Великобритания е загубила повече, отколкото е спечелила от Брекзит, а международният ѝ авторитет е отслабнал значително през последното десетилетие. Това заяви британският премиер Анди Бърнам в голяма външнополитическа реч в Лондон, с която даде заявка за радикална промяна в отношенията с Европейския съюз. Изказването идва дни преди ключова среща на върха в Брюксел, на която Лондон ще се опита да договори по-благоприятни условия за британската икономика.

Британският премиер Анди Бърнам. | Снимка: Getty Images

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

  • В речта си на традиционния банкет на лорд-кмета на Лондон на 16 ноември Бърнам обяви, че договореното след референдума от 2016 г. излизане от ЕС е създало ненужни бариери пред бизнеса и е отслабило международното влияние на страната.
  • Според премиера обещанието на привържениците на Брекзит британците да си върнат контрола върху икономиката, границите и законодателството не е изпълнено. Той обвини предишните консервативни правителства, че са прекъснали отношенията с европейските партньори и са наложили значително по-твърд Брекзит, отколкото избирателите са очаквали.
  • Бърнам заяви, че на срещата на върха между Великобритания и ЕС на 20 ноември ще настоява за споразумения, които да намалят административните разходи за бизнеса, да улеснят търговията с храни и селскостопански продукти и да задълбочат сътрудничеството в енергетиката и сигурността.
  • Според британското правителство потенциалните договорености могат да увеличат БВП на страната с 0.4%, което се равнява на приблизително 17 млрд. паунда. Очаква се да бъдат обсъдени и свързването на системите за търговия с въглеродни емисии и схема, позволяваща на млади британци и европейци да работят за ограничени периоди от време на територията на другата страна.
  • Британският премиер даде сигнал, че след срещата ще започне по-широк дебат за бъдещите отношения с ЕС, включително възможностите за по-тясна икономическа интеграция. Той обаче подчерта, че преди следващите парламентарни избори правителството няма да нарушава поетите ангажименти за оставане извън единния пазар, митническия съюз и режима на свободно движение.

ВАЖЕН ЦИТАТ

„През десетилетието след Брекзит международният ни авторитет отслабна. Отнасяхме се с недостатъчно внимание към нашите съюзници и международните институции, а последиците надхвърлиха Европа“, заяви Анди Бърнам. Той определи Брекзит като първото домино в глобалното движение към изолационизъм и протекционизъм, което според него е отслабило единството на Европа и НАТО.

ГОЛЯМО ЧИСЛО

4% – с толкова се очаква да бъде по-нисък британският БВП в дългосрочен план вследствие на Брекзит в сравнение със сценарий, при който страната беше останала член на ЕС. Това е оценката на британската Служба за бюджетна отговорност (OBR), която прогнозира и 15% по-ниски обеми на износа и вноса спрямо същия сценарий. Други икономически изследвания оценяват отрицателния ефект върху икономиката на до 8%.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

На 23 юни 2016 г. Великобритания гласува за напускане на Европейския съюз с 51.9% срещу 48.1%. Решението предизвика години на политическа нестабилност, смяна на правителства и сложни преговори с Брюксел. Страната официално напусна ЕС на 31 януари 2020 г., а от началото на 2021 г. престана да бъде част от единния пазар и митническия съюз.

Едно от основните обещания на привържениците на Брекзит беше, че Великобритания ще получи по-голяма свобода да определя самостоятелно търговската и икономическата си политика. Страната действително сключи нови търговски споразумения, включително с Австралия, Нова Зеландия и Индия, и се присъедини към Транстихоокеанското търговско партньорство CPTPP.

Икономическите резултати обаче продължават да предизвикват спорове. Според анализ на Камарата на общините от септември 2026 г. повечето икономисти са на мнение, че Брекзит е намалил икономическия растеж и инвестициите спрямо сценария за оставане в ЕС. Допълнителните митнически проверки и нетарифни бариери са увеличили разходите на компаниите, особено при търговията със стоки.

Оценяването на точната икономическа цена остава трудно, тъй като през същия период Великобритания премина през пандемията, енергийната криза и последиците от войната в Украйна. Част от икономистите оспорват и методологията, използвана при изчисляването на загубите.

Новият курс на Бърнам вече среща политическа съпротива. Бившият премиер Борис Джонсън предупреди, че опитите за връщане на Великобритания в ЕС няма да получат обществена подкрепа. Консерваторите обвиняват лейбъристите, че се опитват постепенно да отменят резултата от референдума през 2016 г.

Според The Guardian в Лейбъристката партия също има опасения, че повторното отваряне на дебата за членството може да задълбочи политическите разделения. Бърнам обаче настоява, че бъдещите решения трябва да се основават на икономическите интереси на страната и да бъдат подкрепени от британските граждани.

ДОПИРАТЕЛНА

Бърнам възнамерява да използва британското председателство на Г-20 през 2027 г., за да възстанови международното влияние на страната. Сред приоритетите му е и разработването на глобални правила за безопасност на изкуствения интелект.

Премиерът предложи на срещата на лидерите на Г-20 през ноември 2027 г. да бъде договорен нов международен механизъм за регулиране на AI, който да носи името „Манчестърски пакт за изкуствения интелект“.

The post Брекзит отслаби Великобритания – премиерът ще иска нова сделка с ЕС first appeared on Forbes България.