя влиза в редиците на търсените холивудски актриси и става първата латиноамериканска актриса, получила хонорар от 1 млн. долара за главна роля във филм. Участието й дотогава предимно в драми и трилъри обаче се оказва пречка да получи роля в лека комедия. “Наложи ми се да изляза от обичайното си амплоа и да убеждавам режисьора да ме избере за главната роля в първата ми романтична комедия - “Сватбеният агент”, разказва Дженифър Лопес. И добре че успява, защото следват успешни продукции като “Извън контрол” с Джордж Клуни, “Госпожа прислужница”, “Свекървище” и много други. Ролите й варират от романтични героини до драматични персонажи, което й позволява да затвърди статута си на разностранна и комерсиално успешна актриса. С риск да разгневя някои наши киномани и киноразбирачи, мисля, че американците имат малко сбъркан вкус за това изкуство. Поне по моите скромни критерии... Почти винаги възхвалявани и награждавани филми не ме впечатляват особено, докато отминатите с “мижав интерес” заглавия като “Свекървище” мога да гледам пак и пак, и пак. Нещо повече - отвъдокеанските критици дори включват името на Лопес сред номинираните за антинаградата “Златна малинка”. Но това е друг въпрос.  Важното е, че паралелно с актьорската си кариера Дженифър развива и музикалния си талант През 1999 г. тя издава първия си сингъл - “If You Had My Love”, който веднага се превръща в хит. Благодарение на него името на актрисата, вече и певица, се озовава на първо място в популярната американска класация “Billboard Hot 100”. Интересното е, че преди нея подобен успех с дебютна песен е постигнала единствено Бритни Спиърс. Така Джей Ло повтаря нейното постижение. Същата година Дженифър Лопес издава дебютния си албум “On the 6”. Заглавието на албума има символично значение за певицата - това е името на маршрута на метрото, с което Лопес пътувала до Манхатън, за да посещава музикалното училище. Според сертификацията на Американската асоциация на звукозаписната индустрия албумът става три пъти платинен, продадени са 3 млн. копия в САЩ и над 8 млн. в целия свят.  От този момент Дженифър е възприемана все повече и като певица Музикалните й постижения са не по-малко впечатляващи от успехите й в киното. През цялата си кариера певицата издава повече от десет студийни албума, чиито продажби достигат милиони копия по целия свят. Въпреки че Джей Ло е световна звезда, тя не забравя корените си. Певицата издава албума “Como Ama una Mujer”, всички песни в който са на испански. Няма как да се изброят многобройните награди, спечелени от Лопес, но не може да пропусна попадането й в списъка на списание “Тайм” за 25-те най-влиятелни американци с латиноамерикански произход през 2005 г., както и факта, че през 2011 г. оглавява класацията на най-красивите жени на планетата според американското списание “Пийпъл”. Няма как да се изброят и многото сърдечни “забежки” на дивата, но не може и да не спомена най-знаковите от тях. Интересното е, че тя успява да запази нормални отношения с повечето си бивши С третия - Марк Антъни, например освен общи близнаци, ги свързват и музиката, и киното. С четвъртия - Бен Афлек, се събират след почти 20 години от първата им раздяла. “Сега всичко е съвсем различно от преди много години. Ценим се много повече. Да получиш втори шанс да бъдеш до любимия човек е рядка възможност. И ние не я приемаме за даденост”, заявява Лопес. И въпреки това, през 2004 г. “Бенифър” - любимата двойка на Холивуд, отново се разделя.  От всичките й брачни партньори единствено първият - кубинският сервитьор Охани Ноа, се опитва да спечели от популярността на бившата си съпруга. След дълги съдебни битки идеята му да публикува в книга подробности от семейния им живот пропада.  Е, да кажа нещо и за втория - танцьорът Крис Джъд. Той носи титлата “съпруг” на Дженифър малко повече от година.  Може би тайната на Дженифър Лопес е в това, че никога не приема постигнатото за достатъчно. След всеки успех идва ново предизвикателство, след всяко разочарование - нов опит. Тя не крие грешките си, не се отказва от мечтите си и продължава да вярва в любовта, независимо колко пъти животът е опровергавал очакванията й. Защото за момичето от Бронкс сцената никога не е била просто място под прожекторите, а пространство, в което може да бъде себе си. И сякаш още не е казала последната си дума. Мариана ДОБРЕВА