Новини
Естония затваря и последната вратичка към Русия

Естония ще затвори всички контролно-пропускателни пунктове по границата си с Русия, считано от 1 декември, обяви в неделя естонският министър на външните работи Маргус Цахкна, цитиран от Ройтерс. Агенцията отбелязва, че решението е било взето, след като Талин обвини Москва за опит за палеж на фабрика за дронове.
„Русия трябва да разбере, че враждебните действия срещу Естония водят до последици“, написа на профила си в социалната мрежа „Екс“ министърът. Той не уточни колко дълго ще остане затворена границата, нито дали е определена крайна дата. Според него затварянето на граничните пунктове ще ограничи възможността на Русия да извършва враждебни дейности на естонска територия, а също така ще засили мерките за предотвратяване на заобикалянето на санкциите. Той допълни, че вече е информирал по въпроса колегите си от Финландия, Латвия и Литва.
На естонско-руската граница има три гранични пункта за превозни средства: Нарва-Ивангород, Койдула-Куничина гора и Лухамаа-Шумилкино. Най-големият пункт при Нарва обаче е отворен само за пешеходци от февруари 2024 г. насам: движението на превозни средства е спряно поради реконструкция на граничния пункт от руска страна, припомня отразяващия трите балтийски републики информационен портал „Делфи“.
Естония няма да бъде първата държава членка на ЕС, граничеща с Русия, която частично или напълно затваря граничните си пунктове на източната граница. Два гранични пункта, Педедзе и Виентули, бяха затворени от Латвия през 2023 г. Всички сухопътни гранични пунктове на руско-финландската граница също бяха окончателно затворени, позовавайки се на приток на бежанци от трети страни, отбеляза на свой ред Би Би Си.
„Ако Русия продължи с хибридните операции в Естония, а ние знаем, че руските спецслужби пресичат границите, за да влияят на хората, ние трябва да снижим свързаните с това рискове. Закриването на границите би намалило заплахата за жителите на Естония и би подало ясен сигнал, че атаките срещу Естония са неприемливи“, заяви премиерът на Естония Кристен Михал, цитиран от „Ести Рахвусрингхаалинг“.
„Естония вече значително ограничи движението към и от Русия през нашите гранични пунктове, като многократно предупреждаваше, че по-нататъшната ескалация може да доведе до пълно затваряне на границата. Сега този момент настъпи“, заяви на свой ред вътрешният министър Игор Таро, цитиран от „МКЕстония“. Той добави, че няма да се допускат изключения за хора, които не успеят да се върнат от Русия в Естония преди затварянето на границата. Според него две седмици са достатъчни, за да се стигне до Естония от всяка точка на Русия.
Председателят на партията „Исамаа“ и бивш външен министър Урмас Рейнсалу заяви пред естонския ежедневник „Постимеес“, че границата е трябвало да бъде затворена дори по-рано. „Досега след различни актове на саботаж в Естония, правителството отказваше да затвори границата с Русия, уверявайки, че тази стъпка ще бъде предприета въз основа на оценка на сигурността“, заяви той. Според него, за да бъде тази мярка ефективна, сътрудничеството със страните от региона е от съществено значение. „Досега правителството отхвърляше подобно сътрудничество, а ние трябва да бъдем по-ефективни във взаимодействията си с други гранични държави“, добави той.
Кремъл заяви, че категорично отхвърля обвиненията на Естония, че Москва стои зад опита за палеж, заради който Талин обяви, че ще затвори границата си с Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че обвиненията са част от това, което той определи като поредица от неверни твърдения срещу Москва, отправяни от европейски държави. „А що се отнася до подобно решение за затваряне на всички контролно-пропускателни пунктове и гранични пунктове – това е все едно Естония да изгражда стена. Както показва историята, много държави са изграждали стени, но това не е донесло нищо добро на онези, които са ги издигнали“, добави той.
Говорителката на Министерството на външните работи на Русия Мария Захарова осъди намерението на Естония да затвори границата между двете страни, определяйки това като „част от пореден пристъп на агресивна и необуздана русофобия“.
