Първата книга от поредицата „Архитектурни портрети“ е посветена на живота и творчеството на арх. Пенчо Койчев. В богатия илюстративен материал са вплетени ценни архивни чертежи, скици и снимки от личния архив на архитекта, а биографичните данни са изготвени от неговите наследници - сина му проф. д-р Борис Койчев и внучката му доц. д-р Невена Койчева. Автор на представяне на всеки от селектираните обектите е доц. д-р арх. Мария Давчева, която за втори път е двигател и организатор на честването, изданието и изложбата, посветени на арх. Койчев.

Въведението в книгата е на научния редактор - проф. д-р арх. Стела Ташева, а двете толкова различни по формат и емоционалност рецензии са на доц. д-р арх. Велина Панджарова и д-р арх. Миряна Йорданова- Петрова. Този екип, заедно с гл. ас. д-р арх. Весела Попова е редакционния екип, който ще ръководи/органзира поредицата „Архитектурни портрети“, първа книга от които е тази за арх. Пенчо Койчев. Книгата е издание на Нов български университети и е осъществена с финансовата подкрепа на: доц. д-р Невена Койчева, Съюз на архитектите в България, Камара на архитектите в България, Сдружение ДоТ Арх.

Изложбата, посветена на 150 години от рождението на арх. Пенчо Койчев отразява най- ярките моменти от неговия творчески път. В нея могат да бъдат видени непубликувани до момента снимки на архивни чертежи и ръчни скици на арх. Койчев, както и съвременни кадри от съответните обекти.

Графичният дизайн на книгата и изложбата са дело на Нели Давчева- студент по архитектура в АФ на УАСГ, а основната част от снимковия материал е дело на Яни и Мартин Давчеви- ученици в Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия.

Арх. Пенчо Койчев завършва висшето си образование в Гент, Белгия и завръщайки се в  България се превръща в една от ключовите фигури в изграждането на новия облик на следосвобожденска България. По негов проект са реализирани северното разширение на сградата на Народното събрание в София; мавзолей - костница в Плевен; пощата в Пазарджик; Дворец в Царска Бистрица; съдебните палати в София, Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар, няколко училища в София, Видин, Плевен; ЖП гарите във Видин, Лом и Свищов и много други обществени и жилищни сгради в цялата страна.

Представяне на книгата „ПЕНЧО КОЙЧЕВ“, Том 1 от поредицата „Архитектурни портрети“

Съставител: доц. д-р Мария Давчева

Научен редактор: проф. д-р арх. Стела Ташева

Рецензенти: доц. д-р арх. Велина Панджарова, д-р арх. Миряна Йорданова-Петрова

Издател: Нов български университет

Организатори: Съюз на архитектите в България, Камара на архитектите в България, Сдружение ДоТ Арх

Специален гост: доц. д-р Невена Койчева

18.11.2026 от 18:00 ч. - Централен дом на архитекта, зала 2, етаж 2

24.11.2026 от 16:30 ч. - Център за книгата, НБУ

27.11.2026 от 13:00 ч. - Музей на Софийска гимназия по строителство архитектура и геодезия

 

Гл. ас. д-р арх. Весела Попова: Арх. Пенчо Койчев демонстрира своя талант в разнообразни по значимост сгради с най-модерните за времето тенденции и строителни технологии

 

Книгата „Пенчо Койчев“, издание на Нов български университет, е посветена на  150 годишнината от рождението на големия български архитект. Тя е замислена като началото на поредица издания „Архитектурни портрети“, които да запознаят широката публика със знакови имена и събития в българската архитектура.

Представянето на книгата в НБУ се съпътства и от изложба „150 години от рождението на архитект Пенчо Койчев“, която дава възможност в голям формат да бъдат визуализирани за университетската общност най-важните спирки от творческия и житейския път на архитекта.

Доц. д-р арх. Мария Давчева е двигател и организатор на честването на юбилея

с представяния на книгата и изложбата също така и в Централния дом на архитекта и в музея на Софийската гимназия по строителство архитектура и геодезия. Тя е съставител на книгата и автор на текстовете за творчеството на арх. Пенчо Койчев, които разказват за истотриите, архитектурата и значимостта на показаните сгради. Основен принос за популяризирането на творчеството на арх. Пенчо Койчев има неговата внучката доц. д-р Невена Койчева, която е вдъхновител, автор и дарител за множество разнообразни инициативи – съхраняването на архива на архитекта и даряването му на РИМ Дряново, поставянето на паметни плочи, поставянето на бюст-паметник в гр. Дряново, изложби и две книги.

