Хендел не е звучал тук от седемдесетте години, когато беше поставен „Ксеркс“, каза директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов днес на пресконференция в клуб „Рихард Вагнер“ по случай българската премиера на операта „Агрипина“ от Георг Фридрих Хендел. Тя ще бъде представена в Софийската опера и балет на 27 ноември. Постановката е в сътрудничество с Хенделовия фестивал в Хале (Германия).  „За моя голяма радост за първи път на сцената на Софийската опера ще прозвучи едно заглавие с участието на двама контратенори. Това е една революция в творчеството на Хендел. Тъй като знаете, че на територията на папската държава около Рим, в Италия, не могат да участват жени на сцената. Но Хендел има щастието да направи постановката във Венеция през 1709 година“, каза акад. Карталов. С Хендел българската публика ще разшири репертоарния си хоризонт и ще има още един важен и значим композитор, допълни той. „Всяка музика е написана за инструментите на своето време“, каза диригентът Константин Тринкс. По думите му не е възможно да се използват инструментите от онази епоха, но за „Агрипина“ са решили, че могат да постигнат същия резултат чрез овладяване на по-специфична техника, която помага на инструментите да звучат така, както е било преди. За Тринкс записите от 60-те години, когато още не се е обръщало такова внимание на стила, не звучат толкова близо до Хендел, колкото днешните, в които знанията са много повече и музиката и звукът са по-близки до оригинала. „Има много гении в немската традиция, но за мен няма по-влиятелен и въздействащ от Хендел“, каза режисьорът Уолтър Сътклиф. По думите му героите, обсебени от властта и парите, използват всякакви средства, за да ги получат. „Историята звучи толкова актуално и днес, че можеше да се развива и в Силициевата долина“, допълни той. Сътклиф припомни, че макар действието да се развива в Древен Рим, Хендел е написал операта във Венеция, а либретото е на венециански кардинал. Тази венецианска връзка режисьорът открива и в своята „Агрипина“. Именно във Венеция той се среща със сценографа на постановката Александър Денич и двамата откриват приликата между Венеция по времето на Хендел и днешния Лас Вегас. По думите му Сътклиф използва Лас Вегас и казината като метафора за манията за пари, власт и бързо забогатяване, която според него присъства както в „Агрипина“ на Хендел, така и в днешно време. По думите на Франк Шьондвал, който отговаря за костюмите в постановката, те също са вдъхновени от ерата на казината през 70-те и 80-те години. „Те са елегантни, пищни и цветни“, каза той. „Интересното при Хендел е, че от гледна точка на изразните средства и актьорското майсторство има много голяма свобода на присъствие и изразност. В началото българските изпълнители бяха много стриктни и стегнати и трябваше да работя с тях известно време, за да се поразчупят, да излязат от тази идеална форма“, каза асистент-режисьорът Дейвид Лаера. По думите му в оперите на Хендел на певците е позволено да покажат себе си и да вложат своя характер в ролята и на цялата сцена. „За мен е ценно, че изпълнителите могат да покажат своята гледна точка и това дава възможност на публиката да съпреживее операта на Хендел по различен начин“, допълни той. „За мен е мечта, след 45 години кариера по света, за първи път да пея на сцената на Софийската опера“, каза Ромелия Лихтенщайн, която ще влезе в ролята на Агрипина. Лихтенщайн разказа, че е играла 15 опери от Хендел, но обича и Моцарт, Верди и Пучини. По думите ѝ, след по-тежки роли, тя винаги се връща към бароковата музика, защото тя е много полезна за гласа и го фокусира. Сред присъстващите на пресконференцията бяха и част от останалите изпълнители: Ки-Хън Пак (Клавдий), Леандро Марциоте (Нерон), Кристофър Ейнзли (Отон), Мария Попова (Попея) и Ларс Конрад (Палант). Следващите постановки ще са на 29 ноември, 4 и 6 декември.