Плановете на Талин са по-вредни за Европа, отколкото за Москва, заяви пред „Лента.ру“ Светлана Журова, заместник-председател на Комисията по международни въпроси на Държавната дума. Тя отбеляза, че границата с Естония вече е практически затворена, както и границата с Финландия. Според Журова естонските власти искат напълно да прекъснат комуникацията между гражданите на републиката и руснаците, „включително под завоалиран претекст“.
В интервю за Естонското национално радио кметът на граничния град Нарва Ян Тоотс заяви, че е научил за плановете на правителството да затвори напълно граничните пунктове с Русия от новините. Според него от съществено значение да се намери начин да се позволи на естонските жители да влизат в Русия, за да посещават възрастни роднини, да присъстват на погребения или да решават други неотложни семейни проблеми. Според кмета затварянето на границата може да повлияе негативно на заетостта в Нарва, тъй като граничарите и митническите служители са предимно местни.
„Това, разбира се, е силен удар за много наши съграждани, които имат роднини и други връзки с Русия. Но в случая, очевидно, политическите съображения и въпросите за сигурността са се оказали по-важни от хуманитарната съставна. В някои страни смятат, че въпросите на сигурността може да се решават чрез съвместната работа на граничари, митничари и спецслужби, а не със затваряне на граници. Но правителството ни, както виждаме, има своите съображения“, отбелязва във „Фейсбук“ депутатът от опозиционната Центристка партия Александър Чаплигин.
Катри Райк, бивш кмет Нарва, предупреди във „Фейсбук“, че затварянето на граничния пункт е изключително опасно за икономиката на града и може да обезкуражи потенциалните инвеститори. „Моралното въздействие от затварянето на границата не може да се подценява. Нарва вече не е град-мост, а задънена улица“, заключи тя.
Виктор Карпенко, председател на общинския съвет на граничещия с Естония Ивангород, нарече в интервю за „Комсомолская правда“ взетото от естонците решение „колосална постъпка на глупост“ „Естония за пореден път вреди на собствените си жители, които имаха възможност да посещават Русия и да поддържат връзка с близки, роднини и приятели, живеещи в гранични райони“, отбеляза той.
Пътуването до Русия ще стане по-трудно не само за жителите на Естония, но и за жителите на съседните балтийски страни. Този маршрут беше и най-достъпен и за жителите на съседна Финландия, отбелязва финландската обществена медия „Иле“.
Руският политолог Тимофей Бордачов коментира пред „Взгляд“, че решението е най-вече удар по обикновените жители, чиито роднини живеят от другата страна на границата. „Талин и занапред планира да остане в авангарда на антируската политика“, отбеляза той, като прогнозира, че и Вилнюс може да вземе подобно решение: „Литва явно ще се загрижи за това защо не тя първа е взела подобно решение“.
Литовският президент Гитанас Науседа нарече решението уместно, предаде националната новинарска агенция ЕЛТА. „Естония е изправена пред изключително нагли опити за нещо, което може просто да се определи като саботаж. По същество това са кинетични действия, които създават много опасен прецедент. Това не е нещо особено ново за региона, така че решението на Естония ми се струва напълно разбираемо“, заяви Науседа. Той отбеляза, че страната му не изключва подобни мерки, ако опитите за дестабилизиране на региона продължат. Науседа обаче призна, че Литва трябва да спазва транзитното споразумение между Калининградска област и останалата част от Русия, което е регулирано на ниво ЕС.
Външният министър на Украйна Андрий Сибига заяви, че страната му приветства естонското решени е да закрие границата, предаде „Украинская правда“. „Решението на Естония да затвори всички гранични пунктове с Русия на 1 декември е ясен сигнал, че враждебните действия ще доведат до конкретни последици“, допълни той.
Междувременно естонските власти разработват стратегия за управление на държавата в случай на руска инвазия. Правителството възнамерява да мигрира държавните цифрови услуги към облачно хранилище в чужбина, така че те да продължат да работят, дори ако руските войски окупират страната или унищожат нейните центрове за данни, съобщава „Политико“. Властите на страната се опасяват, че Естония може да се превърне в една от първите цели на Москва, ако Русия реши да нахлуе в Европейския съюз. Естония вече има така нареченото „цифрово посолство“ в Люксембург, където се съхраняват копия на държавни данни.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