В района на емпорион „Пистирос“ (гр. Ветрен, общ. Септември) преди повече от осемдесет години е разкрита и документирана тракийска гробница – тя се намира в местността „Орешкова могила“ при Ветрен. Открита е случайно от местни жители през 1944 г. и проучена през 1945 г. от арх. Иван Венедиков, който я датира към късната желязна епоха (късна VI–V в. пр. Хр.). Въпреки че е на хвърлей място от Пазарджик историческият обект не се радва на голяма популярност.
Иван Венедиктов, снимка: Фотоархив НАИМ-БАН
Първоначалното проучване на гробницата е извършено от Иван Венедиков през 1945 г. (резултатите са обявени в статия в „Известия“ на БАН). Рутинни проучвания в района започват много по-късно – заобикалящите обекти са проучвани при различни проекти. Особено важно за контекста е проучването на античното селище „Пистирос“, което започва през май 1988 г. под ръководството на проф. Мечислав Домарадски (НАИМ-БАН).
През 1990 г. във Ветрен е намерен известният „надпис на Пистирос“ (копие на Одриската грамота), който свързва този район с емпориона Пистирос.
По-късно (2002, 2016) са проведени проучвания на римската пътна станция „Bona Mansio“ северно от Ветрен. През 2016–2017 г. е направен повторен оглед на гробницата при Ветрен (Стойнова, Танева) с допълнителен анализ на строежа и микрочерти; резултатите са публикувани през 2017 г.
В общественото пространство (локални източници, форуми) често се говори за „хероон“ или царско погребение в гробницата при Ветрен, свързвано с фиктивен тракийски герой или цар. Няма археологически данни за такъв култ (няма надпис или мозаична декорация, характерна за царски гробници). Обратното твърдят специалисти като Тачева, че Пистирос и Пистирен е по-добре да се разглеждат през надписа за Пистирос, а не като емпорион с допълнителни обекти. Същевременно авторитетни археолози (Фол, Цекладзе, Кръстев) не потвърждават тезата за богат тракийски владетел в този район без допълнителни доказателства. Т.е. хипотезата за „царска“ или героична функция на гробницата остава спекулативна, докато архитектурните данни показват типична за траките светилищно-гробна конструкция от III–IV в. пр. Хр.По-късният анализ на Стойнова и Валя Танева (2017) уточнява строителните особености (дорически прагове и монолитни стени, каменна врата) и датира гробницата към III/IV в. пр. Хр. (в „третата четвърт на IV в. пр. Хр.“). Гробницата има правоъгълна камера и преддверие, изградени от обработени гранитни блокове, с височина на могилата около 5 м.
Погребалният инвентар липсва поради ограбване още в древността. До момента няма сведения за други археологически документирани тракийски гробници между Ветрен и Пистирос. Липсата на допълнителни гробници или некрополи е потвърдена и при обстойно търсене в регистрите на НАИМ-БАН и Националния археологически регистър (НАР) и публикациите на РИМ–Пазарджик (бележки: прегледан Рег. музей Пазарджик, липсват данни).
Въпросът е дали жителите на „Пистирос“ са знаели за гробницата и погребаните в нея хора?
Надписът за Пистирос (от 1990 г.) показва културния контекст за срещата на траки и елини в Одриското царство, именно в емпорион „Пистирос“. Връзката между гробницата и емпорион „Пистирос“ остава хипотетична; липсват надгробни надписи или изобразителни сцени, които да я свързват пряко с търговския център.
Римската пътна станция „Bona Mansio“ (обект до Ветрен) показва, че районът е разположен върху римски път (Пловдив–Сердика), но това е по-късна (ранноантична) индикация и не се свързва с тракийското погребение в гробницата.
Гробницата е вкопана във висока могила (~5 м) с вход на изток. Входната архитектура включва прагове и каменна врата – монументална конструкция в дорически стил (впечатлява с добре обработени гранитни елементи). В научните източници обектът се нарича просто „тракийска гробница при гр. Ветрен (Орешкова могила)“.Гробницата е комплекс от малко преддверие (2,1 × 0,9 м) и правоъгълна камера (2,1 × 2,9 м). Стените са изградени от добре дялани гранитни квадри; подът е каменен от четвъртити плочи. Входът между преддверието и камерата е затварян с единокрила каменна врата. По външната страна на гробницата Стойнова и Танева описват монолитни прагове и каменни странични рамки (doorjambs), които дават правоъгълна „дорийска“ визия на входа, а самата врата е била със скромно релефно декорирано лице вътре.