В тази книга споделянето на архитектурата с читателя се случва с помощта на множество визуални материали – архивни и съвременни снимки, снимки на красиви детайли от екстериора и интериора на сградите, но най-впечатляващи са множеството чертежи и скици от личния архив на архитекта. Те представляват интерес от професионална гледна точка, същевременно допринасят за потапянето на читателя в духа на едно отминало време и в света на авторовите идеи и интереси.

Една част от книгата е посветена на биографията на арх. Пенчо Койчев написана от неговия син проф. д-р Борис Койчев

и на спомените за него на внучката му доц. д-р Невена Койчева. Тази част също е богато илюстрирана със снимки от семейния архив. Освен в средата на своето семейство, ние виждаме арх. Пенчо Койчев по време на следването му в Гент, с неговите сътрудници пред чертежите, на строителня обект, на официално събиране на Българското инженерно-архитектурно дружество, сред своите приятели, заедно с веселите българановци. По един уникален начин тази комбинация от различни снимки, чертежи и скици свързва събития от личната и професионална биография на арх. Пенчо Койчев  с многообразните му интереси и посвещения и богатото му творчеството и отваря за читателя прозорец във времето. Ние можем да съпреживеем онзи период в историята, в който се формира модерната българска държава, представен по един много личен начин, чрез една съдба, чрез творчество, чрез приемствеността в едно семейство, чрез архитектурата на сградите.

Завършвайки своето образование през 1901 г., професионалната дейност на архитекта попада изцяло в бурните първи десетилетия на ХХ век.

От страниците на книгата пред нас излиза образ на представител на елита на българското общество в онова модерно време. Образ, който ни дава възможност да добавим още щрихи към картината на обществото, което тогава се формира – неговата културна физиономия и нагласа, неговите представи за идентичност, неговите отговорности и ангажираности. Отчетливо можем да разпознаем как духовните стремежи и социални виждания на тези хора се вписват в общата европейска динамика. Вълнуващо е да се преживее как любовта към родното и интереса към традиционното българско изкуство при Пенчо Койчев се свързват естествено с принадлежността към европейската култура и цивилизация и стремежа за напредък и просперитет. Тук се крие и една от възможностите за задочен диалог между нас и българските творци живели преди 100 години. Защото въпросите за това, кои сме, от къде идваме  и къде искаме да отидем стоят пред всяко следващо поколение, а за нас днес личността и творчеството на арх. Пенчо Койчев и тези на неговите съвременници  представляват неизменна  част от отговора.

Въпреки че архитектурата може да бъде описана в някакъв смисъл като изкуство, което по-тромаво изразява идеи, безспорно енергията на дадено общество, неговите духовни ценности, тежнения и стремежи биват отразени в построените сгради.

Сградата на Съдебната палата в София, върхът в творчеството на арх. Пенчо Койчев,

е призвана да олицетворява авторитета на съдебната институция в държавата. Към момента на завършването си тя е, може би, втората (след храм-паметник „Свети Александър Невски“) сграда събираща в себе си най-много смисли, значения и представителност (сградата на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бива завършена две години по-късно.) Архитектът постига монументално въздействие като избира стилистиката на „модернизирана класика“ – мощна колонада на челната фасада и равномерен растер на отвори върху гладка стена за страничните административни фасади. Това е стилистика, която става определяща за сгради на представителни държавни институции през следващото десетилетие.

Арх. Пенчо Койчев демонстрира широтата на своя талант и творчески виждания като избира за разнообразните по големина, предназначение и социална значимост сгради, съответната им визия в съзвучие с най-модерните за времето си архитектурни тенденции и строителни технологии. От „европейски сецесион съчетан с елементи от българската църковна архитектура“ в параклисът-мавзолей в Плевен, „романтични европейски влияния“ в сградата на пощата в Пазарджик и национален романтизъм на основата на българската традиционна къща в сградата на двореца „Царска бистрица“, през модернизиран неокласицизъм за учебни и съдебни сгради и сградата-разширение на Народното събрание, до рационалната, почти функционална, но същевременно грижливо композирана и обогатена с красиви детайли архитектура на санаториума в Искрец,  на гарови сгради и на  типови стопанско-жилищни комплекси.

Представената книга дава на една широка публика възможността да се запознае с творчеството на големия български архитект Пенчо Койчев и същевременно да се потопи в атмосферата на идеи и въжделения на хора, живели в драматично и вълнуващо време.

Изложба „150 години от рождението на арх. Пенчо Койчев“:

12-18.11.2026 в Централния дом на архитекта в София

19-26.11.2026 в корпус 1, ет. 2 , НБУ

27.11- 22.12. 2026 в Музея на Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия

Етикети:

Категория:

Автор: Градът