Както вече посочихме гробницата е разграбена още в античността, затова не са съхранени гробни дарове или скелетни останки. По тази причина данни за погребението идват само от архитектурния анализ и записаните измервания. Не са намерени надписи или рисунки в гробницата. Според публикациите, името на погребания и неговият ранг са неизвестни, а интерпретацията е изцяло основана на архитектурата и сравнението с други тракийски гробници от същия период (III–IV в. пр.Хр.).
Датирането се базира на археометрични и стилови критерии: първоначално Венедиков я датира в късната желязна епоха (края на VI – началото на V в. пр.Хр.). Обаче по-късният анализ (2017) по линиите на структурата на входа и други забележки заключава, че гробницата е построена и използвана през по-късната античност на траките – около 375–350 г. пр.Хр. (третата четвърт на IV в. пр.Хр.). Така е възможно да е съвпаднала с времето на царуването на Одриските владетели Котис I и неговите наследници (IV в. пр.Хр.), съответно със засилените гръцки търговски връзки (Пистирос) в този период.
Гробничните находки се пазят в археологическия музей в Септември (експозиция „Пистирос“), но тъй като откритите артефакти са минимални, няма постъпки в реставрация.
Археологическото селище „Пистирос“ (42.24330°N, 24.08927°E) е близо до гробницата. За Пистирос е намерено епиграфско потвърждение – гръцки надпис (1990 г.), в който одриски царе (Котис I) гарантират сигурността на търговците в Pistiros, посочвайки произхода им от Тасос, Маракана, Аполония. Този факт потвърждава наличието на гръцки колонисти или емпорити в региона през 4 в. пр. Хр. Връзката на гробницата с Пистирос е хипотетична – няма доказателства, че погребания е свързан с търговския обект (нито надпис, нито храмов комплекс), въпреки че близостта подсказва присъствие на тракийска аристокрация (възможно погребение на местен владетел/бес). Някои учени (напр. М. Фол, М. Тачева) са критични към хипотезата „Пистирос – чисто елински емпорион“, подчертвайки, че откритото при Ветрен селище може просто да е доминирано от надписа за Пистирос. Така към момента гробницата при Ветрен се разглежда като част от тракийско погребално наследство, а не като част на титулярния според хипотезата Пистирос (няма артефакти, свързани с култови съоръжения или погребален надпис).
Районът е разположен в непосредствена близост до древен път – най-вероятно римският път Пловдив–Сердика, който през Античността се отклонява към Филипополис (Пловдив). Ветрен лежи край Ветренската теснина (Траянови врата). В римско време в района е имало пътна станция („Bona Mansio“), която е разпознаваема и от римските итинерарии.
Археологически са проучени останки от крепостна стена (I в.) и Късноантично укрепване на станцията при Ветрен. Тъй като гробницата датира векове преди Римската империя, тя не е пряко свързана с римския път, но нейното местоположение (покрай реката Асардере) би могло да е в близост до древен маршрут. Същевременно наличието на археологически обекти от римска епоха (както Bona Mansio, така и останки от антична пътна инфраструктура) показва стратегическо значение на този коридор.
Полезни контакти и източници по темата са: НАИМ–БАН (архив „Експедиции“ и „Документи“); Национален археологически регистър (отдел „Културно наследство“); РИМ – Пазарджик (архиви, фондове); Каталожни единици в библиотеката на Софийския университет и БАН (издания). Както и статии и проучвания на д-р Д. Стоянова (БАН), д-р Д. Цеков (РИМ-Пазарджик), покойният проф. М. Домарадски (арх. музей Септември).
Археологически публикации: Венедиков (1946), Стойнова–Танева (2017), отчети НАИМ–БАН, данни от РИМ–Пазарджик; картографски данни (Google Maps, GPS координати); проучвания на участъка „Пистирос“; Български туристически/светилищни сайтове с популярна информация (например bulgariansanctuaries.com).
Гробницата се намира в местността „Орешова могила“ край гр. Ветрен, обл. Пазарджик (землищно около южния край на Ветренското възвишение). Координати: 42.24882°N, 24.08135°E. Това е приблизително 0.9 км югозападно от археологическия обект „Пистирос“ (намерено при „Аджийска воденица“, 42.24330°N, 24.08927°E), и около 4.5 км югоизточно от центъра на гр. Ветрен.








